146 години от смъртта на Георги Раковски

На този ден България отбелязва 146 години от смъртта на един от големите борци за свобода - Георги Раковски. Създател на редица организации, издател на вестници, ръководител на легии и въстания, Георги Раковски отдава целия си живот на една кауза – освобождението на България. В тази публикация ще ви разкажем малко по-подробно за житейския път и дейността на този голям българин.

Георги Раковски е роден на 2-ри април 1821, в град Котел. Рожденото име на героя е Съби Попович, като той по-късно приема името Сава. Баща му е един от заможните търговци и занаятчии, а майка му е Руска Мамарчева. Някои историци твърдят, че именно от нея Раковски наследява своя бунтовен характер. Тя е роднина на един от големите български борци срещу Османското робство – капитан Георги Мамарчев. Той участва в руско-турската война от 1829г. като капитан в императорската армия, води български отряд и дори достига до Сливен. Скоро след края на войната е един от организаторите на българското въстание от 1835г., наречено Велчова завера. Младият Сава Раковски е впечатлен от жертвоготовността и силната фигура на вуйчо си. Именно затова по-късно той приема и неговото име – Георги. Произходът на Раковски много му помага да се превърне в един от образованите българи по онова време. Той учи в килийното училище в Котел, а по-късно продължава в Карлово. Там обаче не завършва, заради върлуващата чумна епидемия и заминава заедно с баща си за Цариград. Учи в елитно гръцко училище, където изучава най-различни предмети. Въпреки близките си контакти с гръцките учители обаче, Георги Раковски е силно повлиян от фигурите на Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. Споделяйки до голяма степен техните убеждения, той се включва в борбата за независима българска църква. 

След няколко години престой в Османската столица, Раковски вече е оформил своите възгледи за ситуацията на Балканите. Той, подобно на много млади българи, започва да милее по родината и да желае искрено нейното освобождение. През 1841г. той започва активно да работи по въпроса. Тръгва за град Браила, където се сдобива с гръцки паспорт и започва да учителствува. Голяма част от времето си обаче той посвещава на участието си в т.нар. Браилски бунтове. По-късно, заради това си участие той е осъден на смърт от турците. С помощта на приятели обаче той успява да избяга и заживява в Марсилия, където живее известно време. Дългът към родината обаче го зове. След близо две години прекарани във Франция, Раковски се връща в родния Котел, където местните еснафи водят активна борба срещу чорбаджиите. Те, заедно с Георги, са наклеветени и осъдени като бунтовници. Раковски е изпратен в затвора в Цариград, където излежава присъдата си близо 3 години. Престоят му там обаче далеч не успява да повлияе на родолюбивите му идеали. Веднага щом се оказва на свобода, Раковски се захваща още по-пламенно с революционна дейност и продължава да търси пътища за освобождението на България. В началото на 50-те години между Русия и Високата порта избухва Кримската война. Именно тогава, в столицата на султана група българи, начело със самия Георги създават Тайно общество, което да предава информация на руснаците. Съзаклятниците му, а и самият той, постъпват като преводачи в турската армия. Делото им обаче скоро е разкрито и те са арестувани. Раковски обаче успява да избяга и се спасява от съда. Преминава на българска територия и повежда чета от 20 момци, с която действа из Балкана и отново прави опит да съдейства на руснаците. Великите сили обаче застават на страната на Османската империя, императорските войски на Петербург за отблъснати и Раковски се вижда принуден да разпусне своята чета. Той се връща за кратко в родния си Котел, като по това време написва и прословутата си поема “Горски пътник”. Раковски заминава  за Букурещ, където тя търпи втора редакция, а по-късно се премества в Нови Сад(Австро-Унгария), където вече тя е напечатана. 

От печат излиза първият брой на вестник “Дунавски лебед”, както и поемата “Горски пътник”. През 1857г. обаче, от Високата порта решават да предприемат действия срещу българския революционер. Оказан е дипломатически натиск и в крайна сметка Раковски е принуден да напусне Австро-Унгария. Заживява за кратко във Влашко, а по-късно се премества в Русия. Зад граница той продължава да твори, събира български народни песни и пише съчинения. Отново поема на път и се установява в Сърбия, където продължава издаването на “Дунавски лебед”. През 1861г., революционерът изготвя два много важни документа “План за освобождението на България” и “Статут за привременно българско началство в Белград”. Планът за освобождение е приеман от повечето историци като твърде наивен. Той обаче носи със себе си съвсем различно значение. За пръв път от много години българската революционна борба започва да придобива организационен характер. Стихийните проявления на четничеството в близките години ще бъдат заменени от комитети и сериозни дейци. Планът на Раковски дава началото на една идея, която по-късно ще бъде доразвита от личности като Любен Каравелов и Васил Левски. В плана се предвижда да се образува българска военизирана част, която да премине в родината и да вдигне на бунт местното население. Революцията трябва да бъде водена от българско правителство в Белград. Именно такова е създадено през 1862г. в сръбската столица, а председател става самият Раковски. Още същата година е създадена и военната част под името Първа българска легия – в нея влизат много българи, сред които е и самият апостол на свободата – Васил Левски. В начало легията се приема добре и дори преминава през своето бойно кръщене, като се бие с турския гарнизон на Калемегдан. Обстоятелствата на Балканите обаче довеждат до разпускането и – умелата политика на османците успява да подобри отношенията между двете държави и да принуди българите да търсят други пътища за своята свобода.

Следете новините ни в GoogleNews