72 години от рождението на Георги Аспарухов - Гунди

Ивайло Анев 04 май 2015 в 10:28 4832 1

Георги Аспарухов - Гунди с екипа на "Левски"

Днес е навършват 72 години от рождението на легендарния футболист на "Левски" и българския национален отбор Георги Аспарухов-Гунди.

Идолът на "синята" агитка е роден през 1943 г. в софийския кв. "Редута".

Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на "Левски". Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г., а през 1960 г., когато е приет в първия отбор на "сините", Гунди е едва на 17 години.

Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу "Ботев" в Пловдив (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в "Ботев", тъй като отбива военната си служба.

След като се завръща в "Левски", печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу Етър във Велико Търново (1:1).

Гунди отбелязва хеттрик в легендарното Вечно дерби с ЦСКА през 1968 г., когато "сините" разгромяват съперниците си със 7:2, въпреки че "червените" вече са фактически шампиони. През 1999 г. Аспарухов посмъртно е обявен за най-добрия български футболист за ХХ век.

Ръководството на отбора организира днес поднасяне на цветя пред паметника на клубната легенда. Церемонията ще започне в 13:00 часа пред сектор А на стадион Георги Аспарухов". Клубът ще бъде представен от финансовия директор Константин Баждеков, директора на ДЮШ Даниел Боримиров, ще се поклонят и служителите на клуба, редица ветерани и юноши.

Днес в официалния сайт на "Левски" е публикуван материал, посветен на Гунди, озаглавен "72 години безсмъртие".

Публикуваме целия текст без редакторска намеса:

За поколенията, докоснали се до него, и за тези след тях, Гунди е необикновен, гениален футболист. Величина в стандартите за мъжество, икона за любимия „син” клуб или просто нападателят на нашите мечти.

Георги Аспарухов е явление, надхвърлящо границите на играта футбол, защото в Гунди хората са виждали и виждат нещо необикновено. Една искра, хранеща духа, носеща усмивка, упование и надежда. Еманация на разбирането за човек.

Днес, Гунди можеше да празнува 72-ри рожден ден, ако трагедията на Витиня не го бе отнела от света и България. Ние обаче все още го помним. Защото безсмъртието на великите се кодира в паметта и любовта на поколенията. А тя не само, че не угасва. Тя расте с всяко изминало поколение. Младите слушат прехласнати историите за неговото майсторство и човешки достойнства, а по-възрастните все още не могат да повярват, че го няма.

Сълзите у всички, които са се докоснали до Аспарухов, са неизбежни и следват един непрестанен поток на мъка още от далечния вече 30 юни 1971 година.

Тъгата по Гунди не е просто тъга по един велик играч. Не е тъга само на спортната общественост, но и на цяла България. Защото от загубата на доблестни хора неминуемо боли.

Българското съзнание винаги е имало нужда от идоли, на които да подражава, от упование и светлина, която да следва. За радост на неговите съвременници и поколенията след тях Гунди е именно такъв. Ако днес той бе жив, всички щяхме да черпим от неподправената му доброта, но съдбата реши друго.

Гунди живя като пророк за своето време, което по своята същност бе непокварено и приказно. Той не бе грандоман, нито самозабравил се герой на деня. Напротив, според мнозина скромността му била в повече.

За кариерата му е написано и казано всичко, а победите и попаденията с Левски и националния отбор ще се помнят завинаги.

Той бе и остава всенароден любимец, затова и до наши дни не секва скръбта по ранната му гибел. Човек легенда, човек обичащ и прощаващ, човек, който не заслужаваше да загине толкова млад. Но нали казват, че Господ прибира най-добрите си чада при себе си. Навярно мисията му е била изпълнена - той пося вяра, надежда и обич у привържениците на футбола.

Накара няколко поколения футболисти да изучават магията на стила му, да се възхищават на майсторството. Той роди мита за красотата на играта.

Всъщност, така живеят легендите. Не само като ги помним, но и като се опитваме да бъдем поне в нещичко големи като тях.

72 години от рождението на Георги Аспарухов... Вечна памет и поклон!

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови