Продължава от стр. 6 

Епилог

Слънцето клони на запад. Стадионът пред оборите е претъпкан. Деца висят на гроздове по тополите, извисяващи се околовръст. Сред многоцветната тълпа се носи брожение - „Къде е героят?“.
На светлината на залязващото слънце, Авгий разрязва своя стек, приготвен точно както трябва - medium rare с тънка хрупкава коричка отвън и много кръв отвътре. Авгий тъкмо слага хапка в устата си, когато от планината се чува грохот.

- Какво става, мама му деба? – повдига поглед Авгий и след секунди очите му почти изскачат от изненада при гледката на наближаващата стихия – Да не би да е станала някоя авария, Менедем?

- Проницателен както винаги, Господарю! – отговаря Дворцовият управител, облечен в жълт дъждобран и жълти гумени ботуши, седнал в жълта надуваема лодка.

Край!