За проблема със старите боеприпаси в армията се знае от повече от 10-15 години на всякакво ниво в държавата – като се започне от парламента, Министерски съвет и Министерството на отбраната и техните ръководства, които са били през текущите години. Но тъй като става въпрос за голямо количество боеприпаси, останали от една доста по-голяма армия, проблемът се оказва сложен и за решаването му се искат средства. Това каза в интервю за OFFNews.bg ген.-лейтенант Румен Цоков. Той е единственият поел до момента отговорност за взривовете в Челопечене през 2008 година, като подаде оставка от поста зам.-началник на Генералния щаб по ресурсите. Според него основният проблем при освобождаването от стари боеприпаси е липсата на средства. По думите най-големите количества боеприпаси са освободени през 2003-2004 година, за утилизацията на които и до днес не са отделени достатъчно средства. „Лошото е, че и административно не е решен въпросът. Сега разбирам, че контролът е прехвърлен в МВР. Вероятно, защото това е горещ картоф, който всеки си прехвърля. Превенцията и отговороността са на МВР към момента. Министерството на отбраната си е сключило договорите за утилизация, като гони интересите си за това да се освободи от излишните боеприпаси, за да не се повтаря Челопечене“, коментира генералът. Той не коментира дали инцидентът в завода на "Берета Трейдинг" край "Петолъчката" е резултат от човешка грешка, но не изключи ролята на субективния фактор. Според него фирмите, които се занимават с унищожаването на старите боеприпаси,  са  "натрупали опит" в тази дейност през годините. "Разбира се, не можем да изключваме субективните грешки. Както вероятно и вие знаете, до днес не ясни причините за взривовете в Челопечене", припомни Цоков. По данни на военното министерство от миналата година излишните боеприпаси, които се съхраняват във военните складове е близо 14 140 тона. Според плана на ведомството до края на 2014 година то трябва да се освободи от ненужните муниции, като тогава трябва да останат едва 2-3 хил. тона. За изпълнението на този план обаче са необходими 114 млн. лв., като за тази година трябва да бъдат предвидени 60 млн. лв. Миналата година за тази дейност са отпуснати едва 1.3 млн. лв. Пълния текст четете по-късно в рубриката "Интервю".