Носталгия по Бургиба или Тунис преди Арабската пролет

„Преди няколко десетилетия президентът на Тунис Хабиб Бургиба се появи по телевизията през свещения месец Рамадан, когато всички мюсюлмани постят. Отпи от чаша, пълна със сок и призова: „Правете като мен”. Днес това вече е като спомен от друг живот.” Това ми писа Монсеф, екскурзовод в Хамамет, когото познавам от едно пътуване в дните преди „жасминовата революция”. Тогава той каза на българската ни група, че по арабския лунен календар Тунис е в 15 век, но тъй като всяка тяхна година е с 12 дни по-кратка, след 5 века страната им ще настигне западните държави и ще заживее в тяхното време.

Днес, пет години след началото на „Арабската пролет”, Монсeф вече не е такъв оптимист. Разказва, че политическата обстановка в Тунис е сравнително стабилна, но икономиката е срината, особено в районите на юг. Туризмът е в колапс. След терористичните атаки през 2015 в музея „Бардо“ и курорта Сус хотелите масово затворят врати. Около половин милион тунизийци, ангажирани в туристическата индустрия са застрашени от липса на препитание. „А жените ни пак слагат кърпи и шамии.

Никога няма да се върнат надеждите от времето на Хабиб Бургиба”, смята Монсeф и си спомня радостта на сестрите си, когато Бургиба е постановил забрана на забрадките. 

За Тунис Бургиба е като Ататюрк за Турция. Реформатор, пред когото народът се прекланя. Той е първият президент на Тунис, който сваля монархията и за 30 години управление (1957-1987) превръща страната в модерна арабска държава. Парижки възпитаник е, студентската му мечта била да направи от родината си една малка Франция.

Първо се заел с превъзпитанието на фундамента на обществото – семейството. До Бургиба представителите на силния пол имали право на четири съпруги. Можели да се разведат с тях по всяко време – достатъчно било да кажат, че са им омръзнали или че са ги проиграли на карти. Играта на карти била част от традициите им: залагали жените си, който загубел, трябвало да се разведе. Когато Бургиба оглавил президентската република, настъпил краят на безметежните мъжки времена. Реформаторът въвел национален празник на жената – 13 август (нещо като нашия 8 март). Всяка година на този ден подарявал на жените облагодетелстващ и гарантиращ правата им закон. Първо с акт забранил многоженството (през 1957 г.). След това на жените било дадено и правото да поискат развод. При разтрогване на семейството мъжът дължал на бившата си жена ежемесечно половината заплата, а общият им дом оставал за съпругата и децата. Самият развод ставал много лесно, ако жената го поиска и бил почти невъзможен, ако е по желание на мъжа. При изневяра на мъжа жената можела да го вкара в затвора за шест месеца и само от нея зависело дали после ще го освободят. Ако след изтичане на присъдата, съпругата все още не му е простила и писмено се оплачела на властите, неверникът трябвало да лежи още 2 години зад решетките.

При Бургиба Тунис става единствената страна, в която има Министерство на жената и семейството, а на полицаите е отнето правото да спират автомобил, шофиран от дама. Стремежът към налагане на западния модел е толкова силен, че е приет и закон, според който жените нямат право да ходят на работа с кърпи и шамии.

Проституцията в Тунис е легализирана още в първите години на управлението на Бургиба. В името на запазването на семейството, на мъжете е отпусната добре калкулирана свобода – позволено им е да посещават публични домове, в които цените са колкото пакетче чипс. Тези домове са държавни, под контрола на МВР. Министерството на вътрешните работи подбира и наема проститутките, разпределя ги по домовете и следи за редовните медицински прегледи. На личните карти на дамите за удоволствие пише, че са сътрудници на МВР – не проститутки, защото това обижда жените. Някои от практикуващите най-древната професия са семейни, което е поредната победа над вековните предразсъдъци на арабския мъж. Мъжът де факто признава, че парите не миришат, а това е пак част от ценностната система на Запада.

Така Тунис става единствената държава, която има доблестта официално да признае, че полицията и проститутките в много отношения са колеги, защото проститутките винаги и навсякъде са ползвани и като информатори на полицията.

След като се погрижил за жените, Бургиба продължил оздравителния процес в обществото. Медицинското обслужване в Тунис става безплатно, две-трети от цената на лекарствата са поети от държавата. Майките с малки деца придобиват право да работят на половин ден, като получават 2/3 от пълното възнаграждение. Образованието до 9 клас става задължително. Въведено е 13-годишно основно образование, което е целодневно – сутрин децата учат арабски, следобед – френски. След сложни и изключително прецизни тестове двайсет на сто от най-добрите випускници на гимназиите отиват в университети, където храната и общежитията са на символична цена, а стипендиите са високи. Висшистите в Тунис са на почит.

