"Спасете ни от БАН!" С този призив близо 200 работещи в Националния институт по метеорология и хидрология застанаха под прозорците на Министерския съвет тази сутрин. След дните, определени от премиера Борисов за преговори с ръководството на Българската академия на науките, се разбра, че такива не е имало - то не приема предложенията на НИМХ и настоява да се изпълни собственото му виждане - НИМХ да остане в структурата на Академията, с бюджет вписан на отделен ред.

Несъгласни, учени и служители днес отново излязоха на протест. Към 9 ч. те огласиха централата на БАН с освиркване и дюдюкания, а след протеста им там продължиха по "Цар Освободител" към Ларгото. 30-ина минути преди началото на правителственото заседание застанаха под прозорците на внушителната правителствена сграда на "Дондуков".

Протестът продължава пет месеца, а причината - институтът е оставен да мизерства, оказа се, че дори не е сигурно дали ще има прогноза за времето през септември, защото парите му може и да не стигнат за плащането на сметките за ток и комуникации. Размерът на финансирането определя Общото събрание на БАН и точно тук е конфликтът със синоптиците. Те са категорични, че критериите, по които това се прави, са несправедливи към тях.

Към 10:30 ч. трима представители на НИМХ бяха поканени в сградата на Министерския съвет за разговори. Предстои да разберем какво са договорили страните.

По време на протеста разговаряхме с директора по оперативната дейност в НИМХ г-н Валери Николов. Ето какво сподели той:

Защо БАН хем не ви дават пари, хем искат да ви държат в структурата си, г-н Николов?

Аз имам едно обяснение – вероятно ще прозвучи много неприятно за ръководството на БАН, но нашия институт, така да се каже, е една ракета носител на БАН, той носи приходи на БАН, които БАН разпределя както си иска. По този начин издържа други структури, свои структури, които иначе биха пропаднали. Проблемът е, че това, което БАН преразпределя за нас е недостатъчно за издръжката и дейността на института.

Защо не е добро предложението за извеждането на бюджета на НИМХ на отделен ред, но оставането му в структурата на БАН?

Защото, така или иначе, ние оставаме под управлението на БАН, а то показа в течение на няколко десетки години, че не е способно да разбере проблемите на нашия институт и да ги решава правилно. Всъщност, това е един пожар, който тлее от 2000 г. насам. Ежегодно припламва при разпределението на бюджета, ръководството на института го потушава чрез разумно използване на средствата, но това просто не може да продължава по този начин.

Защо от 2000 г.?

В периода около 2006 г. – 2010 г., не си спомням точно, но в течение на няколко години се налагаше хора, които не са пряко ангажирани в оперативната дейност да излизат в неплатен отпуск, за да има пари за тези, които трябва да работят.

Колко месеца в годината?

По един месец на човек. След 2010 г. не се е налагало това, успявахме по някакъв начин да изплатим заплатите на всички, но проблемът не е от вчера, от тазгодишното разпределение на бюджета. Проблемът е много стар и хората вече не могат да понасят това пренебрежително отношение към тяхната работа.

Каква е средната заплата в Института?

Това също не мога да Ви кажа.

Приблизително?

Тази година заплатите в Института бяха приведени към средните за категории „Служещи“ в БАН от миналата година.

Какво означава „служещи“?

Примерно един специалист с висше образование, който не е учен, трябва да получава заплата 575 лева брутно. Много е ясно, че при това положение голяма част от нашите специалисти с висше образование работят именно в оперативната дейност, в управлението ѝ – ръководители на обсерватории, ръководители на сектори във филиалите ни, изобщо ръководители от различни нива, включително ръководители на филиали, които управляват по 200-300 човека. И всички те трябва да получават 575 лева заплата. Абсурдно.

А за ръководството на БАН какви са заплатите?

Не мога да Ви кажа – нямам достъп до ведомостите им.

Вие работите и нощем. Как се плаща този труд?

Да, около 200 служители работят на денонощен режим. Този нощен труд също трябва да се плаща. Но ето, примерно тазгодишният бюджет изобщо не предвиди средства за плащане на този нощен труд.

Но неплащането на нощния труд нарушава Кодекса на труда! 

Точно така. Същевременно, ние трябва да им платим за ободрителни напитки при работа нощем – такива средства също нямаме. Как да ги осигурим тия хора и да ги задържим при нас при това положение?

Колко души работят в НИМХ?

В целия институт има около 700 щата. Част от тях са разпределени на по няколко човека, защото има дейност, която не изисква голяма заетост. Така че общо около 1200 човека работят в нашия институт.

Има ли млади хора, или те се отчайват и си тръгват?

Повечето млади хора може да ги видите тук – не са много, пребройте ги.

Какъв бюджет ви е необходим, за да работите нормално?

Може би два пъти по-голям спрямо сегашния. Сегашният е около 9 млн., няма и толкова.

Ако имахте нормален бюджет, какво още бихте могли да осигурявате на обществото?

Най-малкото, бихме могли да обновим състава. Да привлечем млади хора, които да имат нови идеи и да имат повече възможности да изпълняват задачите, които са поставени пред института.

А в технологично отношение?

Бихме могли да обновим мрежата за мониторинг. В момента работим с уреди от средата на миналия век.

Те как работят?

Слава Богу, общо взето са устойчиви на всякакви влияния. Това са традиционни прибори. Но проблемът е с доставянето на информацията там, където е необходимо, защото те трябва да се отчетат от човек, да се състави съобщение, с което тези данни се предават до местата, където трябва да се обработят. Този процес е сравнително бавен, докато една автоматизирана система би могла много по-бързо да достави информацията и, съответно, по-своевременно да се направят съответните предупреждения, прогнози за опасни явления и така нататък. Разбира се, автоматизираната система за наблюдение не е възможна във всяко отношение, защото има редица процеси и явления, които се наблюдават от човек и няма апаратура, която да може да ги определи, оцени и предаде по съответния път. Това може да направи само човек със своята експертна оценка. Така че, така или иначе, ние хора ще имаме, които да работят в тази мониторингова мрежа, но поне чистите данни – за температура, за влажност, за количество на валежи, за сила, за скорост и посока на вятъра – биха могли много по-бързо да бъдат доставени там, където трябва, за да може да се вземат съответните решения.

Казвате „много“. Как се измерва това „много“ във времето?

Преди това ще Ви кажа още нещо. Наблюдателят, който трябва да прави тези измервания, в момента ги прави по правилата на Световната метеорологична организация, като прави наблюдения на всеки три часа. Между тези измервания той оценява небето, облачността, следи за явления, опасни явления и т.н. и тази информация също я записва, регистрира, предава. Една автоматична станция би могла да предава поне основните данни с много по-голяма честота, включително в ситуации, когато е необходимо - когато има опасни явления тази честота би могла да се промени и да бъде още по-често, така че информацията за времето да е по-достоверна и по-пълна.

Що се отнася до пренасянето на информацията, в момента този процес – от измерването до предаването на информацията – трае около 20-30 минути. При автоматизирано измерване би станало за секунди, в течение на максимум минутка.

Снимки: Мартин Георгиев

Още по темата

13/08/2018

Общество

Премиерът нареди на БАН и синоптиците да се разберат до 10 дни

09/08/2018

Общество

Парите на синоптиците в БАН ще стигнат до първата седмица на септември

08/08/2018

Интервю

Министър Вълчев пред OFFNews: Ще помогнем на синоптиците, НИМХ може да излезе от БАН