Румъния и България влязоха заедно в Европейския съюз. Двете страни често биват гледани заедно в разни доклади от европейската централа. Политическата картина преди евроизборите на 25 май е доста сходна. Разбира се, има и различия. Нека хвърлим поглед върху случващото се.

Любопитен е фактът, че и в двете държави има вот на недоверие за правителствата. И в двете държави властта определи четенето на текста на внесения документ в последните дни на кампанията (четвъртък в Румъния, петък в България), като остави гласуването за след изобрите. В Румъния това се случи, след като властта се отметна от регламентите на Парламента, които гласят, че текстът трябва да се чете пет дни след внасянето (документът е внесен миналия вторник), а след максимум три дни е вотът. По принцип трябваше във вторник да бъде четенето, а четвъртък или петък – гласуването. Уви, новосъздадената коалиция, влючваща социалисти, консерватори и партията на унгарското малцинство (доста сходно с България), обясни, че имало кампания и няма как да се събират депутатите и сенаторите, понеже били в провинцията.

Каква е картината в Румъния? Правителството на Виктор Понта е поддържано от Социалдемократическата партия (СДП), чийто лидер е именно премиерът, Народния съюз за прогрес на Румъния (НСПР), Консервативната партия (КП) и Демократическият съюз на унгарците в Румъния (ДСПР). В общи линии, в политическия спектър въпросните формации са съответно ляво, ляво-център, център, център-дясно. Тоест балансиран наляво кабинет. Доста по-наляво, отколкото по времето на напускащата Социал-либералния съюз (СЛС) Национал либерална партия (НЛП), която е чисто дясна партия. За уточнение, СЛС събираше СДП, НЛП и КП.

Тук възниква въпросът: защо се махнаха либералите? Според лидерът им, Крин Антонеску, левицата, в лицето на приемиера не е спазила уговорените вътрешни договорки, не слушала съветите на либералите и искала да ръководи сама. И тогава Антонеску каза „сбогом“. Малко история – СЛС се формира като опозиция на режима на президента Басеску и партията му, Демократ-либералната партия (ДЛП), след ожесточените протести в началото на 2012 срещу Басеску и ДПЛ. Двете големи партии се бяха разбрали на обща платформа, събираща най-доброто от двете идеологии. Понта щеше да бъде премиер, Антонеску – кандидат на коалицията на президентските изобри в края на 2014. Последва през лятото импийчмънта, рефереднум, в който 7.4 милиона румънци казаха „Бъсеску да се махне“ (срещу 0.8 милиона за президента). Под натиска на Коституционния съд, както и на европейски и американски лидери обаче Басеску бе върнат в двореца Котрочени. Къде сбърка СЛС? В комуникацията и подготовката на тези нелесна дейност. Те набързо се взели решението за импийчмънта, не са показали на европейските партньори истинските си намерения. Така или иначе СЛС спечели изборите през декември 2012 с огромно мнозинство – 66%. Грешките започнаха още от нощта на изборите, когато Понта покани ДСПР в управлението. Същата партия, която през лятото призова своите хора да си стоят вкъщи. После Понта подписа споразумение за сътрудничество с Басеску, акт, който предизвика бурна реакция от либералите. Понта обясни, че това е за доброто на Румъния, понеже е добре президентът да не напада постоянно правителството. С всеки изминат месец отношенията между социалисти и либерали „отидоха по дяволите“. Всичко свърши, когато при реструктуриране на либералните министри Антоеску поиска кмета на Сибиу – Клас Йоханис (германски произход, ако се чудите!) да поеме вътрешното министерство и пост като вицепремиер. Първоначално Понта се съгласи, впоследствие, под натискка на приближените в партията отказа. С Йоханис като вътрешен министър либералите щели да печелят ключово място. Тук трябва да се вметне фактът, че Сибиу е един от лидерите в Румъния за усвояване на европейски пари. Либералите късаха споразумението и минаха в опозиция. Социалистите привлякоха НСПР и ДСПР в нова коалиция и съставиха ново правителство. Което ще продължи програмата на СЛС.

