Днес ще имаме удоволствието да бъдем на невероятно пътешествие, което Stank от Offroad-Bularia сподели . Как съвсем случайно късмета се усмихва в момент, в който въобще не го очаква човек.
През неговите очи ще видим Чили, една уникално красива страна, ще се разходим из Сантяго, ще видим забележителности и накрая ще влезем и в лагера на Дакар. Ето неговия разказ
Всичко започна една декемврийска сутрин, когато ми звъннаха от офиса и ми предадоха един телефонен номер, на който да звънна ВЕДНАГА. Звъннах.
- Добър ден, аз съм Петров, търсили сте ме?!?
- Да, г-н Петров, търсихме ви, да ви кажем, че вие сте големият победител в нашата игра и печелите едноседмично пътуване до Чили с 3 дневен престой в лагера на "Дакар" !!!
- ............... (мълча като ...)
- Ало..., г-н Петров, вие сте ...
- ............... (мълча, вече като нещо друго ...)
- Ало..., г-н Петров, вие...
Винаги съм се чудил на някои хора, които печелят нещо по радиото и не реагират по никакъв начин. Мислил съм си "абе, тия какви дървета са не е истина, абе, зарадвай се, бе, човек, извикай...". Ето, че и на мен се случи и беше време да реагирам, да проговоря или каквото и да е, само да не си мисли пичът, че ме няма - и реагирах:
- Да , благодаря !! - Това беше най-тъпата реакция, която присъства в каталога. Благодарих, все едно ми е задържал вратата на асансьора. Бях в пълен ступор, почна да ми се вие свят, очите ми станаха като понички, а левият ми чорап започна да се разплита от към големия пръст...
Аз, уважаеми, не съм печелил нищо от игри, томболи и не знам какви други производни (за тото-то да не говорим) през целия си живот. Просто си знаех, че аз на такава игра нямах шанс. Тази томбола я видях на рекламен банер във форума и си казах "Дакар - няма как да пропусна ". Регистрирах се и ... забравих. Този пич обаче ми напомни. Почна да ми обяснява какво трябва да му пратя като данни и т.н. След като го изслушах, нечувайки, зададох най- смисления въпрос, на който бях способен в момента:
- А вие сигурен ли сте , че съм аз ?
- Да разбира се , вие сте нашия победител , а за документите ...
- Извинете , че ви прекъсвам , но вие сигурен ли сте че съм АЗ ???? ( много държах на въпроса си и можех да му го повтарям часове)
- Да , вие ...
На четвъртия път пичът започна да се смее. Явно видя , че само с едно "Да, разбира се" няма да се размине и ми издиктува всички налични данни в регистрацията ми в промоцията. Вече бях спокоен. Явно съм аз ...
И така, аз и съкровището на 4.01 бяхме на летището в София с багаж в ръце и билети до Сантяго .
Голямо летене, голямо нещо. Вече и на обърната кофа да седна, имах чувството, че започвам да се отлепям.
Пристигнахме в Сантяго на 5.01 по обед. Първа цигара от 2 дни близо. Посрещнаха ни и започнаха да ни събират като овце. Бяхме 19 души от 10 европейски държави . Повечето се надушихме, защото бяхме сложили я по шапка, а по яке на " Монстър Енерджи" за разпознаване , но имаше и такива, които не бяха сметнали за необходимо и трябваше да ги търсят. Заведоха ни в хотела.
Дадоха ни един час да се изкъпем и ни метнаха в автобЯса за туристическа обиколка .
Президентският дворец , който е и музей .
" Плаца де армас " и катедралата .
Това е дворецът на Салвадор Алиенде, който е бил тотално опожарен от хунтата на Пиночет през 1973 и оттогава не е пипан.
А това новият президентски дворец
Тази мома правеше страхотни неща .
