Quantcast

Под егото

Николай Фенерски Последна промяна на 08 февруари 2016 в 08:00 8952 20

Благодаря на коментатора „Ме“ за заглавието, много е точно. Разгоряха се страсти около егото. Страстите не са хубаво нещо. Страдания са това. И да хвърлям на едро думи също не е хубаво, но ми омръзна да мълча и да се съгласявам, понеже на мнозинството така му изнасяло. К'во ви изнася бе, пичове? Да продължавате да си бъдете все същите лицемери всеки ден ли, поне пишете с имената си, а? Гледайте си там вашата работа, аз си гледам моята, не копнея да ме хвалите, не ме дразнят и обидите, все пак истината е болезнена, за вас егоист звучи обидно, а аз твърдя, че всички сме егоисти и всички трябва да станем по-малко егоисти.

„Охлювът няма да разбере орлите“ - определя ме някой си там друг смелчага. Орел е онзи, който извършва нещо в полза на другите. Орел е Тур Хейердал, защото е доказал на практика една теория. Орел е Ботев, защото е бил наясно какво го чака и въпреки това е тръгнал, защото е имал висша цел. А охлюви са всички онези, които преминават край умиращ човек и просто го отминават, оставят го да пукне заради своята болна и необяснима амбиция да се покачат връз някаква си висока скала, дето няма и въздух за дишане. Охлюви абсолютни.

Кристобал Колон известен и като Христофор Колумб е колонизатор, смел човек с амбиции. Амбициите са нещото, което движи човечеството, обаче видяхте ли докъде го придвижихме това човечество, оакахме хубаво въздуха и водата с нашата амбиция, омазахме всичко и се бием в гърдите, че сме смели и напредничави. Смешковци сме ние. Заради любопитството на тоя Кристобал и другите колонизатори виждате ли днес ония чифутски производни к'ви ги вършат по целия свят? Шегувам се, не е виновен той, но няма да забравя, че правнуците на колонизаторите хвърляха бомбите си и съвсем наблизо по едни братя славяни, за да създадат измислена държава, с която да държат в шах Европа. Да я държат в робство. Но моят прадядо не е бил роб. Бил е Ботев четник, името му е Кольо Черкеза и гробът му днес се намира в двора на белослатинската църква. Единственият гроб на това място. Темата за героизма и за егоизма е една и съща. При героизма правиш нещо за другите. При егоизма си чешеш крастите. И ако днес не ни е нужен повече героизъм, аз не знам какво ни е нужно. Щото в капсулирането и самозатварянето си изчезваме. Другият е важният. Човек живее истински само чрез другия, не чрез себе си. Тогава той е герой. Не можеш да бъдеш герой за себе си. Героите живеят за другите, жертват се за другите, изкачват върховете заради другите.

Останалото е двукрак консумариат

Някакъв пич ме назовава плужек, червей и мишка, работата е там, че аз съм си застанал с името, а той е анонимен, софтуерът му позволява това, вие кажете дали да отговарям на някой си фен на ония убийци Фидел и Че. Да не би и те да са герои? Не ги смятам за такива и това е лично мнение. Но Едмънд Хилари е герой. Защото пръв изкачва Еверест, а първите са винаги герои. После се изкачва и на още 10 осемхилядника. Той е здрав, силен и доживява 88 годишна възраст. Не прилича на онези днешните, които тръгват само с парите си, арогантността си и не се завръщат повече. Не прилича на тях и Меснер, който днес е на 71 години, който е написал над 60 книги и е един от ония изследователи, ония големи мъже, прокарващи път пред останалите. (Гледайте „Агире, гневът Божи“ на оня лудия Херцог и още по-лудия Кински...) Това е героизъм. А труповете към Еверест са доказателство за егоизма ни, повтарям го, за да разберете разликата. Егоистите се опитват да „покорят“ върха, а героите просто се молят да им бъде позволено да го изкачат. Върховете не се „покоряват“, те затова са върхове, за да не бъдат покорни.

„Днес изключително доминира персонификацията на успеха.“ казва Виелицки в едно интервю. За това говоря. За гоненето на успеха на всяка цена, необмислено, безразсъдно, тази е съвременната болест. В планината ходят хора, които обичат планината, казва още той. А егоистите обичат успеха на всяка цена, повече от планината го обичат тоя така наречен успех, дори до смърт го обичат – твърдя го без угризения. Лошо се получава, когато се разминават амбициите с реалността, допълва Виелицки. Но за егоистите това не важи, за тях реалност няма, за тях има само амбиции и те трябва да бъдат задоволени – обяснявам това толкова ясно нещо. Когато има толкова много други начини да си доставяме адреналин, ако сме зависими от този наркотик, бънджи, парашути и всякакви видове полети, защо егоистите поемат към осемхилядниците, без да са уверени в собствените си сили, без да се познават? Сега трябва поне малко да съм изяснил позицията си – за мен най-висшата ценност е човешкият живот. Той не бива да бъде рискуван в името на нищото, в името на собствения успех и амбиция, сега вече би трябвало да не ви звучи толкова еретично... Собственият живот може и трябва да бъде рискуван само в името на висша цел, каквато е спасяването на нечий живот, например. Но това, което се разиграва през последните десетилетия под Еверест, може да бъде определено единствено като панаир на нашата суета.

