Продължава от стр. 2

Част трета

Бризът издига фекалната смрад в горещата пелопонеска нощ и я понася към царския дворец. Авгий крачи по терасата, пуфти и се чуди откъде да намери фирма за почистване. Моли се подред на всички богове, жена му да млъкне, за да може да мисли. Царят е обречен денонощно да слуша мрънкането на височайшата си съпруга Епикаста. Царицата тъкмо се мести с целия си антураж към северното крило на двореца. Тя притиска розова кърпичка към благородния си нос и навива свредел в сърцето на съпруга си:

- Ере пусти, да бях пристанала на някой аркадски овчар или сатир по-добре! Пфуу! Богиньо-майко, чуй молитвите ми и ме спаси от тази смрад! Бих се метнала от някой балкон, но долу има толкова много лайна, че се страхувам, че като падна ще оцелея. Докога ще погубвам младостта си в това зловоние?! Докога ще слушам този печален телешки зов?!

- Докогато аз кажа!!! – крещи истерично Той, Самозабравилият се, и вдига ръка, но зърва децата си и се въздържа. Големият му син Фил го гледа лошо. За втори път тази седмица Авгий изпитва неприязън към собствената си кръв и плът. Предчувства, че денят, в който малкият пикльо ще се обърне срещу него, наближава. Майката е виновна, разбира се.

Авгий се дави във вино и самосъжаление и троши дворцовия инвентар. „Как така точно на Него, дето е ебати пича, се падна най-голямата купчина лайна в историята?!“

- О, Гръмовни, защо ме изостави?! – вие жално Авгий и иска да напише писмо с молба за помилване до Олимпийския комитет. Чува се далечно блъскане. Авгий се ослушва.

- Кой блъска, мама му деба?!

- Господарю, ако позволите! – намесва се мекият глас на Менедем, дворцовият управител - Пред портите ви има един мъж, който настоява да ви види.

- Зает съм, не вижда ли?! – плете език Царят и придърпва една робиня в скута си - Ако ще иска нещо от нас, кажи му, пари нямаме! Ипотекирали сме всичко. Можем да заплатим услугите му с лайна.

- И мъжът това каза, Господарю! Рече, че е готов да почисти оборите ви, стига да му се плати подобаващо.

- Ха! К‘ъв е тоя луд!

- Носи лъвска кожа на гърба си, Царю!

- Виж ти?!

- Твърди, че знае къде е заровена последната глава на Лернейската хидра.

- Така ли?! Сега ще речеш, че и Керинейската кошута е уловил с голи ръце?

- Проницателен, както винаги, Господарю!

- Менедем, идиот такъв! Какво се маеш?! Покани го бързо, преди да е разбил портите!

- Веднага, Господарю!

Следва на стр. 4