На първи ноември българският народ отбелязва празника на народните будители. На него си спомняме за делото на революционери, книжовници, просветители и всички онези, допринесли за възраждането на българския дух и стремежа към книжовност и духовност. Денят е един от официалните празници в Република България.

 Корените на празника ни отвеждат до годините след Първата световна война. Тогава, на 28 юли 1922 година Министерството на народното просвещение излиза с решение, според което датата 1 ноември е определена за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. Предложението е внесено от Стоян Омарчевски, част от кабинета на Александър Стамболийски, по идея на видни интелектуалци като Беньо Цонев, Стоян Чилингиров, Александър Радославов и други. По този начин се слага началото на традицията, която бива прекъсната единствено в периода 1945-1992 година от комунистическия режим в България

От 1992 година се възобновява традицията на празника и денят е обявен за неприсъствен за всички учебни заведения в страната. От 2002 година се изпълнява ритуал по издигане на на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.

На празника се почита живота и делото на личности като Свети Иван Рилски, братя Миладинови, Софроний Врачански, Паисий Хилендарски, Петър Парчевич, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и редица други, определяни като будители на българския народ. 

Първи ноември е и ден на българската наука и българската журналистика.