Фен съм на Дизела. Нечовек е той, железарка, само да му подражават тийновете днес е достатъчно. Кирил Николов е пример за герой, мъжко момче, така трябва да се живее, здраво и смело. Но и в неговия случай става дума предимно за тялото и неговия комфорт. Здравото тяло дава усещане за здрава душа, но душата изисква много по-големи усилия. Както Дизела тича по пътечката от Ком към Емине, така душата иска да тичаме по върховете, да не падаме в низините, да бъдем близо до Небето в себе си, да не се вълнуваме от дребните житейски проблемчета. Както от върха на планината виждаш дреболията на онова живуркане долу, така от върха на вярата можеш да разбереш колко са нищожни човешките мънички страсти. И ако качиш тези страсти със себе си горе в планината, те ще те погубят, елементарно е.

Ние със сина ми миналата година изкачихме Вихрен. Малко под върха има едно езерце. От пътеката изглежда близо. Момчето поиска да стигнем до езерото. Бяхме с дъждобрани, понеже отвреме навреме почваше и спираше лек дъждец. Слязохме до езерото. После тръгнахме нагоре към пътеката и тогава разбрах колко необмислено съм постъпил. Инциденти нямаше, само осмислих грешката си. Пътят нагоре беше невъзможно тежък. Понякога човек може и от незнание да сгреши. Но по-често греши от самоувереност. Предпазливостта не е страх. Това ми каза един учител по трудово още в шести клас. Предполагам сега вече ще се съгласите повече с мен, драги мои егоистични приятели?

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

14.04 2016 в 12:09

Г-н Фенерски,
Защо спряхте коментарите под вашите публикации? Да не би егото ви да не понася читателските мения за стойноста на текстовете ви?

11.02 2016 в 07:23

В крайна сметка, егоизмът си е чиста глупост.св. Порфирий Кавсокаливит

а и не съм чула някой да е останал да векува. Наскоро четох за някакъв супербогаташ, който за шести път си правил трансплантация на сърцето и бил на деветдесет и кусур години. Е на това му се вика охлювен живот. Но и всичките пари на света не могат да му купят ЧИСТО СЪРЦЕ. Когато е в планината човек пречиства сърцето си, общувайки с творението. Чистото сърце най-големият Божи дар и благодат.

10.02 2016 в 22:28

Интересното на мозъка,е че от него могат да излизат мисли но също така,той има функцията да бълва и лайна. Учудващо как г-н Фенерски съчетавате и двете в последните си текстове. Така и не разбирате,че човека не е черно-бяло същество и винаги ще има различни по определен от вас поляритет мотивации. И знаете ли кое е странното? Странното е че човекът е доказателство,че от лошо дърво може да излезе хубав плод...разбирайте го както желаете. Пожелавам ви успех с бъдещите текстове.

10.02 2016 в 19:22

Умните хора колкото повече пишат, по-умни стават. При този автор е обратното.

09.02 2016 в 22:17

Човек има право да направи каквото поиска стига с това да не наранява другите. И дали е качил Еверест/Вихрен от любов към планината, да постигне духовно/телесно извисяване или за да се изпикае горе и каже и тук пиках няма никакво значение. Върховния егоизъм е просто един от аспектите на върховната Свобода.

09.02 2016 в 22:05

за отношението към смъртта

И жреците в Древен Рим по време на големите гонения на християните са извършвали жертвоприношения, включително и пред Фортуна. Каква е разликата между жертвоприношение и саможертва? Защото ако всичко е възможно да се пожертва в името на успеха - в случая покоряването на върха с какво жертвоприносителят е по различен от опетнените с кръв идолопоклонници? Светиите са се жертвали и се жертват в името на Христа, вдъхновени от святата жертва на Божият син на Кръста. След възкресението смъртта е потъпкана, победена. Не напразно ние християните пеем - Де ти е смърте жилото? Любовта, състраданието, милостта - това е, което осмисля живота на човека и го издига над физиологичното съществуване... А обстоятелствата горе на върха са част от матрицата (макар и силно драматична). Но в драматична ситуация човек може да попадне и не по собствено желание - например при пожар или природно бедствие. Изборът е важен.

