Генерал Сергей Суровикин (командващ „специалната военна операция“, както Кремъл нарича войната срещу Украйна) предложи на министъра на отбраната Сергей Шойгу да изтегли руските войски от десния бряг на Днепър и получи неговото съгласие за това „прегрупиране“. Изтеглянето на войските от целия десен бряг на плацдарма означава, наред с други неща, изоставянето на град Херсон, който от началото на октомври Кремъл смята за "столицата на нов субект на федерацията". Руското издание Meduza* анализира дали руската армия може да удържи града и как решението ще промени ситуацията на други фронтове.

Изоставянето на Херсон не беше изненада: за първи път Суровикин намекна за възможността за такова „трудно решение“ още през октомври. Малко преди това местните марионетни власти обявиха евакуацията на цивилни от десния бряг на Днепър, на който се намира градът. Суровикин обясни вероятното „решение“ с трудностите при снабдяването през реката в ситуация, в която когато мостовете са извадени от строя от ракетни атаки на Въоръжените сили на Украйна. Вероятно самото „трудно решение“ е взето още преди октомврийската реч на Суровикин и след нея руските войски просто подготвяха изпълнението му - извеждаха местните жители, ценности, документи и оборудване; строяха укрепления по левия бряг на Днепър .

Отстъплението не е свързано с положението на фронта: през последния месец на десния бряг на Днепър се водят само локални битки. Руски източници ги наричат „украински офанзиви“ (руснаците представиха няколко малки колони повредена украинска техника като „доказателство“ ), но украински източници отричат да са водили активно контранастъпление. Така или иначе украинската армия вече месец няма сериозни успехи в тази област. А такива успехи по принцип са напълно постижими: украинската армия в тази област има числено предимство, което може да стане съкрушително. И руското командване не може да направи нищо срещу това поради трудностите със снабдяването на групировката, които не позволяват да се увеличи нейният числен състав.

Така истинската причина за отстъплението е безсмислието от оставането на групата на десния бряг на Днепър. Неговата защита би изисквала голямо количество боеспособни войски (парашутисти от Кострома и Далечния изток, брегова отбранителна бригада от Крим), въпреки факта, че тези войски са ограничени в ресурсите и не могат да се бият с пълна сила. Те могат да бъдат използвани по-ефективно по други направления.

Как се случи така, че руската групировка попадна в такова положение? На същия плацдарм, от който се канеше да атакува Николаев и Одеса?

Напредващите руски части изпаднаха в трудна ситуация през март. След като няколко батальона на въздушно десантните войски, морската пехота и мотострелците на бреговата отбрана от Крим, които се възползваха от срива на украинската отбрана, успяха да превземат Херсон и да напреднат:

на Запад (до чертите наград Николаев);

на Северозапад (до мостовете през река Южен Буг близо до град Вознесенск);

и на Север (до предградията на Кривой Рог).

Основното направление на настъплението беше Вознесенск, откъдето руското командване планираше да прехвърли войски към Одеса. Цялото снабдяване на групата се осъществяваше през няколко моста: автомобилния Антоновски близо до Херсон, съседния до него железопътен и двойния (шосеен и железопътен) по протежение на стената на язовира на водноелектрическата централа в Нова Каховка, на 50 километра изночно от Херсон.

Още в началото на март стана ясно, че няма достатъчно сили за такова амбициозно настъпление. Резервите на въоръжените сили на Руската федерация не можаха бързо да бъдат прехвърлени в тази посока и войските под ударите на ВСУ бяха принудени да отстъпят от Николаев, Вознесенск и Кривой Рог до границите на Херсонска област. Там (както и на съседното предмостие около град Снигиревка, Николаевска област) те започнаха да изграждат отбрана с дълговременни укрепления. За отбраната помагаше и географията: районът е гола степ с редки горски пояси, в които няма къде да се скрие противникът; значителна част от отбранителната линия разчиташе на река Ингулец.

Въоръжените сили на Украйна се опитаха да форсират реката през лятото, но претърпяха големи загуби. С неуспех завърши и офанзивата откъм Николаев, където няма сериозни водни прегради: руската авиация и артилерия нанасяха удари по частите, настъпващи в голата степ. Фронтът се стабилизира за дълго време и през юли и август руското командване прехвърли значителни подкрепления на десния бряг.

