Възстановяване на бизнеса по български: болен здрав носи

Владимир Каролев Последна промяна на 07 декември 2020 в 18:20 25096 0

Болен здрав носи е една от типично българските народни приказки, които трудно се превеждат на чужд език, а дори и да се преведат, чужденците не могат да ги разберат.

Лошото е, че насред COVID-19 кризата тази българска народна приказка изскочи от шарените детски книжки и се преобрази в държавна политика.
В рамките на безпрецедентен от 100 години спад на икономиката (а за страни като Великобритания от 300) и затъващи в поредни дългови проблеми Италия, Испания и дори САЩ, България нито може да печати пари, нито може да язди анаболизираните финансови пазари, нито да раздува безкрайно държавния си дълг.

Нашите ресурси са по-малки в сравнение с тези на развитите икономики, но и нашата задача е по-лесна – ние просто трябва да оцелеем, докато чрез възстановяването и ръста на износа основните ни търговски партньори ни издърпат от кризата. Когато медицинския проблем ковид19 бъде решен. И, разбира се, може да рестартираме спрените реформи в пенсионната и социалната сфера и да се опитаме да направим нещо умно, така че да забавим демографския си срив (за спиране надали някой все още се надява).

Колкото по-малко засегнат от кризата – толкова повече помощ

Българското правителство обаче има планове за възстановяване от кризата, развързвайки кесията, предимно за държавните служители и за бизнесите и хората, които са по-малко засегнати от кризата и упражнявайки натиск върху бизнесите и хората, понасящи най-сериозна тежест.
Така например, без да има структуро-определяща местна военна промишленост, правителството форсира гигантски поръчки за военни кораби, сухопътни бронирани военни машини и дори вероятно още 8 американски самолета F-16.

Макар и някаква част от производството да бъде делегирано на български подизпълнители след неизвестно колко години, главните изпълнители са чужди компании, а за индустриален офсет (т.е. да поставим условие чужденците да открият трайно работни мета в нас) не се говори изобщо. При 100% държавна издръжка за отбрана COVID-19 кризата по никакъв начин не влоши заплащането или условията на работа за военните, но именно към тях изведнъж се насочиха няколко милиарда лева. А само с една четвърт от парите за военните кораби можехме да си гарантираме спечелването на завода на Volkswagen, като изградим довеждаща пътна и енергийна инфраструктура до заводската площадка.

Каква е логиката точно през 2021 да се купуват военни фрегати и бронетранспортьори?

Почти аналогичен е случаят с все още неясна върволица от „чантаджии“ по министерствата, които са далеч от животоспасяващите първи линии на медицинския персонал - разходите за общи държавни служби през 2021 г. се вдигат с 350 милиона като в тези разходи не влизат повишенията за лекарите и учителите.

Да, разбира се, по гишетата на НАП и НОИ има хора на първа линия, но такива има и в частните сектори на търговията, ресторантьорството, транспорта, развлеченията и много други. Последните и без това са с по-ниски заплати от НАП-аджиите, бяха затворени неколкократно, десетки и вероятно стотици хиляди хора ще загубят работата си до края на кризата, но не те ще получат повишение на заплатите – а държавните чиновници и то далеч не само няколкото стотин служители „на гише“ при данъчните и осигурителния институт.

С цялото ми уважение пенсионерите в България - „подкрепата“ от 50 лева месечно за всеки пенсионер също не стана ясно какво общо има с COVID-19 кризата. Българските пенсионери са на почти 100% държавна издръжка и рецесията не ги постави под никакъв извънреден натиск. Да, за ниските пенсии трябват политики и промени, но те не са свързани нито положително, нито отрицателно с COVID-19. Освен това защо точно сега в условията на икономическата криза трябваше да се увеличат минималните пенсии с 20%, а всички други с около 5% по т.н. швейцарско правило?

Европейските пари за възстановяване – в пробитите каци на държавните фирми и лепене на стиропор

Въпросът с Плана за възстановяване и устойчивост не е толкова какво има в него, а как се сравнява с плановете на другите държави. Или казано накратко, ще ни помогне ли да догоним някоя от по-богатите европейски страни, към които българите емигрират всяка година, или не.

За съжаление, отговорът е по-скоро не.

Над 1/3 от средствата по българския план отиват за саниране на частни и публични сгради, а щом добавим към тях и строителството на пречиствателни станции, ремонтът на ЖП гари, модернизация на напоителни системи, ремонти на детски градини и училища, то около 2/3 от парите са за строителство. И то строителство на базова инфраструктура, която се изпълнява без особени технически или финансови затруднения дори по време на криза без чрезвичайни мерки.

Останалите средства отиват в огромната си част за дигитализиране на процеси в правосъдието, енергетиката и транспорта и закупуване на активи от БДЖ и училищата. Накратко казано - философията на българския план е да се възстановим, като налеем още пари в дейности, които и без това държавата финансира, и то без да се подобрява особено ефективността на тези дейности.

Странното е, че макар и доста социалистически по замисъла си европейската рамка за възстановяване все пак е замислена да бъде инструмент за догонване на американците и китайците „по някакъв начин“.

В някои от указанията на Европейската комисия се чете, че:

- Държавите трябва да инвестират в сфери, където се наблюдават липси на пазара и да се стремят да привличат частни инвеститори, за да се мултиплицира ефектът;

- Инвестициите могат да са под формата на финансови инструменти, схеми за подкрепа, субсидии, и т.н.; 

- Държавите са подканени изрично да уточнят дали от инвестициите в плана се очаква да се генерират допълнителни частни инвестиции, т.к. това е важно за оценката на предложените мерки

- Държавите са помолени да мислят за проекти с трансгранични ефекти като чисти водородни пазари, развитие на капацитет за производство на европейски батерии, общи инициативи за европейски облачни услуги, съвместни усилия за развитие на човешки ресурси и партньорства с насока към свързаност в сферите на Космоса, отбраната и кибер-сигурността.

