Историята на вратаря със сивия анцуг, който оцвети Евро 2016

Последна промяна на 27 юни 2016 в 18:38 22293 1

„Искам да покажа на хората, че те са способни да успеят в живота си”. Предлагаме ви историята на вратаря Габор Кирай.

Вратарят на Унгария дебютира на Европейско първенство след като навлезе в петото десетилетие на живота си. Руското седмично списание „Футбол” описва дългият и изпълнен с трудности път, който е изминал към рекорда си Габор Кирай и обяснява защо е заслужил успеха си.



Провинциалният германски град Нойщат ам Рюбенберге. 10 ноември 2009 г. 18:25 часа местно време. Вратарят на Хановер и резерва в националния отбор на Германия Роберт Енке бавно излязъл от колата си, затворил вратата и тръгнал по релсите. Няколко минути по-късно го удря експресът Хамбург – Берлин, който се носи по трасето със 160 км/ч. По-късно доктори и негови близки ще разкажат пред всевъзможни медии, че Роберт от шест години е страдал от депресия и страхова невроза, заради които е бил наблюдаван от психиатри.

Габор Кирай е един от хората, които преживяват това самоубийство особено тежко. При това те не били нито близки, нито приятели. Просто унгарецът също се борел със своите ментални проблеми. И единствената разлика била, че той ги победил, дори без лекари и таблетки.

През 2003 година Кирай разбрал, че не може да играе за Херта (Берлин). Спад на силите, тревожни мисли, безкрайна и заради това безсмислена рефлексия. Потънал в самосъжаление и търсене на душата си, той загубил мотивация, колебаел се на вратата, зачестили малки, но неприятни травми. Веднъж Габор се прибрал у дома след загубен мач и два дни не намирал сили да стане от леглото.



Спасило го това, че той навреме успял да се погледне отстрани и да си направи нужните изводи. Вратарят си взел кратка пауза: ограничил контактите със света, анализирал живота си, поговорил с близките си. Жена му упорито го карала да погледне на всичко по-позитивно. Тя го посъветвала да се види с някои от най-големите унгарски вратари от близкото и по-далечното минало, чиито думи той попивал с ученически трепет.

„Футболът – все пак той не е всичко”, обичал да казва бившият президент на Германския футболен съюз Тео Цванцингер [2004 – 2012], и той несъмнено бил прав.

„Разбира се, вие имате сериозна професия, на която е нужно да отдавате всичките си сили, за да издържите на постоянното натоварване, но вие сте длъжни да оставите време и енергия и за нещо друго, - отбелязва вратарят. – Аз предпочитам да събирам позитивна енергия от времето с моето семейство и деца. Ако усетя, че днес започвам да се замислям след загуба и се връщам в онова състояние на безтегловност, веднага премествам вниманието си. Тогава взимам децата си и отиваме в кварталната площадка”.

Кариерата на Габор Кирай не била успешна като филма „Батман срещу Супермен”, но в нея има една победа, която при всякакъв валутен курс струва повече от всички златни и сребърни медали. Това е победата над себе си.

Кирай и сивият анцуг

Наложило се Кирай да напусне Херта – нужна била рязка смяна обстановката. Въпреки, че именно в Берлин той изкарал един от най-свежите си периоди. Напуснал унгарската скука, оставя Херта на третото място и играе десетки мачове в Шампионската лига.

След това в Англия няма нищо подобно. Даже Кристъл Палас, в който Кирай пристигнал за нов живот, изпаднал в долната дивизия, веднага щом унгарецът се установил на Острова. Последвал идиотски наем в Уест Хем за две седмици и празен период в Астн Вила. Малко по-стабилно Кирай заиграл след завръщането си в Германия – в Мюнхен 1860, откровен средняк от Втора Бундеслига. И от тук си тръгнал със скандал, след като почти се сбил със съотборник по време на мач. Отчаяният трансфер във Фулъм се получил малко срамен. Кирай изиграл два мача и пуснал 8 гола. След месец изиграл още един, в който му вкарали нови пет. В един мач се появил в игра, за да смени изгонения титулярен вратар и за 72 минути допуснал четири гола.

Историята на Габор Кирай не е за професията, а за личността. Важна част от която винаги били сивите анцузи. С такива вашият съсед в момента си чисти автомобила, а вие някога ще се разхождате из градината си (ако вече не сте започнали да ги носите).

„Аз пробвах къси гащета по време на престоя ми в Германия, но те не ми отиват. Крайният резултат е по-важен от това как изглеждаш. Аз не съм топ-модел, моята работа е да пазя вратата. Екипировката по същество е въпрос на удобство. Понякога ми се налага да играя на клей или на замръзнала от студа трева и аз винаги взимам анцузи с по-голям размер, за да ми е удобно да се движа”. Това обяснение прекрасно характеризира унгарският вратар извън и на терена.



В свят, в който всеки талантлив юноша всеки месец сменя символите в прическата на слепоочията си, в който един от двама големи играчи е посрещан с крясъци от обожателите си като поп звезда, а гардеробът на всеки топ играч струва повече от гарсониера в предградията, Кирай е дяволски обикновен. В същото време точно тази скромност го прави забележителен и то без акробатични спасявания, вдигнати купи и гръмки фрази. На фона на пъстрите екипи точно сивите му анцузи неочаквано стават най-яркото петно. Феновете ги познават на всички стадиони, журналистите им посвещават поне по един текст на година и дори Nike пусна специална серия в техния стил и цвят.

