Една тема повече от 10 години не излиза от юридическата, политическата и морална сфера у нас – т. нар. „царски имоти“.

Защо казусът не може да се реши законово у нас и кой носи вина за това, че три кабинета не успяват да приемат закон за царската реституция, необходим ли е такъв закон или не и каква е цената за това? Отговорите търси журналистът Канна Рачева с филма „Царските имоти“ за bTV Репортерите.

За последните 9 години за много от нас дворецът „Врана” се превърна в едно от шестте дела по така наречените "царски имоти". Сега неговата съдба е под въпрос. Казусът започва в 1947 г. В България монархията е сменена от Народна република. Новата власт влиза във владенията на старата. Наследниците на цар Борис Трети няколко години са под домашен арест във „Врана”, а след това принудени да напуснат своя дом и страната. Тук се настанява новата власт, разказва журналистката.

Приет е специален закон, с който царските имоти стават държавни.

42 години по-късно властта отново е сменена. Новият Конституционен съд излиза с решение, че законът за царските имоти от 1947 г. не отговаря на Конституцията. Имението „Врана”, Ситняково, Царска Бистрица, Съръ гьол и горите в Рила са върнати на царската фамилия „на основание решение на Конституционния съд”.

„След тези актове, с които тези имоти са деактувани, тоест са отписани от книгите за държавна и общинска собственост, царското семейство ритуално е въвеждано във владение, издавани са нотариални актове, удостоверяващи правото на собственост”, припомня адв. Михаил Екемджиев пред bTV.

Минават цели 11 години и в казуса се намества парламентът. С мотива, че реституцията на царските имоти не може да се узакони с решение на Конституционния съд, а само със закон, гласуван от Народното събрание.

“Други състави на НС по една или друга причина не са предприели, не са направили такъв закон. Такъв закон няма. Аз дълбоко се съмнявам дали някога ще има такъв закон. Може би трябва да се върнем към въпроса за това, че династията Сакскобургготски има определена политическа отговорност за събитията, които са се случили по време на нейното управление. Така че всеки един закон е в края на краищата политическо решение на едно Народно събрание, на политическите партии, които са в това НС. Трябва да има някакъв вид политическа воля”, коментира зам.-министърът на правосъдието проф. Николай Проданов във за bTV Репортерите.

Вместо закон, през 2009 г. депутатите налагат мораториум без срок, който забранява на Симеон Сакскобургготски да ползва имотите, но го задължава да се грижи за тях до приемането на закон.

„Много пъти съм си задавал въпроса, защото от 98-ма вече всичко живо казва, че някаква си историческа несправедливост била коригирана или изправена, или както и да го наречем, след това сестра ми и аз, когато решихме да дарим парка на гражданите на София, ми тогава самият кмет Софиянски ни благодари, а трябваше да каже „Къде сте тръгнали, ми то не е ваше”, възмущава се Сакскобургготски.

По казуса „Царските имоти” започват няколко съдебни дела. Държавата настоява пред Темида не само, че имотите са нейни, а че винаги са били нейни.

Цялото интервю със Симеон Сакскобургготски и филма на Канна Рачева гледайте на сайта на btvnovinite.bg