Украйна: Формулата на оцеляване

Днес сутринта се събудих както винаги в 5 часа. За четири години това вече стана навик, или синдром, а може вече и възраст ме събужда толкова рано. Но тази сутрин, 24 февруари 2026 г., е особена. От 24 февруари 2022 г. ни отделят 1460 дена, повече от известните 1418 дена на т.нар. "Велика отечествена". Очаквах, че ще ме събудят какво винаги в последните години сирените и взривотете на руските бомби и ракети. Учудващо тихо. Не ми се вярва. Може би защото вчера в 6.20 сутринта се събудих отново от взривовете, каквито имаше не само тук при мен в Харков, но и в Киев, Суми и Запорожие.

Какво имаме за тези четири години от момента на руската агресия срещу Украйна?

20% от територията на Украйна се контролира от Русия. Разрушени са напълно или частично 12 града в Украйна - Киев, Харков, Одеса, Мариупол, Бахмут, Изюм, Волчанск, Мариинка, Покровск, Купянск и други. 330 хиляди разрушени сгради и инфраструктурни обекта, или над 60 млн. кв.м жилищна площ. 850 хиляди души останаха без покрив над главата си. Войната предизвика най-голяма бежанска вълна след Втората световната. Над 11 млн. украинци се разпръснаха по 27 страни в Европа, най-много емигрираха в Полша и Германия. Повечето от тях се върнаха обратно в Украйна. В чужбина останаха над 3 млн. От Русия емигрираха над 660 хиляди до 1 млн., основно в Казахстан, Грузия, Армения, Турция и Сърбия. Почти никой не се върна обратно. Явно, не само заради войната.

Най-тежкото са загубите на млади хора - убити, ранени, изчезнали лица. Днес никой не може да каже колко са загубите. В пресата се носят различни цифри, които често пъти си противоречат. Твърди се, че и двете страни са загубили около 2 млн. души. Американските издания твърдят, че Украйна е загубила 86 хиляди души, а 89 хиляди са ранени. А колко са в неизвестност? Русия е загубила над 1 млн. 260 хиляди души. И двете воюващи страни крият истината - преувеличават загубите на противника и намаляват данните за собствените. Но след войната истината ще излезе наяве. Тъжно е другото. Посетих няколко места на загинали украинци в тази война в различни градове - Полтава, Кропивницки, Харков, Одеса. Отначало бяха отделни алеи, сега цели гробища.

Тези четири години промениха характера на войната. Ако в началото виждахме бомбардировки със самолети и хеликоптери, които летяха над главите ни, танкови колони, разпънати почти на 60 км с целта да стигнат до Киев, сега това е война на дроновете, които като "бойни бръмбари" се въртят над украинските и руските градове, с малки групи войници, опитващи се да превземат определена територия, кога успешно, кога не.

Известно е, че всяка война завършва с преговори и подписване на мирно споразумение. В самото начало на войната, още през февруари 2022 г., започнаха директни преговори между Украйна и Русия в Беларус, после в Турция, Абу Даби, сега в Женева. Промени се и характерът на преговорите - от ултимативна форма от страна на Русия в началото, до търсена на допирни точки днес. После в преговорния процес са включиха американците, които се опитваха поотделно да преговарят с Русия и отделно с Украйна. Сега преговорите преминаха в тристранен формат - между Русия, Украйна и САЩ. Понякога се включват и европейците. Резултатите обаче не са много обнадеждващи, макар че всички преговарящи страни декларират "конструктивен характер". Единственото, което са постигна - обмен на пленници и граждански лица, сега и обмен на загиналите.

Каква е еволюцията на преговорния процес и какво може да се очаква? Три рунда на преговори в Гомел и Брест в началото на войната не дадоха никакъв резултат, освен това, че страните се изслушаха една друга, което не означава, че са се чули.

Русия настояваше, Украйна отстояваше. Другият етап на преговорите мина в Турция. В Анталия на 10 март 2022 г. се срещнаха министрите на външните работи Лавров и Кулеба. На 29 март - украинската и руската делегация. Почти се стигна до някакъв компромис. Украинската страна представи т.н. "Истанбулско комюнике", в което Украйна се съгласяваше на извънблоков и неядерен статус, каквато си беше от момента на провъзгласяване на независимостта. Статутът на Крим - близките 15 години е предмет на дипломатически преговори между президентите на двете страни. Русия обеща за пореден път да бъди гарант на сигурност на Украйна. Това го декларираха и по време на признаването на Украйна като самостоятелна държава през 1991 г., както и по време на подписването на Будапещенския меморандум през 1994 г., когато Украйна се съгласи да се откаже от своя ядрен статус, показвайки на света, че страните могат да съществуват и да се разбират и без ядрено оръжия. Същите "гаранции за сигурност" Русия потвърди и по време на подписване на двустранния договор между двете страни през 1997 г. И докъде стигнаха тези гаранции? До там, че уж главният гарант сам нападна Украйна! Надеждна гаранция. Преговорите спряха.