Моят познат Монсeф е завършил икономика в бившия Съветски съюз. Спомня си, че московските му преподаватели и приятели са говорили с уважение за „социалиста” Бургиба, а също и за неговия приемник - бившият първи полицай Бен Али, който само месец след назначаването му за министър председател извършва дворцов преврат срещу стария и болен 84-годишен Хабиб Бургиба. Бен Али заема поста президент на Тунис в продължение на повече от 23 години – от ноември 1987 до свалянето му от власт на 14 януари 2011. Продължава започнатото при Бургиба изграждане на микс между социална държава и модерен капитализъм. Осъществена е бърза приватизация, към Тунис потича поток от чужди капитали, икономиката е в разцвет. През 1999 г. БВП на страната е 21 млрд. долара, а през 2010 г. - почти 42 млрд. Бен Али управлява като диктатор - по негово време опозицията е разбита, а радикалните ислямисти са прокудени в чужбина. За разлика от времето на Бургиба обаче, при Бен Али корупцията се просмуква във властта. Половината от големите промишлени предприятия са притежание на клановете на Бен Али и на съпругата му Лейла Трабелси.

В основата на „жасминовата революция”, измела Бен Али и антуража му, бе бунтът на образованите безработни млади хора срещу системата, която ги лиши от перспективи. След като ги бе подлъгала, че доброто образование гарантира добър живот. Демонстрациите започнаха с драматичното публично самоубийство на 26-годишен абсолвент, който вече не е можел да изкарва прехраната си като незаконен уличен продавач. Бунтът се разрасна бързо, саможертвата на висшиста-търговец Мохамед Буазизи е подкрепена от младите хора, които са преобладаващата част в тази страна – над 58 на сто от населението в Тунис е под 30-годишна възраст.

„Но „жасминовата пролет” породи нереалистични очаквания. Хората не знаеха, че трябва ежедневно да отстояват правата и завоеванията си”, каза моят познат Монсеф. През 2013 г, две години след началото на „промените”, опозиционерът Шокри Белаид, малко преди да бъде убит разкритикува остро управляващата туниска партия "Ан Нахда". Той заяви, че в мъглата на демокрацията ислямистите в страната се опитват да сложат ръка върху силовите институции, включително върху армията. Че „зимата на жасминовата пролет” потъпква правата на жените, отвоювани с десетилетия и обръща назад колелото на историята. Жените пак са притискани да носят забрадки, мъжете не виждат смисъл да образоват децата си. Пет години след бунта срещу Бен Али, положението е още по-сложно. Обществото в Тунис е разделено и объркано. Според Международната организация по труда безработицата сред младите днес е 32% в градовете на Тунис и 40% в селските райони. Износът на продукти към Европа драстично намалява. Гражданската война в съседна Либия се отразява пагубно върху източните територии на Тунис. Голяма част от населението в градовете, разположени в близост до Триполи, изкарва прехраната си в Либия и когато правителството на Тунис налага визови ограничения заради избухналата в съседство гражданска война, много тунизийци излизат на протест срещу забраните.

Безработицата и бедността са основните причини за нарастващия брой младежи от Тунис, които се бият на страната на терористите. Според вестник "Тунизи нумерик" над 5500 граждани на Тунис воюват на страната на терористичните организации в Сирия, Ирак и Либия. Изданието уточнява, че всички те са на възраст от 18 до 26 години. Доклад на ООН сочи, че мъжете, които вербуват терористи в Тунис, получават за всеки нает човек от 2700 до 9000 евро. Наскоро туниските власти изградиха 200-километрова ограда по границата с Либия за да спрат влизането на джихадисти. Но въпреки това само преди дни над 50 души загинаха при нападение на екстремисти над военна база в град Бен Кардан, разположен до либийската граница.

При това положение екскурзоводът Монсеф не вижда как генералният секретар на ООН Бан Ки-мун ще изпълни обещанието, което даде по време на двудневната си визита в страната заедно с президента на Световната банка Джим Йон Ким Бан: че „ООН ще бъде партньор в демократичната революция на Тунис”. „Тук никой вече не вярва на обещанията на Запада. Не завиждам на бъдещия генерален секретар на Обединените нации, ще трябва да изпълни обещанието на Ки-мун”, казва Монсеф и на екрана на компютъра ми се появява иконката с вдигнатия палец.

Следете новините ни в GoogleNews