Няма да свалят цената на тока въпреки таксата върху фотоволтаиците

След няколко години напразни усилия на Бойко Борисов да спре нашествието на “зелените” централи в енергетиката, предимно с приказки, управляващите решиха да обявят война на производителите на „зелен“ ток.

Да вади кестените от огъня бе накаран председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев. Който не можа да измисли нищо друго, освен въвеждане на такса “достъп“ за притежателите на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Когато ДКЕВР вдигна цената на тока с 13% от юли, обяснението бе многото фотоволтаици, които внезапно са се присъединили. Логично е сега, когато държавата слага нова такса върху фотоволтаиците, крайната цена на тока да намалее. Не и според Семерджиев.

Според шефа на регулатора, т.нар. „цена за достъп“ до електроенергийната мрежа е необходима, за да плати някой непредвидените разходи за присъединяването на тези централи към националната енергийна система. “Таксата за достъп до преносните и разпределителни електроенергийни мрежи в страната, решението за което беше взето в средата на септември, се налага заради голямото количество производители на електроенергия от възобновяеми източници”, обясни Семерджиев. 

Според последните му прогнози нямало как данните за всичките над 820 (според НЕК) мегавата нови ВЕИ–мощности (основно фотоволтаици) да бъдат проверени и да има преизчислена цена за достъп. Трябвала 1 година, но ДКЕВР щели да се постараят да анализират информацията за 6 месеца. 

Протестиращите почти всеки понеделник производители твърдят, че това решение ще ликвидира зелената енергия на България и поискаха среща с премиера Бойко Борисов и министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, които да гарантират, че таксата ще бъде отменена.  

Ходене по мъките

Според източниците на OFFNews.bg в сектора, в България е почти нереално да се осъществи печеливш проект във ВЕИ, особено пък след като държавата поведе истинска война срещу „зелената“ енергетика. Проблемите са основно заради отказа на някои ЕРП-та като например австрийската EVN в Ямболско да отговаря на молби за присъединяване, поради липса на изградена електроенергийна мрежа и размити отговорности между дружеството и държавата. Незнайно защо например държавната Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) бави с месеци до половин година разрешение за прокарване на друга мрежа, когато се налага тя да минава под жп линии. При това от законова гледна точка не е ясно дали НКЖИ изобщо има правомощия да дава разрешения в този случай. 

Според шефа на Българската вятърноенергийна асоциация (БГВЕА) Кенет Лефковиц инвеститорите, с които се среща, смятат, че правителството вече е прекрачило червената линия, посягайки на вложенията им по груб и безобразен начин. „Те, от една страна, ще съдят държавата до дупка, от друга страна пък вече са предупредили цялата инвестиционна общност, че България не е надеждна дестинация за инвестиции. Моралните щети за България от това действие на ДКЕВР, което стана с пълната политическа подкрепа на управляващите, са огромни“, каза пред OFFNews той. 

Според Лефковиц производители на ВЕИ масово се финансират със заеми и последици от въведените от ДКЕВР такси са колосални - фалити и преструктуриране на заеми. „И в двата случаи – и инвеститорите, и финансиращите банки, губят. Това е загуба за всеки един от нас, тъй като загубите на банките намаляват лихвите, които получаваме за депозитите си, и вдигат лихвите, които плащаме за кредитите“, обясни той. 

Официалните обяснения 

Според шефа на регулаторната комисия към момента количеството на фотоволтаиците отговаря на това, което трябва да бъде през 2020 г. В резултат на това енергийната система е много натоварена, което всъщност довело и до въвеждане на „такса достъп“. Според него мощностите, подготвени за пускане в експлоатация, надвишават драстично прогнозите на НЕК, Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и ЕРП-тата. 

Семерджиев подчерта, че все пак проблем има само при фотоволтаиците, докато при вятърната енергия и ВЕЦ-овете присъединяванията са в рамките на прогнозните стойности. Той не спира да опровергава ВЕИ-инвеститорите, според които парите от таксата всъщност трябват на НЕК, за да спаси финансите от огромните неоправдани харчове за проекти като АЕЦ “Белене” и ”Цанков камък”. Според Семерджиев ставало дума само за покриване на разходи, които “трябва да плати този, който ги предизвиква”.

