Ода, вместо реквием. Шестте месеца, които промениха Европа и света

Красимир Крумов Последна промяна на 24 август 2022 в 12:49 5634 8

Деца от районния културен център записват видеопослание за предстоящия Ден на независимостта в Андреевка, Донецка област

Снимка БТА / АР

Деца от районния културен център записват видеопослание за предстоящия Ден на независимостта в Андреевка, Донецка област

Когато в 5 сутринта на 24 февруари части на руската армия нахлуха в Украйна на широк фронт и започнаха обстрел и бомбардировки на украинските градове, статусите в нюзфийда на фейсбук прозвучаха сякаш с гласа на Юрий Борисович Левитан, обявил по московското радио най-големите международни събития, в това число нахлуването на хитлерова Германия в Съветския съюз на 21 юни 1941 година. С един нюанс. Жертвата от 1941-ва се беше превърнала в агресор и караше, както изглежда, по записки, открити в берлинските бункери на онази власт.

В онова утро на 24 февруари малцина извън Украйна имаха илюзии, още по-малко надежда, че украинците ще устоят на руските атаки. Дори европейските политици и държавни лидери вече пишеха реквием за Украйна със закана за отговор… някога. Украинците изненадаха Русия, света и себе си дори, а върху петолинията на кремълската партитура с кръв, олово и хоросан от разрушените си домове написаха ода. Ода на непокорството, на гордостта, на независимостта.

Историята

Всъщност всичко тръгва от тази независимост, която днес Киев вместо с празнични салюти, отбелязва със сирени за въздушни тревоги. Независимостта на Украйна, постигната през 1991 година и тогава, и днес изглежда по сходен начин. През лятото на 1991-ва както в Москва, така и в западните столици лидерите поучаващо призоват Киев да ограничи апетита си за независимост.

Дори американският президент Джордж Буш на 1 август 1991 година държи реч в Украйна срещу „самоубийствения национализъм“ и се опитва да укроти украинския стремеж към независимост, само и само да не дразни Руската мечка и да не разваля вече стоплените отношения на Вашингтон с Москва. Ден по-рано е подписал с Михаил Горбачов договора Старт I за съкращаване на стратегическите ядрени арсенали на САЩ и СССР. И днес немалко европейски политици, в това число и у нас, биха искали Киев да се посвие малко в черджето си и да даде мъничко на Кремъл, само мир и газ да има. За западния свят, в това число и за Джордж Буш, знак, че чудеса от Москва не може да се очакват стана московският пуч на Генадий Янаев с подкрепата на шефа на КГБ Генадий Крючков и военния министър Дмитрий Язов. Той се превърна и в импулс за киевските политици, които след капитулацията на пучистите на 21 август трябваше да се самоопределят предвид непредвидимия център в Москва.

На 24 август 1991 година украинският Върховен съвет приема акта за обявяване на независимост на Украйна. В документа намира място следната формулировка, мотивираща желанието за независимост:

„Изхождайки от смъртоносната опасност, каквато надвисна над Украйна във връзка с държавния преврат в СССР от 19 август 1991 година…“

Съветският съюз е възприет като опасност за бъдещето на украинската република. Против обявяването на независимостта гласува само един депутат. Само ден по-късно с решение на Върховния съвет са създадени и Въоръжените сили на Украйна. Решението, в частност, гласи: да се подчинят всички военни формации, дислоцирани на територията на Украйна на Върховния съвет, да бъде създадено Министерство на народната отбрана, а правителството на Украйна да пристъпи към създаване на Въоръжени сили на Украйна. На 30 август извън закона е поставена Украинската комунистическа партия заради оказаната от нейните ръководители подкрепа за московските превратаджии. На 4 септември над сградата на Върховния съвет на Украйна за първи път се развява синьо-жълтият флаг.

На 1 декември 1991 година в референдум с 90.32 процента „за“ населението на Украйна потвърждава желанието си за независимост. В областите Харковска, Одеска, Луганска и Донецка процентът е малко над 80. Актът за независимост е подкрепен и от рускоезичното население на Украйна. По-различна е ситуацията в Автономната република Крим и самостоятелния град Севастопол, където за отделянето от СССР гласуват съответно 54.19 и 57.07 на сто от населението. На 8 декември 1991 година с подписването на Беловежкото споразумение в правителствената резиденция във Вискули, днес в Беларус, СССР престава да съществува, а неговите републики тръгват по самостоятелен път на развитие.

