7 000 000 000 години. Не, няма печатна грешка. Това е приблизително периодът за десетте цикъла на полуразпад на уран-235 – най-трайния радионуклид сред радиоактивните отпадъци от работата на АЕЦ (един период на полуразпад на 235U е 704 000 000 години). Опасната грамада от над 1220 тона РАО (тук не включваме количеството от нови мощности), от 23 подобни хилядолетни радионуклиди трябва да се опакова и погребе на територията на страната ни в специално изградено хранилище за дълговременно съхраняване. За да бъде сигурно, това хранилище трябва да се охранява и поддържа в изправност за около 7 милиарда години – допълнителни пари за заплати и ресурси. Парите за това обаче никой политик и мениджър в АЕЦ “Козлодуй” не включва в сметката. Не се включват и средства за щети в случай на голяма авария в реактора предвид това, че за 34 години вече имаме 6 такива – по един в Чернобил и Три Майл Айлънд и три във Фукушима. Разбира се, ще трябва да плащаме ние данъкоплатците, по-точно данъкоплатците от 230 милиона поколения в бъдещето.

Тези рискове и реалности не ги включва в сметките си и министър Драгомир Стойнев, който в момента разглежда нови реактори в САЩ (г-н Стойнев е икономист по специалност и не води със себе си ядрен експерт!). В интервю за БТВ вчера министърът каза, че е отишъл да разглежда реактори, защото за него е важно да се осигури възможно най-евтин ток за България. За съжаление обаче никой не коментира този тип изказвания относно ядрената енергетика в нужната дълбочина.

В сряда, ден преди Драгомир Стойнев да даде интервюто си от САЩ, в Козлодуй се проведе обществено обсъждане на скандално одобрения от МОСВ Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) на инвестиционно предложение за изграждане на нова ядрена мощност – блок VII в АЕЦ “Козлодуй”. В обсъждането участваха 14-те представители на авторския екип, изготвил ДОВОС, мениджъри на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД и на новоучредената “АЕЦ Козлодуй – нови мощности” ЕАД. В залата за 470 души влязоха не повече 80, предимно работещи в централата (както пролича от аплодисментите, дори след някои несвързани отговори от екипа и шефовете). 10 души бяхме представителите на организациите от Българската антиядрена коалиция (БАЯК), включително “Грийнпийс – България”, ЕС “За Земята”, Фондация за околна среда и земеделие, Институт за зелена политика, АСС “Анна Политковская” и партия “Зелените”. Голямата положителна изненада за нас беше становището на кмета на община Козлодуй г-н Румен Маноев, в което той зададе много от най-важните въпроси, които в групата от БАЯК бяхме подготвили да зададем.

Като човек, който се занимава предимно с науката за комуникация при рискове и кризи, категорично твърдя, че Докладът за ОВОС на блок 7 е само подобие на обективен, безпристрастен и най-вече на научен документ, който трябва да бъде произведен за най-сериозното възможно инвестиционно намерение – изграждането на нова ядрена мощност. От трите презентации на ДОВОС, които видяхме научихме много повече за ландшафт, растителен и животински свят, културно-историческо наследство и обща информация за АЕЦ “Козлодуй” – подобно на разширена туристическа брошура, отколкото за сериозните проблеми и рискове, засягащи здравето и живота на хората в целия Балкански полуостров и оттатък него. Съществени пропуски, неточности и разминавания организациите от БАЯК регистрирахме в текстовете за: избор на реактор, радиоактивни отпадъци, радиоактивни изхвърляния в атмосферата, отпадъчни нерадиоактивни води, радиационна защита на населението, рискове за човешкото здраве и околната среда, физическа защита на централата и др. Ето какво пише кметът на гр. Козлодуй в становището на общината: „Като известна слабост на Доклада считаме щедрото използване на определения от типа на „незначително въздействие”, „незначителен риск”, „пренебрежимо малки”, „благоприятна радиационна обстановка”. Изведени извън контекста на конкретните числа, стойности и пресмятания, тези определения не дават точна представа на читателя и Докладът би спечелил от един по-рационален изказ.” (www.kozloduy.bg/images/stories/pdf/novini/stan_ovos.pdf)

Доказателство за сервилния характер на ДОВОС получихме при отговора на въпрос относно икономически изводи за целесъобразността на инвестиционното намерение, изброени още в увода на доклада. Там е записано следното: „Новата ядрена мощност ще представлява надежден и сигурен диверсифициран енергиен източник за обезпечаване на необходимия баланс на електроенергия за Република България и ще допринесе в дългосрочен план за: - осигуряване на надежден източник на електроенергия, гарантиращ електроенергийния баланс на страната; - максимален икономически ефект и минимален риск при доставката на енергийни ресурси; - диверсифициране на енергоизточниците; - поддържане на приемливи и стабилни цени на електроенергията; - осигуряване на надежден източник на електроенергия, неизхвърлящ парникови емисии в атмосферата; - възможност за продажба на парникови емисии на трети страни; - възможност за износ на електроенергия.” На въпросът ми колко икономисти участват в екипа на ДОВОС и на какви изследвания стъпват направените изводи, от екипа отговориха, че сред тях няма икономисти, а тези изводи са взети от „икономическите политики на правителството”. По този начин още в увода на Доклада се изключва възможността за „нулева алтернатива” – нереализиране на инвестиционното намерение.

Другият огромен абсурд от гледна точка на неговата научна стойност е, че Докладът е подготвен и даже одобрен от МОСВ, без да има реален обект на инвестиционното намерение. Разглеждат се вкупом три модела реактора, които дори не са лицензирани по нашето законодателство. Липсващата информация за тях се замества от информация за сега работещите реактори в блокове V и VI, които са от съвсем различно поколение. Министърът икономист отива сам да разглежда реактори в САЩ в деня, когато се провежда обществено обсъждане на доклада, вече одобрен от МОСВ(!), в който би трябвало да се проучи и докладва въздействието на конкретен избран модел реактор! Две шепи прах в очите на хората, които просто нямат възможност да следят отблизо енергийните политики на управляващите. Разбира се, това е съвсем в реда на нещата за Абсурдистан. Но не и за България – такава, каквато я искат хората на площадите и студентите, окупиращи университетите.

Една от най-съществените причини за прилагане нулева алтернатива – с нея започнах в началото, все пак е посочена в ДОВОС, макар че удобно са изпуснати конкретните периоди на полуразпад на изброените 23 радионуклида: „… Въпреки всички мерки, наличието на такова количество отработено ядрено гориво на площадката на АЕЦ Козлодуй представлява сериозен проблем в дългосрочен план, като това се явява отложено решение и прехвърля отговорността върху бъдещите поколения.”

/Доклад за ОВОС - Папка 1, Глава 1, стр. 44/97 /

Експертите от БАЯК и информираните граждани по принцип, можем да изброим още десетки причини за отхвърлянето на това инвестиционно предложение – рискът от голяма авария, замърсяването на атмосферата и река Дунав, енергийният излишък и дисбаланс в страната заради преобладаващите базови, вместо маневрени мощности, липса на възможност за износ на свръхпроизводството от АЕЦ и др. Но най-важните три причини са: 1. Идеалните условия в България за прилагане на зелените алтернативи в енергетиката – ВЕИ и енергийна ефективност, от които следва 2. Прилагане на енергийна независимост не на ниво държава, а на ниво отделни домакинства и общини (това вече се прави в Германия и други европейски страни). Тогава сметката за тока всички ще си я пишем сами. Така, естествено от 1. и 2. идва и 3. Създаване на дългосрочна енергийна стратегия за България на базата на обществено съгласие.

Последното обаче може да се инициира само от легитимно правителство и парламент с висок кредит на обществено доверие, с какъвто настоящите не разполагат. Затова и бързат да разглеждат реактори и да поръчват ДОВОС-и, за да си запазят масата в най-голямата партийна кръчма в нашата държава. Каква публичност обаче получават горните ни тези е сериозен проблем в медийната бъркотия, в която властва пропагандата на хората с парите и властта. 

Петър Кърджилов е доктор по обществени комуникации и информационни науки и изследовател към катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” във ФЖМК на Софийския университет. Дисертацията му е на тема “Риск комуникация за намаляване на опасността от кризи с екологични и здравни последици. Комуникация при атомните електроцентрали и газодобивната индустрия”(фракинга за шистов газ). Член е на Съюза на учените в България, на Българската антиядрена коалиция и на партия “Зелените”