Имаме средства да работим до края на август, може би и първата седмица на септември - зависи какви икономии от консумативи успеем да направим, призна директорът на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН проф. Христо Брънзов пред БНР.
Преди два дни НИМХ поиска отделянето си от БАН и преминаването на института директно под структурата на Министерството на образованието заради неразбирателството си с Общото събрание на Академията на науките, което разпределя бюджета от държавата така, че НИМХ е на ръба на оцеляването. Този принцип на разпределение бе приложен и спрямо допълнителните 15 млн. лева, отпуснати от държавата тази година - до синоптиците достигнали "трохи" от пая.
Искането бе отправено към премиера Борисов в отворено писмо и вчера той обеща да се срещне с метеоролозите, но изрази и учудването си, че и при допълнителните 15 милиона лева парите не са стигнали.
Проф. Брънзов увери, че спорът с БАН е много по-дълбок от просто разговор за пари. Става въпрос за тежестта на различните видове научни изследвания - фундаментални или научно-приложни. При първите резултатът е след десетилетия, а "както се вижда, дори и да минат десетилетия, този резултат го няма", коментира професорът и защити тезата, че трябва да се наблегне върху научно-приложните изследвания, като тези в НИМХ. Те имат пряко въздействие върху обществото и икономиката на страната, посочи той.
Тази година категорично спорът бе решен в полза на фундаменталните научни изследвания, резултат от които са статии и цитати. Те получиха 80%. Въпросът дори не бил включен в протокола от общото събрание. Вместо това там фигурирало дълго разискване как да се нормират точките на статия - дали да бъде според броя автори или "на корен квадратен от този брой", посочи проф. Брънзов.
"Това окончателно ни убеди, че БАН няма никакво намерение да промени вижданията си по отношение на научно-приложната дейност, поради което винаги тя ще генерира тези следствия – каквито и да е средства, както и да дойдат в БАН, почти никога няма да достигат до дейности като нашата, каквито между другото има в доста институти", заключи той.
Въпреки мизерното положение, в което държат НИМХ, от БАН не искат институтът да излезе от структурата им. Искането - отправено към премиера Борисов в отворено писмо от НИМХ - подкрепи министърът на образованието Красимир Вълчев. В интервю за OFFNews вчера той обеща и допълнителна подкрепа за института според възможностите на бюджета.
Наред с НИМХ най-малко средства от БАН са отпуснати на Ядрения институт, Института по археология и Геофизичния институт – тези, които обществото разпознава, обясни Брънзов и допълни, че "принципът на разпределение на средства в БАН е такъв, че парите първо отиват за издръжката на институтите, а накрая – за оперативната дейност".
"Тези неща достигнаха върха си, тъй като средствата, които получи НИМХ за оперативна дейност са абсолютно същите като на един чисто научен институт. Тоест дори нямаше средства за нощния труд на хората. При нас, за да работим 24 часа, 220 души са на денонощен режим на работа. Дори за тези хора нямаше средства, поради което се наложи, за да запазим хората и да запазим 24-часовата работа, да прехвърлим част от средствата, които са за издръжка, към хората, за да не напуснат и да не спрем да работим, и останахме без средства за комуникации, електроенергия, тоест консумативи, но запазихме хората.
Това е, което ръководството на НИМХ успя да направи въпреки съпротивата на БАН, който не одобри такова преразпределение на нашите средства, на института…".
"Ако НИМХ излезе от БАН и отиде в МОН, той ще получава средства директно от държавата и ще избегне ситуация, в която държавата казва: „Ние дадохме достатъчно пари на БАН, оправяйте се там вътре - обясни ученият. - Естествено средства за нас няма, ние трябва да спрем. Отиваме в БАН, в БАН ни казват - ние парите ги разпределихме по прозрачни критерии, отивайте при правителството и си търсете парите. И става един параграф 22, в който нас ни подхвърлят като топка за пинг-понг. И добре, че има хора в това правителство, които са отговорни, разбраха за какво става дума и се опитват по всякакъв начин, доколкото имат възможност, да работят. Ние така си работим - ден за ден", заключи професорът, а по повод "прозрачните" критерии коментира: "Разбира се, че са прозрачни, но това не са природни закони, зависи кой ги пише тези критерии".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
ЕС прие правила за общи зарядни устройства USB-C
Разследването на падналия азербайджански самолет: Има следи от външна намеса
ЕС прие правила за общи зарядни устройства USB-C
Украйна е изпратила хуманитарна помощ на Сирия