За 30 години самостоятелно съществуване с опитите си да прилича на западна демокрация, със стремежите си да преодолее постсъветската гравитация, с „майданите си“, уличните революции, за които народите на Русия само могат да мечтаят, и най-вече със стремежа си да се интегрира в северноатлантическия пакт Украйна става лош пример за поданиците на Кремъл. Москва вече не може да влияе нито с гола политика, нито с икономически лостове (опитът с газовите байпаси, заобикалящи Украйна не успява), затова се стига до постулата на Карл фон Клаузевиц за продължаване на политиката с други средства – т. е. с война. Война като онази, която през декември 1917 година ръководеното от Ленин съветско правителство обявява на Украйна и, в резултат на която, през есента на 1920 година в Киев принудително е установен комунистически режим, а страната е присъединена към СССР. Отделянето през 1991 е предизвикателство пред руското имперско самосъзнание и тежка психологическа травма за съвременните постсъветски шовинисти.

Това най-накратно би могло да обясни събитията от 24 февруари, стремежа за блицкриг и подчиняването на Украйна от Русия чрез инсталиране на бутафорно, контролирано от Москва правителство – с един народ (наднарод - украинската нация не съществува, една вяра, един император). И всичко трябваше да приключи за три-четири дни, максимум седмица.

„Суверенитетът на Украйна е дотолкова негативно явление за руската геополитика, че на практика би могъл да провокира лесно военен конфликт… Съществуването на Украйна в нейните сегашни граници и с днешния ѝ статус на „суверенна държава“ е еднозначно на нанасянето на страшен удар по геополитическата сигурност на Русия, който би бил равнозначен на нахлуване на нейната територия. По-нататъшното съществуване на унитарна Украйна е недопустимо.“

Това пише в статията си „Основи на геополитиката. Геополитическа декомпозиция на Украйна“ в средата на 90-те години на миналия век нашумелият през последните дни руски философ и, както може да се съди по тези думи, основен идеолог на днешната война в Украйна Александър Дугин. В доктрината „Дугин“ основните моменти са:

- противодействие на интеграцията на Украйна със Запада, защото съществуването на украинска държава в структурите на НАТО и ЕС обезсмисля идеята за руското възраждане и Русский мир с руска/евразийска империя;

- изкореняване на проявите на украинскост както в Русия, така и извън границите ѝ – единствено изкореняването на украинската идентичност може да стане основа за изграждането и гаранция за съществуването на новата империя;

- поддържане на Украйна в състояние на контролиран хаос и провокиране на сепаратистки движения, насочени към отслабване на държавните институции, разделяне на територията й и ликвидиране на държавността.

Реализацията на постулатите от доктрината „Дугин“ е поверена на специалните служби и дипломатите, а от 24 февруари - и на армията. Изминалите 6 месеца война показват и методите, които използва Русия: вражеска дейност на агентурата вътре в Украйна, в Европа и по света, активиране на агенти за влияние в страните от Европа, и особено в Централна и Източна Европа, дезинформация, шантаж, заплахи, корупция и използването в специални операции на криминален контингент, унищожаване на инфраструктурата на територията на Украйна с предизвикване на паника и страх и принуждаване към миграция на цели групи от населението, завладяване на природни богатства и превземане или унищожаване на индустриалната и енергийната инфраструктура на Киев. Ярък пример за последното е ситуацията около Запорожката АЕЦ и намерението за прехвърлянето ѝ към енергийната система на Руската федерация, завземане на отделни територии чрез провеждането на бутафорни референдуми.

За 182 дни война украинската армия и целият народ на Украйна развалиха сметките на властта в Кремъл. На първо място Москва, а може би и самите лидери на Запад не са допускали, че считаните за формални, инерционни и подлежащи на разпад ЕС и НАТО ще бъдат в състояние да се консолидират и да изградят обща политика срещу значим външноикономически партньор като Русия, особено в качеството ѝ на основен доставчик на суровини и енергийни източници за световната икономика. С подкрепата на Запада през тези 6 месеца Украйна записа в хрониките на войната значителни постижения.

