Защо турците са така чувствителни за арменския геноцид?

Александър Андреев - DW Последна промяна на 02 юни 2016 в 21:53 27907 150

Снимка Axel Hartmann / bundestag.de

Въпреки заплахите на Анкара, германският Бундестаг единодушно прие резолюция, с която обявява за геноцид избиването на арменците. Но защо турците са така чувствителни на тази тема? Александър Андреев търси причините:

Германският Бундестаг единодушно (само с един глас против) прие резолюция, с която обявява за геноцид избиването на арменци в Османската империя през 1915-1916 година. Резолюцията беше предхождана от сериозни политически напрежения. Турското правителство до последния момент предупреждаваше Берлин да не допуска понятието „геноцид”, отправяйки нескрити намеци за важната сделка за бежанците. Натиск имаше дори върху германски депутати от турски произход, а лобистките организации - както на турците в Германия, така и на арменците - до последно с всички сили се бореха за своите противоположни каузи.

Четири важни сюжета

В германския дебат около геноцида срещу арменците задължително трябва да имаме предвид няколко много важни аспекта. Първо: на заден план там през цялото време цъка споменът за избиването на евреите, който германците преработват вече над 70 години. Тъкмо мъчителното преработване на тази травма поражда и убеждението им, че същото историческо преосмисляне са длъжни да извършат и други нации, натоварени с подобни вини. Още повече, че избиването на арменците се случва с подкрепата на Германския Райх като съюзническа сила, а това допълнително поражда у днешните германци чувство за вина и съотговорност - това изрично се казва и в самата резолюция.

Второ: Ердоган с ускорени темпове създава една нова Турция, която тревожи европейците и в частност германците - авторитарна, репресивна държава, където религията все по-активно се меси в светските дела и в управлението. Държава, която потиска както политическата опозиция, така и една друга „вътрешна” нация - кюрдите. А от кюрдите с една крачка стигаме до паралела с арменците. В същото време, трето, правителството на Меркел мисли сделката с Ердоган за бежанците като едва ли не животоспасяваща. Тази сделка отнесе много критики в Германия, но въпреки това тукашните лидери се опитват да я спасят. Неслучайно по време на гласуването в Бундестага практически отсъстваше командният пулт на кабинета - канцлерката Меркел, вицеканцлерът Габриел и външният министър Щайнмайер, които формално си имат извинение, но всъщност най-вероятно искаха да отправят помирителни сигнали към Анкара.

Четвъртият важен аспект, който винаги се мисли, но не винаги се изговаря: арменците са християни, и то от най-старите християни, а фактът, че преди сто години са ги избили турците-мюсюлмани (макар и не фанатици), неизбежно поражда още една препратка към днешния ден, когато според мнозина в Европа расте тъкмо напрежението между християни и мюсюлмани. Да не говорим пък, че закрилник на арменците тогава се оказва християнска Русия, а днешните напрежения между Москва и Запада, но и между Москва и Анкара неизбежно добавят допълнителна многозначителност на темата за геноцида срещу арменците.

Манипулации и внушения

Защо обаче официална Турция се съпротивлява с такова настървение срещу термина "геноцид" - и дори заплашва Германия с влошаване на двустранните отношения? Да се запитаме направо: какво го засяга конкретния съвременен турчин дали преди 100 години тогавашната турска държава целенасочено и планомерно е избила стотици хиляди арменци? И по-точно: защо този съвременен турчин трябва да се идентифицира с онази държава, да я защитава или да се срамува от нейните деяния?

Историята задължително трябва да се знае и да се помни, но по цял свят държави и правителства я изнасилват, за да манипулират поданиците си и да ги държат в покорство. Тъкмо това прави Ердоган в момента с турците, като им внушава, че Германия иска да ги натовари с несъществуваща историческа вина. Налага се да направя един паралел, за да ме разберете по-добре: както много българи държат на словосъчетанието „турско робство”, така и много турци отхвърлят термина "геноцид срещу арменците". Защото националните исторически митове - независимо от степента им на достоверност - са мощен инструмент за сплотяване на хората. Но и за тяхното подчиняване.

Дойче веле

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

77928

149

El Commandante

07.06 2016 в 16:50

"В предишния рунд видяхме..."

Знам една много хубава оптика, много яки очила правят...
Искаш ли да ти дам адреса?

Ениуей, ти не си в черния списък, не се напъвай да влизаш там, твърде добри са постингите ти по отношение на исляма, няма да влизам в конфликти и с теб.

Жив и здрав.

13924

148

ScrewIslam

07.06 2016 в 16:25

Ел комманданте,

В предишния рунд видяхме висша класа: зашеметяващо бърз и най-важното АРТИСТИЧЕН и ЕЛЕГАНТЕН мат от Полковника. А ти загуби мача без достойнство.

За да се научиш да печелиш, трябва първо да се научиш да губиш. Като се научиш да губиш, ще разбереш че достойнството е по-важно от победата.

77928

146

El Commandante

07.06 2016 в 12:53

Дадох ти координати,стига разпитва тука и умня,днес се излжи достатъчно.
Аз приключвам тук,квото имаше да се каже се каза.

Чекам да ми дойдеш,путьо....

77928

142

El Commandante

07.06 2016 в 12:46

Че аз нали за тва те каня бе,аз се НАДЯВАМ да се навиеш....