И дойде кампанията за евровота... По всички плакати на социалистите има лозунга „СЛС живее“. Това предизвика гнева на либералите, които атакуваха в съда (и спечелиха в 25 огръга на Румъния). Кампанията обаче започна със скандал между Понта и Басеску, двамата обиждайки се с думи като „лъжец, корумпиран“, „любител на твърдия алкохол“ (Понта за Басеску), „плагиатор“ (Басеску за Понта). Избухна и друг скандал – една от дъщерите президента си е купила с близо милион евро, взети от ЧЕК (румънската ДСК), терен на 100 км от Букурещ. Собственикът на терена е доста съмнителен, начина за придобиване на кредита – също.

Използвайки явната омраза на румънците към Басеску, Понта обвини Антонеску в таен заговор с президента. Целта е една – президентските изобри в края на годината. Понта ще бъде кадидатът на левицата. Антонеску – на либералите. Десницата дъвче още няколко хора като кандидати – бившият премиер Михай Унгуряну, бившата министър на туризма Елена Удря, бившият премиер Емил Бок. Всички са хора на Басеску. Всъщност Атнонеску, попадна по средата на обстрела между президент и премиер. Той надали чака гласове отляво, но има проблеми с привличането на такива и от дясно, освен неговите хора. Атонеску и Басеску са съгласни само в едно (въпреки че позициите им остават доста противоположни): с Понта президент Румъния се връща към огромната монолитна партия. Защото следващият ход на Понта е вероятното назначаване на Калин Таричяну за премиер. Таричяну е бивш министър-председател в периода 2004 – 2008, либерал, скъсал с Антонеску, след като либералите напуснаха СЛС.

Антонеску направи интересен ход. Подчерта, че ако либералите не печелят 20% на евровота той ще подава оставка като председател на партията. Социологическите анкети, направени от институти, чиито собственици са приближени или на Понта или на Басеску, му дават около 15%. Независимите анкети сочат 22-23%. Осем процента разлика е доста извън приемливата грешка. Явно е, че избирателите са огорчени от провала на СЛС, въпросът е кой от двамата лидери – Понта или Антонеску ще загуби повече.

Вариантът Антонеску и либералите да вземат под 20% вероятно означава край на политическата кариера на Крин. Колкото й той да твърди, че Йоханис ще поеме поста на президент на либералите, колкото й да твърди, че пак ще кандидатства за президент на Румъния.

Ако обаче НЛП грабне поне 20% позициите на Антонеску са силни. Той ще бъде не само лидерът на най-голямата дясна формация в Румъния, но другите ще трябва да признават тази негова позиция. На въпрос дали възнамерява да прави съюз с ДЛП или новосъздадената партия на Басеску – Популярно движение, Антонеску бе категоричен: „няма да има никакъв документ. Ако те искат да бъдем заедно по някой проект, идея или план, нека ни поддържат! Аз мога да обещая само едно: че с Антонеску президент, правителството Понта ще падне до февруари 2015, а новият премиер се казва Клас Йоханис.“

Както се забелязва, картината е доста сходна с България. Социалисти и маджари/ДПС управляват, голямата дясна опозиционна партия е под обстрел отвсякъде. Самата десница е много разпиляна. Разликата е там, че ако ГЕРБ в България е силен, партиите на Басеску (ДЛП и ППД) едва събират 10-15%. Защото ГЕРБ и ДЛП са заедно в Европейската народна партия. Интересно е, че либералите са в АЛДЕ, където от България са ДПС и НДСВ. Колкото до Украинската криза, Румъния взе по-остра позиция. Нямаше мнения подобни на тези на Сидеров и Бареков. Дори Басеску и Понта влязоха, този път заедно, в „престрелка“ с вице-премиера Рогозин. Но това е друга история...

Евроизборите в Румъния са всъщност подготовка за президенските. Ключовата фигура е Антонеску. Но ключът изобщо не е в него...