Фактчек: ЕС не харчи половината от бюджета си за политики, свързани с климата

Едно от неверните твърдения, които се разпространява за бюджета на Европейския съюз е, че Европа харчи половината от него за политики, свързани с климата в рамките на Зелената сделка. Това твърдение обаче е невярно. Реалният дял на средствата, които ЕС насочва към климатични и екологични дейности, е около една трета от бюджета, а не 50%.

Какъв е общият бюджет на ЕС?

Дългосрочният бюджет на ЕС за периода 2021–2027 г. – т.нар. Многогодишна финансова рамка (МФР) – възлиза на около 1,21 трилиона евро. Към него се добавя и временният инструмент за възстановяване NextGenerationEU (750 млрд. евро), създаден след пандемията от Ковид-19. Така общият финансов пакет за периода възлиза на приблизително 1,8 трилиона евро.

Колко от тези средства са за климатични цели?

Европейската комисия и Европейският парламент са заложили цел поне 30% от общите разходи да се насочват към действия за климата.
Според последния доклад на Европейската комисия от 2024 г. реалният дял е между 32 и 34% от бюджета или около 658 милиарда евро, а не на половината, което би било около 900 млрд. евро.

Предишният бюджет (2014-2020 г.) също имаше цел за разходи за климатични промени - от 20%, която Европейската сметна палата отчете като изпълнена.

В рамките на предложения бюджет на ЕС за периода 2028-2034 г. е заложен по-висок процент за разходи, касаещи климата и околната среда - 35%. Акцентира се върху интегрирането на политиките за климата във всички програми - от земеделие до иновации и транспорт.

Кои програми се считат за „климатични“?

Класификацията „climate-tagged“ (климатично маркиран) се прилага за проекти и разходи, които допринасят за намаляване на въглеродните емисии, енергийната ефективност, опазването на природата или адаптацията към климатичните промени.

Основните пера включват:

• Наука и иновации (програма „Хоризонт Европа“) – около 35% от средствата са за зелени проекти;

• Кохезионна политика – около 30% подпомагат зелени инвестиции в регионите;

• Механизъм за възстановяване и устойчивост (RRF) – всяка държава-членка трябва да насочи поне 37% от националния си план към климатични мерки;

• Програма LIFE – изцяло посветена на климата и околната среда (5,4 млрд. евро);

• Обща селскостопанска политика (ОСП) – част от субсидиите се обвързват с „еко-схеми“, но не цялата политика е зелена.

Как се следят разходите?

Всеки проект се оценява по специална методика за „климатично маркиране“. Европейската комисия дава оценка – 0%, 40% или 100%, според това доколко даден проект реално допринася за климата.

Европейската сметна палата обаче отбелязва, че някои разходи може да се маркират като „зелени“ без реален ефект (доклад Special Report 09/2023).

Затова реалният дял може да е по-нисък от официално отчетения.

Извод

Твърдението, че Европейският съюз харчи половината от бюджета си за политики, свързани с климата, е невярно. Реалният дял на средствата, насочени към климат и околна среда, е около една трета от общия бюджет на ЕС за периода 2021–2027 г. Тази сума обхваща широк спектър от програми — от иновации и енергийна ефективност до селско стопанство — но не представлява 50% от бюджета.

Следете новините ни в GoogleNews