Quantcast

Разкрачени между двете Б

Последна промяна на 09 септември 2013 в 11:17 6181 30

Калин Илиев
Калин Илиев

Калин Илиев

Следващите редове не са мои мисли, мечти и копнежи, а тези на героите от последния ми роман „Пролетта на емигрантите”, които от февруари до сега са по улиците и площадите. Ние също сме част от тях.

И така. Необходимото пояснение – кои са двете Б.

Първото е Борисов – Бойко, Баце, Буда… последният да затвори вратата.

Второто е Бъдещето.

Според моите герои, между двете Б няма и не може да има нищо общо. Борисов олицетворява един период от близкото ни минало, който можем с горест да определим като поредното мрачно българско Средновековие. По подразбиране гротесковите персонажи Цветанов, Фидосова и Сие са част от антуража, създаден от Бащата-Майка Борисов чрез политическо ин витро. Като същински одиозен двуполов звяр същият се възпроизвежда в различни валенции, които имат специфични функции – да подслушват, мачкат, ударят, пренасочат парични потоци, организират „спонтанен” метеж и прочие. Не бива да има никакво съмнение. Борисов е този, който създаде себеподобните си, който ги отглежда и манипулира и до днес. Независимо какъв иска да е неговият образ, независимо по какъв начин режисира освобождаването си от една или друга своя валенция, неговата единствена цел е да запази ядрото на Цитаделата в ГЕРБ, тоест себе си, непокътнато и боеспособно за бъдещето.

Бъдещето. То особено вълнува и емигрантите от романа – външни, вътрешни и такива, които водят непрестанна битка, за да не емигрират душите им в родната политическа джунгла. Тези хора са млади и не толкова, красиви и не съвсем, бедни и по-малко такива, умни и не дотам. Такива са героите от „Пролетта на емигрантите”, същите, които виждаме по улиците и площадите; в края на краищата това сме самите ние.

Онова, което ни обединява, е, че все още имаме надежди, копнежи, илюзии/?/, че нещо можем да се променим. Че виновните за поредицата от престъпления ще бъдат справедливо наказани, че пред очите ни няма да се извърши поредната безочлива политическа машинация, поредната омерта за предаване на властта между различните кланове на олигархията; че няма да позволим това да се случи. Това сме ние – героите, които искаме да променим страната си и тя да не бъде повече Нулиа, а отново България. И ние да останем в нея, също и децата ни, и техните деца.

Повечето имаме близки убеждения, които обаче едва ли могат да се нарекат политически, в строгия смисъл на думата. Нашите убеждения са граждански, приятелски, човешки, синовни, бащински и майчински. Партиите отдавна са ни разочаровали – особено БСП и ДПС. И накрая – ГЕРБ, разбира се. Защото това образование, наричано от неговия ин витро създател и хилядите му привърженици ПП/именно защото не е „политическа партия”, с плиткоумната помисъл, че наричането-заклинание ще го превърне в неговата противоположност/ не само не възкреси надеждата за по-добро бъдеще, но го превърна в предстоящо тежко изпитание, а съдбата – в непоносима прокоба.

Днес ние, именните и безименни герои по улиците и площадите, на жълтите павета или пред интернет, изцеждаме последните останали капки енергия, вяра, оптимизъм. Знаем, повече нямаме право на грешка, ако искаме утре улиците и площадите отново да са пълни с хора и това да са нашите улици и площади, а не Сан Марко, шадраваните на Амстердам, Сентръл Парк или други дестинации за туристи, почитатели на хипи движението или обикновени емигранти. Ще успеем ли да постъпим най-правилно, за да положим основите на мечтаното бъдеще? Как да запазим силата на протеста и неговия смисъл? На кого да се доверим? Защо не се появяват така бленуваните нови политически лидери, на които всички да повярваме; новата политическа сила, чиято платформа да прегърнем? Добре разбираме, че нашето недоверие е здравословно, че е нужно време, припомняме си поговорката за английската ливада, но това не ни е достатъчно, защото децата ни продължават да си купуват еднопосочни билети, родителите ни помръкнали тънат в нищета… А часовникът цъка.

Един от възможните изходи е Реформаторският блок/РБ/. Без съмнение той е най-нормалното политическо общество, независимо от противоречията, нападките, включително и тези, които ще предизвикат тези редове. Затова е интересно какво мислят и как ще постъпят неговите лидери. И тъй като отношението им към другите провалени партии на прехода е ясно/?/, най-важно е това към ГЕРБ. Не само към Бойко Борисов. Засега те изглеждат болезнено разкрачени между двете Б. Ще успеят ли да преодолеят лидерите на РБ противоречивата си готовност за колаборация с тази политическа маса/трудно ми е да изрека думата „партия”, поне засега/, само и само да получат билет към властта, подпомогнати от парите и легионите на ГЕРБ? Ще се оставят ли да бъдат подмамени от зле прикритата лукавост на Борисов, от неговата безпощадна и хищна обратна захапка? Ще повярват ли, че ГЕРБ може да се реформира, дори ако привидно лидерът й се скрие зад кулисите и пусне на авансцената друг герой, примерно Томислав Дончев? Възможно ли е властелинът от Банкя да преодолее егото, инстинкта си за самосъхранение в името на гражданите, на страната? Възможно ли е Бойко Борисов да не е Бойко Борисов?

Въпросите са риторични.

Нека се върнем към началото. Героите от романа „Пролетта на емигрантите” не вярват, че между Борисов и Бъдещето може да има нещо общо.

Авторът им също.

А Реформаторският блок трябва да премине през своята Голгота. И неговите активисти да имат търпение, за да дочакат. Не властта. Бъдещето.

Тогава наистина ще дойде тяхното време.

Надявам се то да е и нашето.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

26.09 2013 в 17:38

Не виждам голяма разлика в лошите политически практики, показани от хора от десните партии и от ГЕРБ досега. Помня и че Костов не обясни защо си отиват министри, и че Н. Михайлова предизборно беше казала "нахранете журналистите", и че Бакърджиев го посрещаха по пищно от Борисов, като се върна от Москва, и цялата черна пропаганда преди изборите, когато се върна Симеон. Но приемам и Реформаторския блок и ГЕРБ като съмишленици в необходимостта това правителство да си подаде ОСТАВКАТА. Няма чисти политици досега в България. По-добре никой да не се прави на такъв, ако иска да спечели хората с идеите си за модерна европейска държава.

15.09 2013 в 10:38

Аз не познавам по-големи комунисти от привържениците на Герб.

13.09 2013 в 14:05

Боже,боже,прибери си вересиите!

11.09 2013 в 17:04

Ако са го подкрепяли преди, добре, т.е. преди да стане ясно кой и какво. Но сега, ако емигрантите или който и да е подкрепя ББ, жална ни майка и на държава и всичко. Как не вижда тоя народ, аз не знам. Явно си заслужава съдбата.

11.09 2013 в 10:09

Реформаторския блок...........................т.е. да изберем отново човека (драгалевеца) , който пое ангажимента да затворят два работещи ядрени реактора, този национален предател, който сигурно е нанесъл най-голямото зло на БГ с действията си и то в услуга на чужди интереси. Този който направи най-престъпната приватизация и продаде държавата за без пари.
Та те комунягите нямат продадено едно водещо и ПЕЧЕЛИВШО голямо бг предприятие и ги наричаме крадци, пък представете си такъв като тоя как трябва да го наричаме.
Или Пръмова да изберем..........член на правителство което доразпродаде водещите бг предприятия. За справка -БТК продадено за 100 млн. и препродадено сам след година за 1 млрд. И правителство, което хариса електромрежите ни.

Само като прочета мнение, с което най-малкото се загатва за връщане на Костов или Мегленчето Пръмова, другото не следва и да го чета от статията. Защото щом като се пише за този РБ или човека нищо не разбира или е платен. Трети вариант няма.

10.09 2013 в 19:06

Мисля, че Калин Илиев заема принципна позиция, което е почти явление в днешния обществен живот на България. И аз съм съгласна с него, защото шило в торба не стои. Ще кротне ББ за известно време, а после...? Няма време за такива експерименти.

10.09 2013 в 12:31

Уважаеми г-н Илиев,
от статията Ви излиза, че единствената пречка пред светлото безпартийно бъдеще на България е Бойко Борисов. Вярно, споменавате, че сте разочаровани от БСП и ДПС , но отношението към провалената маса на ГЕРБ най-важна (Въпрос-а с какво ли Реформаторския блок е по-монолитна организация от ГЕРБ и може да се нарече партия? ). Отношението Ви към Борисов много ми напомня отношението на тъмно сините към президента Желев , когато той бе обявен за най-големия им враг, разцепник, коминист и пр. Резултата надявам се помните- СДС се разцепи и БСП и ДПС доволно продължиха да ни оправляват. Сега се опитвате да разцепите протестиращите на заблудени последователи на ГЕРБ и истинските, да отвратите хората за пореден път от протести, гласуване и политика. Оставам на читателите да преценят кои сили обслужватре и кой доволно потрива ръце. Далеч съм от тоова да сравнявам интелекта и морала на Желев с този на Борисов, но не мога да не сравня онези събития тогава , с тези днес , още повече , че в Реформаторския блок има партии, участвали в разцеплението на СДС тогава.
А „Бъдещето“ уви е на емигрантите- докато „Съединението прави силата“ остава куха фраза изписана на сградата на парламента.

10.09 2013 в 12:14

Всъщност-да. Алтернатива няма и няма да има, в скоро време. Някъде четох, че името е сбъркано. Блока не е реформаторски, а реаниматорски. С други думи- нов бардак със стари... Не се прави.
Относно написаното- отдавна всичко е изцедено, и последните капки. Останалото са само илюзии.