Продължава от стр. 1 

Част втора

28 години по-късно свещените бикове газят в собствените си говна. Златните порти на оборите зеят разбити. Златото е оглозгано, укрито или похарчено по неустойки и лоши кредити. Всички прегради са паднали. Безпризорни бичета безчинстват на малки агитки. Пъдарите са избягали, а кучетата-пазачи - стъпкани или разкъсани. Гневно мучене, раздрани муцуни, пронизана плът и сблъсъци в свръхтежка категория. Говеждо спа, всичко е в лайна.

За двайсет и осем години Авгий бе превърнал свещената Елида в клозета на Елада. За това време Авгий бе успял да загуби три военни кампании срещу своите съседи – два пъти го бяха пердашили спартанците и веднъж дивите аркадци. Спартанците дори на двата пъти се отказвали да завладяват Елидската столица, не искали да се мърсят. А в планини на Аркадия, Авгий бе изгубил почти три хиляди воини. Войската попаднала на магически гъби, мъжете захвърлили оръжието и доспехите и хукнали голи през горите подир нимфи и сатири. У дома се върнали едва триста, при това с тежки психически травми.

Първите Авгиеви игри били пълно фиаско. Авгий запалил свещения огън посредством жива човешка факла - лидерът на опозицията, полят обилно с олей. Огнената стрела, запратена от самия Авгий, възпламенила нещастника, точно когато изкачил с мъки огромната клада от говежди тор. Фекалната смрад се смесила по неповторим начин с уханието на човешко печено. Височайшите делегации напуснали погнусени. Атина Палада се заклела, че кракът й повече няма да стъпи в това дорийско село, Аполон изпял подигравателен стих на своята китара и отлетял без да каже довиждане, а в ложата на боговете останал единствен Посейдон, порядъчно пиян, който по някаква неведома причина харесвал свещената тъпота на Авгий.
Но бедите не свършили дотук. Златният купол се оказал поредната лоша идея. През деня слънцето заслепявало хората и изпепелявало реколтата, а през нощта никой не можел да заспи, защото луната превръщала нощите в дни.
Когато в един момент смрадта достигнала до Олимп, Хера подканила Зевс да пусне една мълния над проклетите обори. Гръмовержецът организирал грандиозно парти в небето и разбил златния купол със своите мълнии. После отмъкнал няколко крави. Авгиевата кандидатура за безсмъртие била временно "замразена". Той, амбициозният, останал сам да се утешава с дебели стекове, но все пак успял да прибере тлъстата застраховка на обекта при бедствия и аварии.

Следва на стр. 3