След идването на власт на администрацията на Тръмп САЩ се намеси в преговорния процес. Наивните илюзии на американския президент да завърши войната между Русия и Украйна за 24 часа, а след това и за 100 дни, бързо изчезнаха. Първата среща на Тръмп и неговите заместници на 28 февруари със Зеленски в Белия дом свърши със скандал, където украинският президент се опита да обясни същността на тази война, и забрави да благодари на великия американски президент за помощта, която оказват САЩ на Украйна. После Зеленски си смени реториката по негов адрес и непрекъснато благодари за неговата миротворческа роля в света. Благодари за това, че САЩ престанаха въобще да помагат и блокираха ударите с ракетите АТАСАМS и STORM SHADOW по руската територия. Американците дори отказаха на Украйна да ѝ предоставят разузнавателна информация. След срещата между Тръмп и Путин в Аляска американският президент де факто зае позицията на Русия, натискайки Украйна да подпише мирно споразумение чрез отдаване на собствената си територия в Донбас, която руснаците вече 11 години не моят да превземат. Това и днес остава непреодолимо препятствие в преговорния процес. И ще остане още дълго. Украинците ясно дадоха да се разбере, че не търгуват със собствената си територия. Дори и да отстъпят тази част на Донбас, това не е гаранция, че чрез определено време Русия няма да продължи инвазията си срещу Украйна. Тя загуби всякакво доверие не само сред украинците, но и в целия свят.

Преговорната позиция на Украйна се сформира от самото начало, докато Русия няма нито ясни цели във войната за сметка на постоянно сменяща се позиция в преговорния процес. Макар че, независимо от трудностите, преговорните позиции все пак са доближиха до някаква компромисна идея. Позициите на двете страни на следващите преговори ще се променят. Как - ще видим. Макар да ме съмнява да постигнем някакъв позитивен резултат. Оказа се, че позитивният резултат - е договорката договарящите страни да се срещнат отново. Голям прогрес. Е, все пак е повече от нищо.

Какво можем да очакваме оттук нататък?

При подобни тенденции, войната ще продължи. Страните нямат намерение да я приключат, независимо че постоянно твърдят, че искат да го направят. Взаимните бомбардировки продължават, хората загиват. 2026 г. може да стане преломна от гледна точка на икономическите възможности на двете страни. Русия има повече потенциални възможности като ресурси и хора, но парите решават всичко. Ще има ли тя възможност да продължи да плаща на своите наемници? Украйна очевидно няма такава възможност без помощта на западните си партньори.

С моя американския съавтор Юри Фелщински в нашата к нига "Трета световна. Битката за Украйна" констатирахме, че Третата световна война започна точно на 24 февруари 2022 г. и може да продължи още дълго, защото явно и двете страни нямат сили да я спрат. Но имат ли сили да я продължат? Това вече не е война в окопите, не е война с танковете и самолетите. Това е технологическа война с използване на безпилотни системи, роботехника и дори изкуствен интелект. Явно бурятите и тунгусите, както и руските затворници, които Кремъл използва в началото на войната, не се справиха с тези предизвикателства. С увеличаване на технологиите на войната човешкият ресурс става най-дефицитен, а той и в двете страни значително намаля и ще трябват дълги години, за да се възстанови. Ако разбитата техника може да се възстанови, то загиналите войници не подлежат на възстановяване. А африканци, латиноамериканци и азиати явно няма да свършат работата.

Война стана прозрачна, тъй като с употребата на съвременни технологии страните се наблюдават една друга на големи разстояния. Роди се терминът kill zone (зона за убиване). Вместо скъпоценни оръжия, на смяна дойдоха относително евтините дронове, които се превърнаха в оръжие на изтощение. По думите на генерал Залужни войната зависи от устойчивостта на икономиката. Именно тя ще определи бъдещето на тази война. Ще завърша с думите на генерал Залужни: "Ние, украинците, нямаме избор. Или ще загинем, или ще оцелеем! Формулата на оцеляването е проста: да продължим да се борим, да укрепваме икономиката и да поддържаме единството си!"

Следете новините ни в GoogleNews