Битката за Киев

Столицата на Украйна беше цел номер 1 на военната карта. С нахлуването на 24 февруари руската армия атакува северните региони с цел завземане на Киев. По информация на американското разузнаване още от миналата есен руснаците са предвиждали да установят контрол над столицата за 2-3 дни. Дори в службите на САЩ, където са разчитали, че Киев няма да падне чак толкова бързо, са предвиждали в крайна сметка окупация на столицата. На руския план му попречиха украинските защитници, които пуснаха армията на Москва навътре в своя територия, а след това започнаха да режат логистичните маршрути, да устройват засади и просто да засипват с огън врага. Това беше първата победа на украинците – моралната. Военните ѝ детайли ще се изучават във военните академии.

Руската армия, разбита и омаломощена, трябваше да напуска районите на Киев и Чернигов, като Кремъл обясняваше „изтеглянето“ с „повишаване на взаимното доверие и създаване на условия за преговори“. А всъщност зад завесата на тези събития бяха действията на ВСУ, които на 23 март създадоха обръч около Ирпен, Буча и Гостомел. След освобождаването на тези градове светът научи за зверствата на руската армия в тях. Отбраната на Киев и Северните региони е пример за асиметрична тактика за водене на боеве, при която украинските части избягваха преки стълкновения с огромните руски колони, като ги разкъсваше на малки групи, а след това методично ги унищожаваше. След боевете за Киев светът повярва на Украйна и армията започна да получава западно въоръжение.

„Москва“ на среща с Нептун

Руският военен кораб „Москва“, „възпят“ от граничарите на Змийския остров и увековечен върху пощенски марки, мемета и калкани на блокове, се превърна в пореден символ на украинската победа във войната от 24 февруари. Изобщо в хода на тази война Украйна неведнъж изненада и партньорите, и съюзниците си с неочаквани удари. Такава беше атаката по флагмана на Черноморския флот на Русия ракетния крайцер „Москва“. Първите съобщения за гибелта му дойдоха на 12 април. В деня, когато Москва честваше космонавтиката, „Москва“ летеше към морските дълбини за среща с Нептун. На другия ден се оказа, че там го е изпратил „Нептун“ – така се казва украинската ракета с обсег 280 километра, с която беше поразен корабът. В руското Министерство на отбраната не признаха инцидента като щета от действията на ВСУ, а го писаха за сметка на пожарната безопасност. И се започна серията с пожари от „хвърлени фасове“, дала тласък на рисуваната сатира и меметата. Въпреки твърденията за пожарен инцидент, последваха кадрови чистки в ръководството на флота. По данни на украинското разузнаване командващият флота Игор Осипов е бил арестуван. Едва на 17 април руските медии започнаха да споменават вицеадмирал Виктор Соколов като нов командващ ЧФ на РФ.

Жестът на добра воля на Змийския остров

В началото на май в руските и украинските сегменти на социалните мрежи, а и в официални медийни източници се появиха информации за успешни атаки на ВСУ срещу Змийския остров, окупиран от първия ден на войната и имащ огромно значение за военните действия както в акваторията на Черно море, така и по суша, с оглед възможността за извършване на руски десант срещу Одеса. Заради пропагандния характер на информацията и невъзможността за сверяването ѝ с независими източници, украинският пробив срещу Змийския остров намери потвърждение едва след като военното командване на Русия обяви с гордост, че в знак на добра воля руските военни са се оттеглили от острова. Така фолклорът се допълни с още един евфемизъм за загуба на руската армия – оттегляне като жест на добра воля. Срещу укрепения с „Панцир- С1“, „Тор“, „Град“ и „Торнадо Г“ остров ВСУ използва спецбойци на ГУР, отряд водолази, авиацията, безпилотни апарати, ракети „Harpoon“, които Киев получи от партньорите си, САУ „Богдан“ и HIMARS. Инструментите, които извадиха на показ волята на руската армия да прави добро и да се оттегли.

Северскодонецкия погром

През май войските на Путин се опитаха да форсират река Северски Донец в района на Белогоровка. Това е другият раздел, по който курсантите от военните училища по света и слушателите на генерал-щабните академии по света ще държат изпит или поне зачот. Северскодонецката операция влезе в досегашната история на войната от 24 февруари като една от най-успешните операции на ВСУ и най-големият провал на руската войска от нахлуването ѝ в Украйна. По данни на западните аналитици руснаците са изгубили при опита си да прецапат реката над 100 единици бойна техника и наведнъж над 500 души личен състав. Важно място тук има изпреварващата подготовка на ВСУ, които са разполагали с разузнавателни данни за предстоящото форсиране, анализирали са подходящите за форсиране на реката места и в правилния момент са атакували вражеските сили.