09.02 2016 в 18:29

Това което е написала Лидия добре характеризира един силен аргумент. Това което е написала Елиана характеризира друг силен аргумент, в друга посока. Аз не виждам защо едното трябва да изключва другото.

Това ЗАЩО един човек иска да изкачи Еверест е ключово според мен. Ако има такива, които го правят от самолюбие и гордост, които единствено целят да удовлетворят, то пътят към Еверест за тях става грешният път, път надолу. Ако такива хора подминават злорадо закъсалите колеги, то това е не просто нечовешко, но и противно на най-основното правило на планинаря: ПРЕД ПЛАНИНАТА ВСИЧКИ СА РАВНИ И ДА ОКАЖЕШ ПОМОЩ НЕ Е ОПЦИЯ, А ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Разходете се по българските хижи, поговорете със стари планинари от БЧК, и вижте те какво ще ви кажат. Та нима не са доброволци хората, които с риск за живота си хукват из снеговете да спасяват по Стара планина, Рила и Пирин често безразсъдно закъсалите туристи? Следователно, ако има такива, които на Еверест подминават закъсали алпинисти, ТЕЗИ ХОРА ПРЕДИ ВСИЧКО нямат моралните качества за планинари и вече морално са се самоизключили от гилдията! Затова и Фенерски допуска грешка, че приравнява всички изкачващи еверест към тях, а по индукция - и всички планинари към тези несъстрадателни душици.

Така. Сега, аргумент номер 2. Фенерски-бабаджан, тук ще бъда силно провокативен, и то тъкмо в твоята област, за да видиш че не си съвсем прав. Според теб излиза, че поемането на трудния път към върха - т.е. това човек да си създава умишлено риск и трудности - е проява на гордост и самолюбие. А не ти ли е хрумвало, че това може да бъде и своего рода проява на своеобразен аскетизъм, ако човек не изхожда от самолюбие? Каква е принципната разлика между един монах, който умишлено пости с месеци, и катерачът на Еверест, който умишлено е поел този път и изкарва с по една кора хляб на ден защото му свършва храната? По твоята логика едва ли не излиза, че всеки който търси трудностите в живота, е самолюбивец, а това вече само по себе си е твърдение, с което осъждаш хора, които ни ги знаеш, ни ги познаваш.

Затова, аз твърдя, че мотивацията тук е ключова. Човек може да тръгне за Еверест както от самолюбие и гордост, както твърди Фенерски, така и от мотиви нямащи нищо общо с тези неща. Не е наше да съдим бе, бабаджан, това е което се опитвам да ти кажа от два постинга насам!

Псевдо Хасанаа Бодрумлията.

09.02 2016 в 05:04

Пътуването към Еверест е пътуване над бездните. Пътуването към Бога е също пътуване над бездни, несравнимо по страшни от всичко в тварния свят. Смелите предприемат тези пътувания. В първият случай като пътуване към себе си, към себеопознаването си, във втория - като пътуване към Бога и Богопознанието. Съвременната европейска цивилизация поставя в смислообразуващия център на живота - Човека. Православният възглед поставя в центъра - Бога. Има разлика. Предприемайки това най-опасно пътуване към себе си - покоряването на Еверест, дали човекът опознава себе си или опознава беса, който го е обсебил? Защото стремежът към успеха на всяка цена е вид идолопоклонство, кумирът е Успелият Човек. И тук е мястото на най-голямата бездна - бездната на ГОРДОСТТА, бездната погълнала лукавия... Защото какъв е смисълът да имаш целият свят ако погубиш душата си? Какъв е смисълът да покориш Еверест, ако цената е да загубиш човешкото в себе си - да подминаваш умиращи хора без капка милост? вж Гробището Еверест - https://www.24chasa/Article/5211754

08.02 2016 в 21:31

Ааа, не така!
Един публицистичен текст не бива да слиза до нивото на форумен коментар. Това не са "Коментариите" на Цезар!
Биле го напсувале, ама как можело. Може! Ние сме малък, но много прост народ!
Не че не споделям възмущението на Фенерски от махленските коментари и начина по който са изказани. Споделям! Но също така споделям и мнението на някои форумящи се тук, че предния текст за Еверест беше (и си остава) слабоват! Слабоват като публицистичен текст най-вече, макар че и идеята е малко афиф. По таз логика, що му трябваше на Гагарин да литва в космоса, и ептен пък каква полза имаше американците да стъпват на Луната? Дайте направо да се върнем в 15 век - да включваме дългите светлини в очите на Самуиловия паметник и да се пренасяме в миналото. Э-э-э, Фенерски, нехарашо! Имате талантливи текстове, давайте като тях!

08.02 2016 в 21:00

Не е хубаво да се заиграваш с тълпата, пък дори и да си крал, защото може да не ти прости ;-) (за случая когато заемаш контра-позиция).