В същото време първият му сив анцуг все още се пази в неговия гардероб, покрит с дупки и зелени петна от стотиците мачове, в които е носен.

Сивият цвят е обичайно суеверие. Веднъж, когато Кирай все още играел в Унгария, в клуба свършили всички долнища от черно трико, с които той пазел дотогава. Наложило се спешно да обуе сиви, които носел в сака си. Отборът му спечелил, а след това трупал точки в осем поредни мача и се спасил от изпадане. От тогава той играе само със сиви долнища.

Освен това унгарецът не се ограничава само с анцуга си. Английският The Guardian разкрил, че под фланелката си Кирай носи щастлива черна тениска с тигър и баскетболен потник с номер 13, които пази и проверява преди всеки полет. Сред другите му чудати навици са да излиза първи от автобуса, задължително стъпвайки с левия крак и да слуша песните на Bon Jovi.

За любимата си група Кирай говори като запален фен. „Ден преди края на сезон 2012/13 Bon Jovi имаха концерт в Мюнхен, но аз не можех да отида на него. След края на мача сътрудник в нашата прес-служба ми каза, че вместо да ходя в микс-зоната за интервюта, аз трябва да се върна на терена за около час, защото Джон Бон Джоуви ще бъде там, но не трябва да казвам на никого. Чаках този момент 20 години и не мисля, че някога съм се вълнувал толкова силно, както в онзи един час.

Патриотът Габор

Кирай имал проблеми с нервите и психологическото си равновесие, в характера му е пълно със странни и може би глупави предразсъдъци, а интересните моменти в играта му могат да се съберат в едно кратко филмче. Всичко това са второстепенни глупости. Главното е, че Габор Кирай е патриот. Без политическа шизофрения и кланяне на пластмасови символи. Той просто обича своята Унгария и иска да я направи малко по-добра.

Кирай може да си позволи да живее в Берлин, тихо да възпитава децата си и да бърбори по телевизията скучнотии от позицията на експерта. Но унгарецът категорично отказва да завърши кариерата си. Когато Кирай загубил формата си до степен, че във Фулъм започнали открито да му се присмиват, той просто се върнал в родния ФК Халадаш – клуб без купи и успехи от най-стария град на Унгария, в който някога играел неговия баща и в който сам той започнал да тренира, съвместявайки мачовете със службата в гранични войски.

В родния си град Кирай отваря спортна школа, в която сам когато може тренира децата, участва в различни събития и активно подкрепя местната общност.
„Искам да предам опита, който натрупах зад граница, на хората тук. Искам да им покажа, че те са способни да успеят в живота си”, обяснява Кирай.

И като вратар Кирай досега е в добра форма, макар и да изглежда по-възрастен от много противникови треньори, а главата му е по-плешива и от руските футболни терени през ноември. Домашният шампионат и средняшкият ФК Халадаш му дават стабилната игрова практика в спокоен ритъм и увереност в силите си, което му помага няколко пъти в годината да е готов за мачовете с националния отбор. В квалификациите за Евро 2016 Кирай има 10 мача, от които половината са на нула. Също така той подобрява рекорда за най-много мачове с националната фланелка и помага на Унгария да се класира за финалите на силен международен турнир – първи за страната от Световното в Мексико през 1986 г. и първи за играчите от неговото и по-младото поколение.



Ако противоречивата и алчна идея на Мишел Платини да раздуе Еврото до 24 отбора има един положителен момент, това е щастливият край на истории като тази на Кирай и неговия отбор.

„Аз чувствам радост и облекчение. Нещо завършва днес, но утре е нов ден. И аз искам да пратя SMS на децата си: Утре сте на училище, така че ще се става рано. Има много задачи за утре, затова в момента съм съсредоточен върху тях”, – спокойно заяви Кирай няколко минути след края на последния мач от груповата фаза с бащински поглед към безумната радост на своите млади съотборници, които празнуваха класирането за осминафиналите на Евро 2016.

Снощи те отпаднаха от Евро 2016 след 0:4 срещу младия и много силен отбор на Белгия, един от фаворитите за титлата във Франция. Все пак мисията е завършена успешно - с подкрепата на централната и местната власт, на федерацията, на новото поколение играчи, треньори и клубни мениджъри, на построените терени, стадиони и реорганизирани школи Унгария отново е на световната футболна карта. Там където е мястото на родината на великите Пушкаш и Кочиш. Габор Кирай, Золтан Гера, Балаш Джуджак и по-младите им съотборници се записаха в историята, давайки приноса си за голямото завръщане.   

***

За първи път в историята на Европейските първенства участва 40-годишен футболист. Предишният рекорд (39 години и 92 дни) принадлежеше на Лотар Матеус – световна звезда, лидер на смъртоносната Германия и вечно побеждаващият Байерн. Габор Кирай е негов тотален антипод. Нито един сериозен трофей, куп комплекси и стърчащи от всички страни недостатъци. През цялата си кариера е второстепенен персонаж, фон за великите. Той е движил далеч от големите клубове, побеждавали го най-добрите треньори, вкарвали му идолите на милиони. Кирай намерил само един начин и то в едно нещо, достойно да ги изпревари – просто да се задържи в голямата игра дълго след всеки от тях. Обикновените момчета отново са на върха. Заради това си е струвало да се чака точно 40 години.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1385

1

Ivansti

28.06 2016 в 11:44

Страхотна статия браво