След това въоръжените сили на Украйна приложиха нова тактика: вместо фронтални атаки по руските позиции, те започнаха системно унищожаване на складове с боеприпаси и логистика на руската групировка. До август това беше невъзможно: украинската армия не разполагаше с мощни далекобойни и високоточни оръжия.

В края на лятото въоръжените сили на Украйна получиха реактивни системи за залпов изстрел HIMARS, способни да нанасят удари с висока точност и далеч зад фронтовата линия - с помощта на GPS-коригирани ракети с бойна глава с тегло 90 килограма и обсег от почти 90 километра.

Мостовете станаха основна цел на ежедневните ракетни атаки. Бойните глави на ракетите не можаха да ги унищожат напълно, но въоръжените сили на Украйна вадеха от строя трасетата по-бързо, отколкото руските инженери ги ремонтираха. От средата на октомври движението по Антоновския мост беше напълно спряно, нямаше железопътна връзка с Херсон и беше възможно да се прехвърлят камиони само по крехките временни мостове покрай язовира на водноелектрическата централа в Нова Каховка, които на свой ред, също бяха бомбардирани.

През последните месеци снабдяването на войските на десния бряг на Днепър - както и на цивилното население на Херсон - се извършваше с фериботи и лодки. Въоръжените сили на Украйна се опитаха да ги удрят, но с променлив успех: високоточните РСЗО, насочвани по GPS, не бяха много подходящи за атаки по движещи се цели. Въпреки това поне няколко пъти фериботите на войските бяха повредени от украински удари.

Но най-важното беше, че този вид транспорт имаше нисък (в сравнение с мостовете) капацитет. И руското командване не успя да го увеличи радикално: нямаше достатъчно превозни средства за това (известно е, че въоръжените сили на Руската федерация реквизираха от местни бизнесмени няколко шлепа, които бяха използвани за средство за прехвърляне). Освен това беше необходимо да се снабдяват и няколкостотин хиляди жители, които останаха в Херсон и околните градове (преди войната там живееха повече от 300 хиляди души, но много от тях отдавна напуснаха руския плацдарм).

В резултат на това руското командване не можа радикално да укрепи групировката на този плацдарм: за по-голям брой войски от сегашните няколко десетки, вероятно около 30 хиляди войници, просто нямаше да има достатъчно възможности за транспортиране на боеприпаси, оборудване и храна. Всичко, което им беше необходимо на ВСУ за успешно контранастъпление, беше да съберат групировка, която е значително по-голяма от руската

Такава групировка беше събрана, но първият месец от настъплението (от края на август до началото на октомври) беше доста неуспешен за украинските войски: частите, които пробиха Ингулец, бяха спрени от въоръжените сили на Руската федерация в степта, те бяха непрекъснато атакуван от артилерия и авиация. Въоръжените сили на Украйна освободиха няколко села и селища, но не успяха да пробият до Днепър.

В началото на октомври украинското командване, използвайки инициативата (т.е. способността да избере място за решителна атака) и численото превъзходство, успя да намери слабо място в руската отбрана: беше нанесен удар по Днепър, където отбраната се държеше от мотострелци от бригадата за брегова отбрана на Крим, изтощени от предишни битки. Фронтът беше пробит на няколко десетки километра навътре. В резултат на това всички руски войски в северната част на плацдарма трябваше да отстъпят, за да създадат нова отбранителна линия. На него фронтът като цяло се стабилизира, въоръжените сили на Украйна започнаха да събират подкрепления за ново настъпление.

Ситуацията за руската група обаче продължи да се влошава:

Въоръжените сили на Украйна имаха инициативата и можеха да избират времето и мястото за настъпление.

Беше принципно невъзможно да се укрепи групировката на въоръжените сили на Руската федерация поради липса на доставки.

Положението й в дългосрочен план изглеждаше безнадеждно: дори пристигането на голяма маса от мобилизирани на фронта нямаше да й помогне. Рано или късно украинските войски щяха да извършат успешно настъпление (по същата методика, както в началото на октомври).

Единственото, което можеше да спаси руските войски в Херсон, беше да овладеят инициативата във войната като цяло (но въоръжените сили на РФ, очевидно, все още не са способни на голямо настъпление).

Това ли е най-голямото поражение на руската армия в цялата война?

В политически смисъл – едно от най-големите. Руските войски, според Шойгу и Суровикин, трябва да напуснат Херсон, столицата на анексирания през октомври регион, който от гледна точка на Кремъл вече месец е част от Русия. Вярно е, че заедно с областния център Украйна ще получи контрол върху едва на 23% от територията на Херсонска област . По-голямата част от наскоро анексираната област Херсон е разположена на левия бряг. Там се намират и основните бази за снабдяване на цялата групировка на въоръжените сили на РФ в Южна Украйна (някои от тях са разположени в Крим).

От военна гледна точка нещата са малко по-сложни, тъй като руските войски ще заемат по-изгодни позиции, които са по-лесни за снабдяване.

Но дори и тук ситуацията си има своите но:

Очевидно поне до края на лятото сред целите на войната за Кремъл беше и превземането на Одеса. С напускането на на десния бряг на Днепър, командването на въоръжените сили на Руската федерация ще трябва да се откаже от подобна перспектива (повторното форсиране на реката едва ли е възможно при масирана съпротива, а че тази съпротива ще спре, не може да се разчита).

Отстъплението зад голяма водна преграда (ширината на Днепър в долното течение, както и Каховското водохранилище е от 700 метра до над десет километра на места) ще позволи освобождаването на част от боеспособните войски. Но още по-големи войски в други сектори ще може да прехвърли командването на ВСУ.

Освен това Въоръжените сили на РФ ще трябва да създадат нова пълноценна отбранителна линия по реката - без достатъчен брой войски в отбрана дори Днепър няма да стане непреодолима пречка за нападателя. Линията на отбрана по реката вече почти ще се удвои - с около 170 километра. Използването на второразрядни войски за отбрана на брега е опасно.

Тиловите бази на руските войски вече ще бъдат под обстрела от украинска артилерия и РСЗО: например в обсега на ракетите РСЗО HIMARS е хеликоптерната база в Чаплинка, Херсонска област (най-вероятно тя ще трябва да бъде преместена на друго място, което ще се отрази негативно на силата на отбраната по Днепър) и дори на град Армянск в Северен Крим. По-голямата част от територията на Крим обаче ще остане извън обсега на високоточните ракети на въоръжение във въоръжените сили на Украйна.

Отделно главоболие за руското командване е язовирът на Каховската водноелектрическа централа в Нова Каховка. При положение, че всички руски формирования се оттеглят на левия бряг, част от язовира ще се окаже в ръцете на Въоръжените сили на Украйна. Не е съвсем ясно какъв план за защита на лявата част на язовира може да има руското командване. По този начин експлозия, която напълно ще деактивира този преход, може да доведе до рязко изтичане на вода от язовир Каховка и наводнение, включително на селата на левия (все още окупиран) бряг на реката.

А руското командване наистина ли ще изведе от Херсон всичките си войски? Не е ли това „военна хитрост?“

След евакуацията на част от цивилното население от Херсон е възможно - теоретично дори след изявлението на Суровикин - предмостието да се намали до "крепостите" в Херсон и Берислав (срещу Нова Каховка).

Такъв план може частично да реши проблема с доставките: ако останат само няколко малки предмостия, най-близки до Днепър, ще бъде възможно да се премахнат от източния бряг най-проблемните „потребители“ по отношение на обемите на доставките - цивилните и част от артилерия. Последната може да бъде поставена на левия бряг, така че да поддържа отбраната на няколко километра от реката на десния бряг. Освен това отбраната на „Херсонската крепост“ би решила основния политически проблем – как да се обясни предаването на „руската“ регионална столица. Марионетният „ръководител на региона“ Владимир Салдо също говори за това, че Херсон трябва да стане „крепост“ .

Само че подобно решение вече е „трудно“ от военна гледна точка: снабдяването през реката под огъня на украинската цевна артилерия ще бъде още по-трудно, ако не и невъзможно. Досега руското командване предпочиташе напълно да евакуира войските от районите, където те не могат да бъдат добре снабдявани - под Киев през пролетта, от остров Змийския остров през лятото или от северната част на Харковска област през септември - и да не води до последно сражения в обкръжените „крепости“.

* заглавието е на OFFNews