Днес се навършват 97 години от извършването на Деветоюнския преврат.
Чрез държавния преврат от нощта срещу 9 юни 1923 г. правителството на БЗНС с министър-председател Александър Стамболийски е свалено от армейски части водени от Военния съюз.
В подготовката участва и Народният сговор.
Ръководството на БКП се отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки „позиция на неутралитет“.
Военният съюз решава да отстрани с преврат правителството на конгрес в края на 1922 г. Тогава управлява първото правителство на Стамболийски. През април 1923 г. БЗНС печели предсрочните парламентарни избори с 52% и има 212 от 245 места в парламента. Стамболийски за втори и последен път става премиер.
БЗНС изпада в политическа изолация, конфронтирайки се с традиционните партии от Конституционния блок, много от водачите на които са в затвора; с БКП, която смята правителството за свой главен враг и го определя като "фашистко"; с Военния съюз, който официално е забранен, но обединява много действащи и запасни офицери, и с Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), която то се ангажира да унищожи с Нишкото споразумение.
През май 1923 г. Военният съюз активизира своите организации и провежда събрания на офицерите в различни гарнизони, подготвяйки се военен преврат, като сведения за това изтичат в печата. Установени са контакти с цар Борис III и с ВМРО. На 25 май е определена датата на преврат, изготвени са подробни планове на операцията с разпределение на целите и задачите на отделните подразделения.
Превратът започва на 9 юни в 3 ч сутринта в София, когато електричеството угасва за 4 минути - уговореният сигнал за началото на преврата. Половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. Рано сутринта на 9 юни превратаджиите са взели властта.
На мястото на сваленото правителство е сформирано ново начело с един от основателите на Народния сговор проф. Александър Цанков, което включва представители на всички опозиционни партии без комунистите. Цар Борис III го утвърждава с указ по обяд на 9 юни. Цанков получава прозвищата "кръволок" и "кървавият професор" заради настъпилото време на терор. Новата власт организира отвличания, изтезания и многобройни убийства. Едно от тези убийства е на самия Стамболийски. По нареждане от новата власт Александър Стамболийски (1879-1923) е убит на 14 юни от група на ВМРО, водена от Величко Велянов.
Под натиск на Коминтерна в БКП се засилва мнението, че трябва да се противопостави на превратаджиите. Комунистическата партия обявява курс към въоръжено въстание, което е планирано за септември 1923 г., а днес е известно като Септемврийското въстание.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)