Сантяго е един много модерен и бързо развиващ се град . Строят се много небостъргачи, огромни офис сгради, умело съчетани със съседните им колониални дворци и къщи. Много чисто и подредено. Личи, че Чили е най-бързо развиващата се икономика в Ю.А. и страната с най-висок стандарт. Прави впечатление, че повечето физиономии, които се разхождат по улиците са типично европейски. Спокойни и усмихнати хора. Исках да снимам някой типичен индианец - не намерих. Видях само двама и то от автобуса. Карат се предимно корейски, японски и по-малко европейски автомобили. Американски - не, тук-там някой пикап. Повече ги имаше на север в Капиапо. Нещото, което ми направи много добро впечатление е, че между повечето булеварди има паркове - и то не просто градинки, а широки паркове с огромни детски площадки през 300-500 метра.
Хълмът "Санта Лучия", където е основан Сантяго.
И така в разходки и забави мина денят. Време беше да се вечеря. Организаторите се бяха постарали да нямаме никакво свободно време и програмата ни беше наситена на макс. Тридесет минути след като се върнахме в хотела трябваше да тръгваме за вечеря. Тя щеше да се състои в ресторанта на най-известния чилийски готвач и ТВ звезда в момента. Това е ресторантчето.
А това са нашите домакини от "Монстер ", а мъжът с брадата е нашият гид в Сантяго.
Хапнахме салата - добре
Предястие с морски дарове - много добре
Някаква ракия - още по добре
Телешко на скара с някаква билкова коричка (много гурме) - ПЪЛНА ГРЕДА. Аз не мога да се оплача - моето беше що-годе изпечено, но на жената и на един кипърец направо им се напълни чинията с кръв. Викам им да се посъберат малко, че да не драсне говедото - не мо'ем го стигна после. Опитваме да го върнем за доизпичане, но сервитьорките не говорят английски и ни се сърдят - ПАК ГРЕДА. Делнахме си моята порция със съпругата и се нахранихме.
Виното няма да коментирам - прекрасно.
Страхотни хлебчета от различни видове брашно.
А десертът беше невероятен. Две плата - едното с плодове, другото с ръчно правени шоколадови бонбони и петифурки, тортички и ...
И така мина първият ни ден в Чили.
За втория ден по програма имахме посещение в една винарска изба от XIX век, намираща се в долината на виното по поречието на река Майпо. След закуската се качихме на автобуса и потеглихме. Мина около час, докато излезем от града. Този 5.5 милионен град е дълъг 90 мили (по думи на гида), но аз така и не разбрах дали наистина сме излезли, защото по магистралата през няколко километра изникваше по някое предградие. След още малко време навлязохме в долината. Докъдето ти стига погледът, всичко е лозя. Добре обработени, подредени и всичко се напоява капково. Не видях масив без напоителна система около корените. Пристигнахме в избата "Санта Рита ". Всичко е подредено и красиво. Явно е една от атракциите в долината и е често нападана от жадни туристи като нас.
Избата има стара и нова част . В старата се посрещат туристи, там е дегустационната зала и ресторантът, с много красив вътрешен двор и даже малка сцена.
Наздраве !! Мисля , че без напрежение можем да изкараме няколко месеца там в тази мазичка ...
Ако там свършат бутилчиците, веднага се местим тук ...
Това е дегустационната зала . Почнахме с бяло вино, произведено край океана, а после с произведеното тук червено вино. Не искам да дразня, но нямам никакви оплаквания ...
Хапнахме, пийнахме, една снимка за спомен и ... обратно.
След като се прибрахме в Сантяго, си теглихме по един душ и двамата със съкровището хукнахме из центъра на града. Голямо разхождане падна. Към 9 часа вечерта си намерихме едно много скътано кръчме за вечеря. Снимки нямам, защото свършиха всички видове батерии, но на хората бирата не беше свършила и аз реших да се възползвам. Към 11 се прибрахме в хотела, душ и се хоризонтирах безпаметно. Исках бързо да се наспя, защото на другата сутрин летяхме за Капиапо и лагера на Дакар. Нямах търпение и се тресях неистово от вълнение ...
* * *
Следва...
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Mladen900
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава
Д-р Мазникуров
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава
Козин Човков
''Ако едно прасе се снима до Зеленски, то не спира да бъде прасе''
781000
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава