На ски в Турция: Паландокен край Ерзурум е неподозирано добра дестинация

Владимир Йончев 29 март 2024 в 03:54 5427 0

Ерзурум

Снимка Владимир Йончев

Медресето "Двете кули" в Ерзурум на фона на планината Паландокен

Преди година и половина, когато ходих в Трабзон (виж пътеписа тук и тук), с гида ни се заговорихме за ски. Юксел беше запален скиор, живял в Германия, познаваше идеално австрийските и италианските курорти и твърдеше, че Ерзурум е по-добър от тях.

Като се каже "Турция" обикновено си представяме жарки плажове и топло море. Но Турция има и планини високи над 3200 метра с ледовит климат и дълбок сняг, зимни оазиси в години като тази, в които дори в Алпите няма достатъчно сняг.

От всичките 10 зимни курорта, които Турция има, Паландокен край Ерзурум е най-новият, най-модерният и най-луксозният.

Летището е на около 10 минути от центъра на Ерзурум. А от центъра на града до самия курорт Паландокен са 4 километра - няколко минути с кола или половин час пеша.

Полетите от Истанбул за Ерзурум са няколко на ден, както и от София до Истанбул. И макар че Ерзурум е на близо 2000 километра оттук, достигането му е лесно и бързо. 

Не знам откъде - вероятно от книга на Орхан Памук, но може и да бъркам, в паметта ми е заседнала фразата "студено място е Ерзурум..." Това е вярно. Два часа по-рано ходех само по тениска в Истанбул, тук вече съм със скиорско яке. Градът, който е с размерите на Пловдив, е разположен на 2000 метра надморска височина. Когато в България вече разцъфваха първите пъпки по дърветата, полето под града беше сковано във сняг. А над него, като стена, висока докъдето погледът ти стига, се извисява планината Паландокен. Най-високата й точка - връх Еждер е на 3271 метра надморска височина и на само 10 км от центъра на града. А пистите започват почти от самия връх.

Паландокен

Паландокен се казва не само планината, но и курортът, който започва почти веднага след последните блокове на Ерзурум. Курортът е нов и луксозен. Организиран е доста по-различно от това, която сме виждали в България и Европа. Представлява малко на брой големи хотела, някои от които имат свои писти, безплатни за гостите на хотела. От ски-гардероба се излиза директно на пистата. Не е нужна и една крачка, пистата започва буквално от вратата.

Цената на ските под наем е около 45 лева за един ден. Може да се наеме и ски-екип, а на всеки гост на хотела се полага безплатно гардеробче.

Хотелските писти обаче са прекалено лесни и след няколко спускания омръзват. Затова е добре да се вземе лифт към платената зона. Картата за ден е 40 лева. Има карти за 2 и за 4 часа, както и еднократни билети.

Ако попаднете на реклама на Паландокен, ще прочетете, че това е курортът с най-стръмните и най-дългите писти в света. Това е почти вярно. Един от склоновете е наистина стръмен и наклонът достига 45%. Но като изключим двете писти по него, другите черни писти по-скоро клонят към червени, а червените - към сини.

Най-дългата писта е 11 км. Сигурно ще кажете, че на много места има и по-дълги трасета, но ще ви отговорят, че те включват ски-пътища, а това си е изцяло писта.

Като цяло курортът е идеален за начинаещи с много километри съвсем леки писти, но има достатъчно писти за добри скиори.

Никакви хора

Най-впечатляващото обаче е колко малко хора има по пистите. В продължение на час на лифт, който обслужва 3 писти с дължината на Маркуджиците, бяхмe общо 7 души. По централните писти са малко повече, но пак нищо общо с което и да е друго място. Опашка на лифт е чудо невиждано, при някакъв много лош късмет може да има трима души пред тебе. Самите лифтове са нови, но една идея по-бавни отколкото сме свикнали. 

Почти всички скиори сега са турци. Преди войната е имало много украинци, но сега самолетни полети от Украйна няма. Руснаци също е имало в предишни години, но сега и те са изчезнали.

Като цяло хотелите в Паландокен са една идея скъпи за обикновения турчин. Колко точно е цената е трудно да се каже - зависи силно от конкретния период, от заетостта, от туристическата агенция, която се ползва. Освен това са СПА, ол инклузив (а турските трапези са изобилни), включват карти за хотелските писти, безплатни атракции и шатъли. Но тъй като са малко и изборът е ограничен, не би могло да се каже, че Паландокен е бюджетна дестинация.

Ако искате да сглобите евтина почивка, ще трябва да нощувате в Ерзурум. Цената там е няколко пъти по-ниска. Е, не са на пистите, но таксито до тях струва няколко лева.

Ерзурум

Според нашия гид Мерт доскоро Ерзурум е бил най-консервативният град в Турция. Младежите бягали - не толкова от мястото, колкото от строгите порядки на родителите си. Тогава турската държава, с характерния си замах, решила да предприеме радикални мерки - направила Ерзурум университетски град. Сега университетът в него е един от най-добрите в Турция, а животът на града се върти около ските и студентите.

В самия град има шанца за ски-скокове,

зали за хокей и всякакви спортове и огромни студентски кампуси. През 2011 г. в Ерзурум е студентската олимпиада по зимни спортове, а всички възможни отбори на Турция в зимните спортове са базирани в града.

Част от университета е и ледения музей.

Жената, която го управлява е с корени от България. Баба й е дошла в Ерзурум от Варна.

В дългата си и тежка история Ерзурум е попадал в различни държави, но най-видими са следите от селджуците, които дошли по тези места през XI век. Макар и близки на по-сетнешните турски племена, заселили се в Анадола два века по-късно, селджуците са оставили доста по-различни сгради с островърхи покриви

А медресето Чифте баши (Двете кули) се смята за една от най-големите забележителности на селджушката архитектура. 

През 19 век в града пък нахлули руснаците, които разрушили доста от селджукското наследство. Но пък построили висока кула в крепостта, от която има много хубав изглед във всички посоки.

Ерзурум е впечатляващо чист и подреден град, нищо общо с представите ни за Ориент. Но все пак в някои скрити кьошенца са останали сгради от османския период, а в една от тях е най-впечатляващата кръчма, която съм виждал някога.

Кръчмата-музей

Във всяка уважаваща себе си кръчма има по някой бакър или носия от скрина на баба. Но в тази в Ерзурум има повече артефакти, отколкото в богат етнографски музей. 

Яде се на софри на земята, а всяка одая е отделна етнографска експозиция.

Менюто също е като експозиция на местната кухня. Искаш-не искаш, ти носят огромни плата с двайсетина различни ястия върху тях, защото било грехота точно пък тази местна гозба да не опиташ.

Истинският дюнер

Но като заговорихме за храната, Ерзурум има една голяма гордост - местният дюнер. Не се пече вертикално, а хоризонтално, полегнал над жаравата. 

Сервира се на малки шишчета. Не е прието предварително да казваш колко ще изядеш. Като седнеш ти слагат всички видове салати и хляб, а после едно по едно ти носят въпросните шишчета, докато имаш сили да поемаш. Накрая броят иглите и така се изчислява сметката. А тя е поразително ниска.

Изобщо Ерзурум е прекрасно място за кулинарен туризъм, за нас, българите, обаче има един проблем.

Няма алкохол

Нашият гид Мерт разказва, че на изпита за екскурзоводи в Ерзурум задачата била да намерят откъде да купят алкохол. Той се справил за 40 минути. Намерил магазин с алкохол на 3 километра от центъра. В логична посока - точно на изхода към курорта.

Турците много добре знаят, че липсата на алкохол може да откаже западни туристи и са се погрижили да решат въпроса соломоновски. Да, в самия град алкохол няма, но горе в Паландокен е неспирно алкохолно парти. Пред всеки хотел има ски-бар и останах с впечатлението, че доста от младежите прекарват повече време в него, отколкото на пистите.

И ако градът е ултраконсервативен, курортът е като рейв-парт.

А певиците са впечатляващи.

Атракциите

Точно до най-основната писта има голяма ледена стена. Срещу 15 евро можеш да си наемеш екипировка и да я изкатериш. Има няколко маршрута на трудност. Най-леките са по силите на повечето хора.

В Паландокен има огромно количество моторни шейни. Заради широките писти и малкото хора те не пречат на скиорите. С тях може да се качиш почти навсякъде и да се спуснеш извън пистите, а цената не е много висока. 

Поне веднъж седмично високо в планината посред нощ има ледено шоу. Гледката на спускащите се от планината десетки огньове е доста впечатляваща.

Тази шатра на височина 2600 метра всъщност е ресторант с характерната за Турция изобилна закуска. 

А зад нея е тази доста страшничка люлка. Някои се престрашихме.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови