Националсоциализмът на Нинова зачука партията ѝ до ВМРО и „Възраждане‘

Евгений Дайнов 29 ноември 2021 в 14:33 27958 1

Човечеството е измислило математиката. Измислило е и Корнелия Нинова. Двете нямат нищо общо помежду си: въпреки всякакви числа, Нинова продължава да развива точно онези национал-социалистически теми, които зачукаха партията ѝ на територията на ВМРО и "Възраждане".

Да видим картинката.

След титаничния провал на Орешарски с назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС, на изборите от 2014 година БСП взема 505 527 хиляди гласа. Това се тълкува като – и е – провал. Следва смяна на ръководството и начело застава Корнелия Нинова. На президентските избори две години по-късно, през 2016-та, излъченият от БСП кандидат-президент на име Румен Радев взема 2 063 032 гласа. Половината от тях са гласове, нямащи нищо общо с БСП – т.е. партията рязко е разширила територията на своята чуваемост. Нинова се превръща в най-важния политик в държавата. Пред нея стои отворена възможността да преподреди посланията на БСП така, че бившата комунистическа партия да стане приемлива за широкия кръг хора, гласували за Радев.

В този момент Нинова решава да направи точно обратното.

Повечето гласове за Радев са на хора, ценящи демокрацията. Нинова обаче поема курс против демокрацията и базира кампанията за парламентарните избори през 2017-та върху тезата „демокрацията ни отне много”. Резултатът не закъснява. Гласовете на БСП са двойно по-малко, отколкото са били за Румен Радев – 955 490 глава. Все пак са почти двойно повече от онова, което Нинова заварва в момента, в който поема партията.

Нинова обаче е недоволна. Обръщането ѝ против демокрацията не е дало желания резултат. Затова решава да задълбае в антидемократична посока. След като вече се е обявила против демокрацията, решава да избере най-отвратителната нейна алтернатива, т.е. националсоциализма (който тя нарича, по един умилителен селски начин, „ляв консерватизъм”). Обявява „джендъра” и Истанбулската конвенция за главен враг и вижда себе си като „Орбан в рокля”, бранеща свещената народна традиция против коварните попълзновения на еврогейовете.

Следва проверка на правилността на курса. На априлските избори от 2021-ва БСП отново намалява резултата си наполовина – от почти милион, та на 480 146 гласа. Нинова решава още по-решително да следва „левия консерватизъм” и към изборите през ноември отново намалява резултата на БСП наполовина – от 480 146 гласа на 267 817 (доста по-малко, отколкото летните резултати на ДБ, която никога не е имала претенциите да е голяма формация). Отново обаче прави извода, че не е била достатъчно решителна против „джендъра”; и веднага подновява тази си кампания, като уличава всеки свой противник в „джендърство”. Т.е. нарича го, както едно време момчетиите правиха в крайните квартали, „пЭдЭрас”. Борбата против такива „джендъри” заявява и като своя „червена линия” в преговорите за правителство.

Напълно е убедена, към днешна дата, че тази ѝ позиция не само ще ѝ потвърди лидерството на БСП в ранната пролет на 2022 година, но и ще гарантира светло бъдеще за „левия консерватизъм”. Числата обаче са неумолими. Ако продължава по същия начин, на следващите (местни по график) избори БСП отново ще свали резултата си наполовина.

Защо, питате, точно аз се вълнувам от това зрелищно потъване на „столетницата”? Имам поне три причини за това си вълнение.

Първо. Не само Нинова, но и други партийни лидери може, някой ден, да се окажат в подобен конфликт с числата. И да загробят някоя полезна за страната партия.

Второ. Една съвременна страна не може да подскача само на един – дясноцентристки – политически крак. Трябва и ляв крак. Такъв се очертава да няма. А там, където такъв няма – Унгария, Полша, Чехия – във властта лесно влизат откровени гангстери, криещи се зад популистка пропаганда.

Трето. В последните 3-4 години моите студенти са поголовно леви, в европейския смисъл – червено-либерално-зелени. Те не са представени в политиката, тъй като няма за кого да гласуват. В страната няма партия, която да е като тях. Една БСП „а ла Станишев” би могла поне отчасти да ги представлява. „Ляво-консервативен” урод „а ла Нинова” няма как да свърши това.

Заб.: Заглавието е на редакцията.