И така, деца мои. Ще ви разкажа разни неща тук, а вие пригответе камъни. Камъни. Да ме замеряте, не за друго; знам аз, че камъни вече не се ползват за строене на акрополи и овчарски колиби, а предимно за замеряне. Всеки – видял невидял – взима камък и замеря. Сеща се след това и за Иисус, дето казал „който няма грях – нека първи хвърли камък“ – и като се сети -ядосва се ужасно и казва: да му еба майката и на тоя Иисус, какво ми разправя сега дали да мятам камъни или не?! Кой па му даде право да ми ограничава свободата да си мятам, ъ? Ми прав съм, какви грехове имам аз, а? Никакви! Ше си метам камъни колко си искам, па ако требва и тухли ше метам!

Така си казва съвременният човек, той с морала си играе така, както луд - с гениталиите си. Ей така - както му падне.
Ура! ви казвам аз. Минаха още едни избори.

И ние знаем, че те са ей така – за да се въртят парите, за да става нещо, за да движиме нещата и да не стоиме без занимавка. Пари – що има останали – да се въртят!

Сега ще помоля тези, които се възмутят по български, по вкиснато-критикарски от моето писане на шопски - да прочетат теорията на Роман Ингарден за полифоничната хармония! И чак тогава, когато поне частично и донякъде се ограмотят – да ме критикуват. Писателят пише на тоя език, с тоя диалект, с тия звукови съчетания, които обслужват най-добре неговата мисъл! А мисълта, образът и звукът би трябвало да са в хармония. Та така. Простете за отклонението. А освен това и бай Бойко говори на шопски, така че – нема проблеми – нали така? Ха. Не влагам лошо чувство в тия думи.

И те така. Дойдоа изборите, минаа – и продължаваме напред.

Страх ме е не от това – кой е избран и как – а от това, че хората все по-малко вярват (немат вера, както би казал Вапцаров), че от това тяхно гласуване нещо въобще ще произлезе. Немат вера хората. Не верват, че както и да гласуват, каквото и предпочитание и намерение да покажат с гласовете си – то ще отиде в пясъка на политическото безсмислие, ще потъне в него като капка вода в пясъка на Централна Сахара.

Апропо, Сахел се превръща в пустиня, пустинята настъпва с огромна скорост. А цялото население на тая огромна територия трябва да отиде някъде. Пак простете за отклонението, но писателят е за това – да напомня разни уж случайни неща. Знаете ли какво е Сахел?

В Атина са практикували и избори, но и нещо, което се е наричало остракизъм. Всички атиняни, въоръжени с глинени чирепи (парченца от глинени съдове) на които са написали някакво име, са отивали и са пускали тия чирепи в урните. А на чирепите те изписвали с гвоздейче или с ножчето си името на тоя техен съгражданин, когото са смятали за опасен за свещената атинска демокрация. И този, който е получел най-много гласове, тоест – са се събрали в урната най-много чирепи с неговото име – бивал изгонен от Атина. За срок от 10 години.

Тук трябва да се уточни нещо важно – в Атина е била цивилизацията. Там е било хубаво да се живее. Извън Атина най-често е било ужасно да се живее. Изгоненият нямал право да се завръща в хубавия си полис десет години под страх от смъртно наказание.

Ние хубаво направихме избори. Избрахме едни хора, преди това бяхме избрали други. По нататък, живот и здраве – ще изберем трети.

Ние, апропо, избираме все хора из сред себе си. Не по-различни от нас. Всеки – получи ли власт – малко или много става свиня.

И си мисля, така вече като за край на това писание: Ако направим един остракизъм, ако хванем чирепи и напишем името на тоя, който според нас трябва да бъде изгонен – като опасен за реда, смисъла и свещената демокрация…
Дали няма да се окаже, че когато се отворим урните…

…Ще се окаже, че трябва да се изгоним всички. Всички до един – от клошаря до премиера. От нашата малка, не особено демократична, шантава Атинка – България?

Ах. Какво ли правим? Каквото правим, на себе си го правим.

Мислете за остракизма и за това – заслужаваме ли – аз, ти, той – да оставаме тук?

И така нататък.

Още по темата

28/10/2015

Нашите автори

Символи

21/10/2015

Нашите автори

Опресняване на ценности

14/10/2015

Нашите автори

Там, в подлеза