Крим – законна военна цел

Руското нахлуване в Украйна заедно с непризнатото от света анексиране на Крим превърнаха военните и инфраструктурните обекти на територията на полуострова в легитимни цели за поражение от страна на Въоръжените сили на Украйна. Първият сюрприз за руснаците беше на летище Саки в базата в Новофедоровка на 9 август. По данни на InfoNapalm на летището са унищожени 8 изтребителя Су-27, 4 изтребителя Су-30СМ, 5 бомбардировача Су-24, 6 хеликоптера Ми-8 и един транспортен самолет Ил-20. Общата сума на щетите е за минимум 380 милиона долара.

На 16 август последваха нови взривове. Гръмна в района на Джанкоя, портите на Крим, където бяха детонирани боеприпаси, взривена беше техника на руската армия – ракетни системи за залпов огън, бронирана техника, артилерийско въоръжение. Руснаците започнаха масово да напускат полуострова, курортният сезон се скъси, Кримският мост не можеше да побере наведнъж всички желаещи да напуснат анексираната автономна област. До момента продължават дискусиите за средствата, които ВСУ са използвали за атаките срещу цели в Крим – дали са ATACMS в съчетание с противорадарни AGM-88 HARM, дали изпратени от Украйна диверсанти на ГУР, дали активирани спящи клетки на украинското разузнаване на територията на самия Крим.

HIMARS, M270, артилерия и бронирана техника

Според американски експерти и представители на официален Вашингтон украинските военни са изненадали дори самите производители на военно оборудване с изобретателността за негово използване по начин, който самите конструктори не са предвиждали. На фона на това, че за усвояването на всякакъв вид ново въоръжение е нужно доста време и тренировки, украинците се научиха бързо да стрелят с HIMARS и техника по стандартите на НАТО. Бойците на ВСУ се научиха да работят с „трите брадви“, както наричат 155-милиметровите гаубици М777, със САУ „Цезар“ с PzH 2000.

Убитата надежда за блицкриг

За разминаването на очакванията на руското командване с действителността говори един дребен факт от дрескода на руската армия. В първите дни от войната пленените от ВСУ руснаци са изтупани в парадните униформи на армията. Командването е разчитало, че без да срещнат съпротивление, чисти и изгладени бойците на Москва ще влязат в Киев за параден марш по Крешчатик. Същото е положението и с първите военни трофеи – техниката, която попада в украински ръце е от гаража на парадното въоръжение на руската армия.

В списъка на украинските успехи трябва да бъдат споменати продължаващите боеве за уж контролирания от Русия Донбас, контраофанзивата при Херсон и пинг-понга с Антоновския мост, провала на плановете на Русия за десант в Одеса, методическото унищожаване на модерна и не толкова модерна руска техника – от самолети до скъпоструващи морски съдове и боеприпаси.

В книгата си „Шест месеца от 1945 година“ през 2012 година Майкъл Добс описва последните 6 месеца на Втората световна война - времето, през което в условията на военни и политически компромиси се чертае образът на следвоенна Европа, съдбата на Германия, бъдещето на малките европейски държави и се усеща полъхът на Студената война. В историята, която с кръв, олово и хоросан от разрушените си домове, пишат украинците през последните шест месеца в наши дни, се чертае бъдещето на Европа и света.

Честит празник, Украйна!

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

934

8

демократ2022

24.08 2022 в 17:16

Честит празник на Украйна! Слава на Героите!!

-150

7

редовно четящ

24.08 2022 в 16:24

Слава на Украйна и нейните герои! См@рт за рашистите!

-150

6

редовно четящ

24.08 2022 в 16:24

Блицкригът на путлер ще се превърне в реквием за рашистан.

-6966

5

евроатлантик

24.08 2022 в 15:52

Доколкото си спомням, "Тоблерон" имаше само в Кореком...

3135

4

alfakentavur

24.08 2022 в 14:46

Илюминациите на Путлер стават дефицитни като Тоблерон в Кореком.

-75

3

Krasimir T.Georgiev

24.08 2022 в 14:22

Слава на Украйна!!!

635

2

wakeup

24.08 2022 в 13:54

Слава на Украйна. Достойна държава защитаваща достойно своята териториална цялост и независимост. Адмирации

-6966

1

евроатлантик

24.08 2022 в 13:28

Путлер дали ще ги поздрави за празника с някоя и друга илюминация?