Годината е 1989.

Тече лайв на MTV Club Tour от братски Кънектикът.

На сцената излизат тийн идолите "Мили Ванили" - дует, съставен от Фабрис Морван и Роб Пилатус, които по това време са това, което за нас са Павел Пав и Венци Венц, ама в световен мащаб.

Впрочем няма как това да са Павел Пав и Венци Венц, защото MTV прави така нареченото "живо изпълнение" - нещо, което на Павел Пав и Венци Венц не може да им се случи, защото аутотюнът (програмата, която оправя фалшивия ти глас) работи добре само в студио.

И така "Мили Ванили" започват своето живо участие. Което обаче изведнъж се превръща в трагикомедия, защото дискът (по това време няма все още флашки) запецва на "Girl You Know It's True". И вместо да чуят турбохита на двамата знойни красавци, хората, присъствали на тая срамна сцена, започват да чуват само повторение на фразата:

"Girl You Know It's"
"Girl You Know It's"
"Girl You Know It's"
"Girl You Know It's"
"Girl You Know It's"...

И тук някъде започва митологията. Двамата буфосинхронисти, известни като "Мили Ванили", професионално успяват да довършат участието си на сцената и се изнизват. Но публиката усеща, че нещо не е наред.

А какво не е наред става ясно малко по-късно. Но, както винаги, първо е необходим катализатор.

А какъв по-як катализатор от факта, че малко след тази случка, през 1990 г. двамата пичове от "Мили Ванили" печелят Грами.

И тогава започва един от най-грандиозните скандали в шоубизнеса за всички времена.

Певецът Чарлс Шоу, който всъщност стои като глас зад проекта "Мили Ванили" обявява, че всъщност в албума на дуото "All or Nothing" един от основните певци е именно той. И че Фабрис Морван и Роб Пилатус са просто някакви буфосинхронисти, които нямат абсолютно никакво музикално участие в проекта "Мили Ванили".

Говори се, че някъде в края на 1989 година продуцентът на дуета Франк Фариан е предложил на Шоу сумата от 150 000 долара, за да си "затваря плювалника" по темата. И така нещата малко са се поуталожили.

Обаче проектът "Мили Ванили" е вече с Грами. Славата удря като бърз влак двамата клети танцьори. И те застават като гора от стомана пред продуцента си и му казват - "Батинка, ние сме звезди и от сега нататък ще пеем".

И тук някъде историята на "Мили Ванили" свършва. Продуцентът Фариан изчерпва своята търпимост и на 12 ноември 1990 година той разкрива истината - Морван и Пилатус нямат една изпята сричка за "Мили Ванили".

Тук започва адска сага, свързана със съдебни дела. 27 на брой, повдигнати срещу двете лица на "Мили Ванили" и издателската компания "Arista Records" от фенове, които се чувстват прецакани.

Интересно е, че в този момент вицепрезидентът на "Arista Records" дава култово изявление, в което на практика казва следното - „Не казвам, че целта оправдава средствата, но продадохме 7 милиона албума”.

7 милиона са си 7 милиона. Като жест към феновете компанията връща по 3 долара на всеки, закупил албум и поискал това. Колко са поискали не е ясно. В крайна сметка продуктът "Мили Ванили" е добър. Просто вътре пеят други хора.

Впрочем да оставим "Мили Ванили" и да отидем малко по-назад, в края на 70-те и началото на 80-те години на XX век.

2 февруари 1979 година. Това е черен ден за контракултурната музикална сцена в световен мащаб. На тази дата пънк иконата Сид Вишъс е открит мъртъв след свръхдоза хероин.

Сид Вишъс е част от легендарната група "Секс Пистълс". Той е не просто басист на някаква пънк банда. Той е икона на пънк движението. Неговата харизма обаче далеч надминава истинската му роля в групата.

На практика дивото момче на пънка няма един изсвирен тон за "Секс Пистълс" - нещо, което само преди няколко дни за пореден път бе потвърдено от режисьора Лех Ковалски по време на представянето на легендарната му лента "D.O.A" на София Филм Фест.

Всички партии на бас китарата в албума "Never Mind The Bollocks, Here’s The Sex Pistols" на практика са изсвирени от Стив Джоунс. 

Това обаче не пречи Сид да е един от двамата "големи" в Пистълс, въпреки че на всичките концерти на бандата той свири на... невключена в усилвателите бас китара.

Впрочем Сид умира така, както и е живял - на дива скорост, твърде млад, няколко месеца, след като си отива голямата му любов Нанси, за чиято смърт Сид е обвинен и арестуван.

Но да оставим паметта на Сид и да погледнем и други кътчета на безбрежния и безжалостен шоубизнес.

Нали се сещате за продуцента Фариан, за когото говорихме по-горе?

Е, да се върнем пак към него. През 70-те години Фариан прави опит в музиката, като пуска песен с име "Baby Do You Wanna Bump".

Впрочем песента няма велик успех, но интересното в случая е, че бъдещият скандален продуцент пуска тази песен под името "Boney M".

И кой знае защо решава, че може да има голям успех, ако сформира банда с това име. Речено - сторено. Набързо Фариан събира вокална банда от певиците Мейси Уилямс, Марсиа Барет и Лиз Мичъл. Към тях той добавя и Боби Фаръл - танцьор с екзотичен произход.

През 1976 година "Boney M" издават първия си албум. Само че продуцентът решава, че Боби Фаръл и Мейси Уйлямс вече не пасват на вокалната концепция. И така албумът на "Boney M" бива записан само от Марша Барет, Лиз Мичъл и самия Фариан.

А после следва славата - песните стават световни хитове, танцьорът Боби Фаръл е мегазвезда и всички го смятат за истинския певец на бандата. Което явно вбесява продуцента Фариан, който през 1978 година си отваря устата, а през 1980 Боби Фаръл е изгонен от групата. Впоследствие се връща пак за малко, но като цяло там някъде е началото на края на диско легендите.

За да се стигне до днешна дата, в която всеки един от бившите членове на "Boney M" си има своя версия на групата и обикаля изостаналите сцени в изостаналите държави с плейбек в джоба и претенцията за това, че именно той е автентичният човек от групата.

И тук някъде историята ми за плейбека свършва.

Защо ли се сетих да ви я разкажа?

Тия дни темата с плагиатството и буфосинхрониадата отново бе подета в родното ни пространство със скандала около дисертацията на довчерашния кандидат за вътрешен министър Петър Илиев.

За мен тая тема е скучна. В нашите условия дори интелектуалните "заемки" не се правят със замах.

Ето, вижте "Мили Ванили". Буфосинхронисти, ама с Грами. Ето, вижте Сид Вишъс. Не е изсвирил един тон в живота си, а е легенда.

И ето, вижте нашия елит. Може да е копи-пейстнал всичко, което някога е представял за свое. Но дори и тогава той, елитът, не става за чеп за зеле.

Защо това е така? Не знам. Може би защото сме толкова зле, че дори не ни бива да копираме и да си отваряме устите, докато отзад някой ни е пуснал плейбека, който повтаря

"мафия, статукво, реформи, изчегъртване"
"мафия, статукво, реформи, изчегъртване"
"мафия, статукво, реформи, изчегъртване"
"мафия, статукво, реформи, изчегъртване"

Хайде, останете си със здраве. И повече танцувайте, а по-малко пишете дисертации...

Ваш чичо Венци

*За да няма съмнение в плагиатство, трябва да признаем, че аналогията между Петър Илиев и "Мили Ванили" бе направена за пръв път от депутата от ДПС Йордан Цонев.