Видно е, че българският план е доста далеч от стимулирането на частни инвестиции, компенсирането на пазарни недостатъци, създаване на работни места с висока добавена стойност, развиване на нови технологии, и т.н.

Но какво правят другите държави?

Например, французите залагат конкретни бюджети за производство на водород, за автомобилния и авио сектори, за космически изследвания, за културни институции, и т.н. Испанците ще стимулират електрическите автомобили и станции за зареждания, 5G мрежите. Гърците ще строят тех парк на площ от 700 декара, в който за разлика от София Тех Парк, ще има 3 университета с 150 000 студента, 6 бизнес инкубатора, фондове за дялови инвестиции, хотели, и т.н. (накратко казано, университетско-инкубаторски комплекс по западен модел).

Тоест, с новите 700 милиарда евро общо за ЕС, България продължава да прави каквото си е правила и досега, очаквайки различен резултат (Айнщайн го е дефинирал хубаво).

И много тръби за газ – без да имаме потребители за тази газ

Огромни надежди за възстановяването на икономиката се възлагат и на така чаканата от 30 години диверсификация на газовите доставки като новите газови проекти ще осигурят на входа на България капацитет от близо 25 милиарда кубически метра годишно.

Което е чудесно, но стигаме до въпроса дали имаме какво да захраним с всичките нови тръби?

България потребява около 3.2 милиарда кубични метра газ - 2/3 от природния газ у нас се използва за генериране на енергия и отопление, а останалата 1/3 за индустриални цели. Пренебрежимо малко количество се потребява за отопление и готвене в жилищни сгради. Тези числа не са се променяли съществено за България през последните 20 години и няма резон да очакваме промяна в обозримо бъдеще. Следователно, ако извадим тях и резервираните за транзит кубици от общия капацитет на входа (25 млрд.), то за потенциален ръст в нашето потребление остават свободни 7-8 милиарда кубически метра годишно. Или 3 пъти над цялото текущо потребление!

А какво се прави за увеличаване на местното потребление? Почти нищо.

Но може много – от гаранции от InvestEU и екологичните фондове през планиране на важни газопреносни връзки и отклонения до потенциалните потребители (например, свързване на комплекса Марица-Изток с интерконектора с Гърция и разширяване на градските мрежи за бита) до целенасочени мерки за привличане на стратегически индустриални инвеститори

Българските топлофикации от години са „натискани“ да поддържат ниски цени на топлоенергията чрез ограничаване на инвестициите в мрежата.

Както от поне 15 години насам говоря, това доведе до абсурдни периоди, в които амортизациите на Топлофикация София са по-високи от стойността на ремонтите – мрежата се разпада даже на хартия по-бързо, отколкото се ремонтира (и то без да отчитаме пилеене и кражби). Дори отлично работещи топлофикации, като частните Варна на Veolia Energy и Пловдив на EVN, срещат трудности с разширяване на мрежите си към нови потребители (а такива в двата града заради добрата услуга има). Потенциалът за разширяване на мрежите и съответно потреблението на газ за отопление е поне за 100% нагоре.

Потреблението на природен газ може да се увеличи с поне 3 милиарда кубични метра годишно, ако въглищните електроцентрали биват преобразувани в газови. Бездействието на правителството в тази посока е напълно необяснимо, защото тук губещи няма:

- Цената на тока ще определи КЕВР и няма да е по-висока значимо от сегашната, дори в дългосрочен план може да се намали, т.к. цените на въглеродните емисии (особено високи при въглищата) само ще растат.

- Ще се намалят драстично въглеродните и други вредни емисии, т.е. ще се впишем относително добре в „Зелената сделка“.

- Ще се уплътнят инвестициите в газопреносна структура, вместо тръбите да стоят празни.

- Ще се решат социални, политически и икономически проблеми в старозагорско, където трите големи въглищни ТЕЦ-а са основен двигател на икономиката.

- Ще се осигурят поне $3-4 милиарда нови инвестиции във високотехнологични енергийни технологии, запазващи дългосрочно повечето текущи работни места в централите и трансфериращи ноу-хау и знания.

- Ще се създаде потенциал за привличане на високотехнологични енергоемки инвестиции в съседство на новите централи (например. т.н. дейта центрове).

Що се отнася до потреблението на природен газ в индустрията, то просто трябва да минем успешно поправителния изпит за привличане на голям автомобилен завод като този, който Volkswagen проучваше дали да не го направи в България. И този път без две локации у нас да се състезават една срещу друга, с което отново учудихме света преди 2 години.

Болните носят здравите, но стават все по-малко

Най-голямата опасност пред българската икономика е критично влошаващата се демография в следствие на висока смъртност, продължаваща емиграция, относително ниска раждаемост и ниска имиграция. У нас към момента всеки 100 работещи в частния сектор издържат 100 пенсионери, 30 работещи в обществения сектор, 70 непълнолетни, и още безработни, обезсърчени, затворници, и т.н.

Или, както преди няколко години The Economist написа в свое заглавие: „България остаря, преди да забогатее“. При такава демографска криза, средняшки икономически ръстове и посредствени възстановявания без изпреварващи и догонващи мерки по никакъв начин не променят дългосрочната прогноза за държавата.

А тя днес за съжаление е да се задържим като най-бързо изчезващата държава в света за поне още 50 години. И представеният национален план, с който България ще кандидатства за Фонда за възстановяване на ЕС с почти нищо, няма да помогне тази негативна перспектива да бъде обърната.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови