Солидарните общества са по-щастливи

Освен разделянето на обществото ни, край нас се случват и други, по-ценни неща. И слава Богу.

„Творим Щастие” е мотото на концепцията на екипа на град Велико Търново, който подготвя неговата кандидатура за Европейска столица на културата – 2019 година.

Това е основната тема в интервюто на Силвия Шатърова с Калин Илиев, което публикуваме съвместно с вестник „Черноморски фар” – Бургас.

ВЕЛИКО ТЪРНОВО ПРЕДЛАГА НА БУРГАС РЕЦЕПТА ЗА ОБЩА КАУЗА

Интервю на Силвия ШАТЪРОВА

Писателят Калин Илиев е роден в Габрово. Живее между родния си град, София и Велико Търново. Автор на романите “Последният пощальон” и “Пролетта на емигрантите”. Както и на над 20 пиеси, от които най-популярни и играни в България и чужбина са “Пикльото” и “Границата”. Произведенията му са преведени на повече от 15 езика. Носител на национални и международни награди за драматургия и проза.

Калин Илиев е творчески директор и лице на екипа, който подготвя кандидатурата на Велико Търново за Европейска столица на културата 2019. Мотото на концепцията е “Творим Щастие”. 

- Г-н Илиев, какво имаме предвид под солидарни общества ?

- Днес България е разделена, както отдавна не е била: умни и глупави, красиви и не дотам, бедни и не толкова, протестиращи и контра такива, патриоти и соросоиди, леви и десни... Имам чувството, че сме на предела на разделянето, после идва разпадът. Това трябва да спре. България е твърде малка, за да я разделяме по каквито и да е признаци. И примерът можем да дадем ние – градовете кандидати за Европейска столица на културата 2019 година. Не като се състезаваме за титлата Европейска столица на културата, а като се обединим за нея. Българската култура е по-голяма от нас.

Нашата страна наистина има качествени градове, които заслужават това звание. Те носят европейски дух и памет, потенциал и енергия; за да успеят, нужна им е модерна, добра концепция и прозрачност при избора. Важна част от смисъла на тази европейска инициатива е да се подпомага развитието на регионите, да се толерират непознати дестинации. В последните години виждаме, че много малки градчета станаха столици на културата и оставиха зад себе си големите градове и столиците. Един от последните примери са Марибор и Гимараеш вместо Братислава и Лисабон за 2012 година. В Италия, която е наш партньор за 2019, Рим няма да кандидатства. Така постъпва една истинска столица – държи се като майка, не като мащеха, която се стреми да погълне всички ресурси на страната.

- Т.е. да разбираме ли, че малки, непопулярни европейски градове имат шанс да станат културна столица, ако представят подходящата визия и концепция?

- Точно това имам предвид. Ще бъдем по-полезни на себе си и страната, ако не говорим за състезание и разделяне. Ние – Велико Търново, Бургас и останалите градове, не сме съперници, а партньори в името на голямата кауза, наречена България и българска култура. Нашите градове имат исторически и културен потенциал, нашите творци са иновативни и носят мощен, бих казал необуздан, творчески заряд. Българската култура, независимо от кризата, е на световно равнище. Убеден съм, че който и да е български град, измежду основните кандидати, да спечели, ако това е честен и достоен избор в едно рицарско надбягване, той ще се справи. И това ще се оцени от Европа и света.

В тази връзка ние предлагаме двата града, Бургас и Велико Търново, да дадат пример за солидарност. Нека нашите европейските партньори и комисията, която ще разглежда бъдещите кандидатури, да оценят способността ни за единомислие и сътрудничество. Предлагаме също да поканим и останалите градове да се присъединят към тази идея. Доказано е – солидарните общества са по-успешни, по-силни, по-щастливи. Като следваща стъпка каним нашите колеги от Бургас да представят своята концепция на гражданите на град Велико Търново и общините, които ни подкрепят, както правим ние сега пред Бургас и подкрепящия го регион. И още една идея. Ако Велико Търново спечели кандидатурата за Европейска столица на културата – 2019 г. ще покани всички най-добри проекти на другите кандидати да бъдат представени като отделни панели, защото нашата платформа позволява това и не само, подобен подход е белег за единение.

- Какво е мотото на старата столица, с което тя кандидатства за Европейска столица на културата?

- Нашето мото е „Творим Щастие“ и то се базира на три основни стълба. Първият е, че българската нация възприема себе си като една от най-нещастните нации в света. От 153 държави, ние сме на 123 място в Индекса на щастието, според авторитетно международно изследване. Най-напред в класацията са латиноамериканските страни и страни от Азия като Виетнам и Бутан. През 2011 година по идея на краля на Бутан е внесено писмено предложение до ООН да се спре да се измерват държавите по БВП, а по Брутно вътрешно щастие/в Бутан вече е така/. Време да спрем да живеем, като изчерпваме една бедна на ресурси вселена, а да се грижим повече за духовното.

- Мислите ли, че българите, които през последните 20 години са подвластни на консуматорско мислене и поведение, могат да променят манталитета си?

- Вярвам в това, дори да е вид лудост, но лудостта в известна степен е задължителна. Зная, че няма да е скоро, но да не забравяме, че сме прашинки във Вселената и смисълът на живота е какво ще оставим след себе си.

- Кой е вторият стълб, върху който изграждате мотото на културната столица?

- Поредица от изказвания и научни теории през последните 20 години сочи, че нищо не води така бързо по пътя към щастието и не провокира така стремежа към щастие, както творчеството. И то споделеното, солидарното. Отново повтарям – солидарните общества са по-щастливи.

- Българското общество не е ли общество на индивиди?

- Затова сме и така нещастни.

- Бургас направи нещо подобно на регионално ниво, защото зад кандидатурата на града за културна столица стоят и останалите 12 общини в региона и пряко се включват зад каузата?

- Да, по подобен начин стоят нещата и във Велико Търново. Прекрасна е идеята и на Бургас в тази посока. Ето, имаме общи пътеки и цели. Във Велико Търново направихме един голям проект „Мартеницата“, който ангажира малки и големи от Велико Търново и деветте общини, които го подкрепят. Бяха изработени и закачени големи мартеници на знакови места в градовете. Този проект беше подкрепен и от множество побратими градове в Европа.

- Това може би са културни посланици за каузата европейска столица в други европейски градове, което също е вид реклама?

- Така е. Ние стигнахме и по-далеч. Решихме да създадем „Министерство на културата и щастието“, един провокативен онлайн проект, една платформа за споделяне на интересни идеи, свързани със щастието. Тя е отворена за всички – както от нашия град и регион, така и за другите кандидати, за цялата страна, за градовете в Италия, за Европа и света. Ако успеем да приобщим хората чрез процеса на солидарното и споделено творчество, те ще усетят стремежа и пътя към щастие.

Тук идва мястото на третия стълб от нашата концепция „Творим Щастие”. Велико Търново през хилядолетията се е доказал като град на каузи, нужни на Европа и света. Нашата кауза днес е хората да открият щастието чрез споделеното и солидарно творчество. Темата за щастието е една от мантрите на съвременния все по-нещастен човек. Затова „Творим Щастие” е нужно на всички ни. Доказателства за това са множеството научни изследвания в тази посока, хилядите инициативи. Има формула на щастието, барометър на щастието, говори се за лечение чрез смях и щастие/Пач Адамс/, активно се разработва Икономиката на щастието.

- Дали тази идея за споделянето и сътрудничеството между отделните градове ще бъде оценен от проверяващата комисия?

- Би трябвало. Защото подобна кауза е носител на положителен заряд и пример за сътрудничество и единство в разнообразието. Това са именно ценностите на Европейския съюз.

- Защо предпочетохте да търсите мост с Бургас, а не с друг български град?

- Той беше отдавна обсъждан между нас в работния екип със симпатия, следим какво правите. А идеята се роди спонтанно, след разговор с Димитър Николов, който е управляващ на вашия вестник, също и на такива в регион Велико Търново. Двата града имат различен профил, единият е във вътрешността, другият на морето, в този смисъл се допълват и не са преки конкуренти, което е добра отправна точка за първа стъпка на дипломация и обща работа.

Сега е ваш ред, очакваме ви!

Още по темата

31/07/2013 Нашите автори

Улицата няма икони

12/07/2013 Нашите автори

Как се гони страх!

16/06/2013 Нашите автори

Улицата дебне - 2

04/06/2013 Култура

“Пролетта на емигрантите” – романът, който разкрива бъдещето

Следете новините ни в GoogleNews