След всеки драстичен случай, като този с убития край Средец афганистанец, аз не знам какво друго да направя. Освен да извадя на светло ценностите си, от шкафа на душата, и да им направя ревизия. Да ги подредя, да ги разгледам добре, да ги съпоставя и да ги оставя да подишат. Ценностите не трябва да стоят само вътре в дълбоките складове на душата. Трябва да се вадят навън, за да поемат влиянията на околния въздух. Да се пропиват с настояще. Да се оглаждат и оформят по нов начин - от влиянията на сегашното. За какво са му на човек архаични ценности? Бронята на Дон Кихот е метафора на неговите архаични ценности. Но той носи на главата си и смешен леген за бръснене. Съвременен. Ние избягваме това, като вадим ценностите си и ги държим навън. Те трябва да са устойчиви, но не непроменими и вкаменени. Трябва да са живи. След всеки разтърсващ случай аз препоръчвам вадене на ценностите. Навън. За проверка.

Ценностите ни са мярка за всичко на света. В микроактовете на нашето битие, без напълно да осъзнаваме, ние оценяваме абсолютно всичко. Във всеки миг. За петното на ризата си ние казваме: Не. За хубавото момиче, видяно за миг да тупа шарена покривка на далечен прозорец ние казваме:Да. Аз на бих делил строго етичните от естетическите ни оценки. Често, без да се усетим, ние казваме, правейки чисто етична оценка: Това е Красиво.

Извинете за отклонението. Знам, че никой няма време. Не знам само – защо?

Да. Проверявам ценностите си. Убит афганистанец. На границата. Аз трябва да подредя своите ценности. Кое е ценно, кое е по-ценно и кое – най-ценно. Ако се наложи да се съизмерват – кое ще натежи и кое – ще олекне.

Тук ще се наложи да кажа: Колкото и да обичам да слушам съвременни тъпчовци-политици и любители на клишетата да говорят за „споделени ценности“ (макар че в това словосъчетание има доста смисъл, но не го харесвам защото се използва просто като удобно клише), аз не говоря за тях. Не говоря за споделени ценности, не налагам никакви ценности като общи. Защото знам, че това води до излишно озлобление. Казвам: Тия ценности са си моите. Отстоявам ги и разчитам на тях. Но не ги издигам в култ, не ги смятам за нещо абсолютно. Те са моите походни мерки и теглилки. Аз, както и всеки друг човек, вървя из света като амбулантен раздавач и събирач на душата си – и измервам със своите мерки и теглилки целия Свят.

Убит афганистанец.

И аз поставям една ценност най-отгоре – веднага и без да се замислям Защото цял живот съм мислил. Човешкия живот. Човешкият живот и неговото опазване е най-висшата ценност за мен.
Взимам ценност Неприкосновеност на държавата. И я слагам на километър по-ниско от ценността Човешки живот. Между едната и другата ценности мога да сложа куп други.

Сега да сравня: Ценността Човешки живот и ценността Нашата Сигурност.

Естествено, че ценността Човешки живот за мен стои поне на сто метра над Нашата Сигурност.

Сега да видя: ценността Живота на Кой да е Човек – да сравня с ценността Моя Живот. Тук е много трудно. Но аз съм лекар и затова ми е още по-трудно. Тук не мога да отговоря и бих казал: Тук Бог трябва да реши. Ако се случи – ще жертвам живота си за друг. Но няма да убия друг – по никаква причина; особено ако той не заплашва съзнателно и с абсолютна сигурност живота ми.

Поглеждам ценности като Родина, Партия, Държава, Род, Община. Гледам – някои се мусят, защото ги слагам в една група. Но аз казах – това са си моите ценности. И аз ги слагам с усмивка най-ниско. Защото те са ценностите на частното, на отделното, на ревността и алчността, на собственичеството. На разделението и в такъв смисъл – на омразата. Аз съм Аз, Ти си Ти – ние се мразим. Мое срещу Твое. Затова тия ценности са ниски за мен.

Да лишаваш от живот заради Своето е за мен погазване на най-висша ценност. Да делиш и да различаваш ценността на живота на едни хора от ценността на живота на други – това е гадост от най-долно естество.

Да смяташ своите Религия, Държава, Село или Паница за по-важни и ценни от чуждите – това е изражение на най-долна низост.

След всеки покъртителен случай, като този с убития случайно афганистанец, аз вадя ценностите си за ревизия.

Апропо, бях две години граничар по време на турските събития. Не съм убивал никого.

Още по темата

14/10/2015

Нашите автори

Там, в подлеза

07/10/2015

Нашите автори

Случка с лакът

30/09/2015

Нашите автори

Среща

16/09/2015

Нашите автори

Мрачни лица