Семерджиев е категоричен, че заплахите за сезиране на ЕК не го тревожат, защото въвеждането на таксата е в съгласие с българското законодателство. “Не се притеснявам”, отсече Семерджиев. Според него нямало нужда и от срещи с ВЕИ-инвеститорите, защото ДКЕВР с никого не води преговори. Той призова протестиращите инвеститори в “зелен” ток да се придържат към законодателството, а не да “боравят с неточни данни”.

Кой ще плаща загубите на НЕК? 

Семерджиев така и не обяснява как без налични данни от всички електроразпределитени предприятия, ЕСО и НЕК е изчислена тази временна такса и докога ще остане тя в сила. Впрочем той не може да обясни и как от около 60 млн. лв. печалба в края на 2011 г., НЕК изведнъж натрупа загуби от 160 млн. лв. и то само въз основа на разходите за присъединяване на нови ВЕИ-централи. А това граничи със счетоводно чудо.

В решението на ДКЕВР от 14 септември 2012 г., подписано от Ангел Семерджиев се твърди, че за цената за достъп до мрежата комисията е сезирана от aвстрийската EVN, която от години предлага подобна такса и за домакинствата, понеже не ползвали някои имоти, но изисквали разходи за ежемесечно отчитане на тока. В решението се акцентира на мотивите на ЕРП-та, че имало рекордно много молби за присъединяване към мрежата, която изисквала разходи за реновиране и поддръжка. Taм също така пише, че ЕРП-тата обяснили, че няма как да предоставят всичките данни за присъединяваните централи, тъй като все още не са събрани.

Всичко тръгна от трима министри 

ДКЕВР далеч не е първото ведомство, което обяви война на производителите на екологичен ток. Първият министър бе шефът на земеделското ведомство Мирослав Найденов. Преди година – две министърът влезе в конфликт с тогавашния му колега Трайчо Трайков. Близкият на небезизвестния лобист от ГЕРБ Емил Димитров („Емо Фаса“) министър атакува първоначалния текст на Закона за ВЕИ. Според него в законопроекта се подценявала енергията от биомаса, която щяла да бъде атрактивна за много инвеститори. Тогава Трайков отвърна, че България не е Бразилия и не разполага с толкова много ненужен ресурс, но премиерът Бойко Борисов повярва на земеделския министър и започна масово да се кара на „зелените“ инвеститори за създавания балон. Виж, горските, в същото време нямали къде да дянат излишната дървесина. 

Това лято в играта влезе и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Свързваният с варненския холдинг „Химимпорт“ (групировката ТИМ) министър Павлова пъргаво изпревари действията на ДКЕВР и нареди на районните клонове на строителния контрол да не издават след 20 юни никакви разрешителни за пускане в експлоатация на централи на слънце и вятър с мотива, че вече е късно. Причината е, че от 1 юли ДКЕВР се готвеше да намали драстично преференциалните изкупни цени за ВЕИ-производителите и всяко съоръжение, пуснато преди тази дата щеше да спечели от бързането. После строителният контрол почна проверка дали и дотогава издадените разрешителни са читави, но тази проверка така и не е приключила докрай. Може би защото не е ясно дали сред “изгорелите” няма да се случи някой “наш” човек. 

Кой накрая печели? 

Наскоро стана ясно, че инвеститорите във ВЕИ не са само „мафиоти“ или „западни спекуланти“. Сред тях са и такива близки до властта инвеститори като „Лукойл България“, ексшефа на НЕК Красимир Първанов, шефът на Българския атомен форум Богомил Манчев, бизнесменът Иво Прокопиев и др. Според данните на БФА, банковите кредити за проектите им достигали 2 млрд. лв. 

Сред най-влиятелните от тях са обаче тези, които държат в ръцете и банкови активи – експриятелката на премиера и мажоритарният собственик на Българо-американската кредитна банка (БАКБ) Цветелина Бориславова. Финансовата институция ще кредитира вятърна централа на собственика си, което би могло да се смята за евентуален конфликт на интереси в ущърб на другите акционери и клиенти на банката. Кредитът е за 8.7 млн. евро и с него ще трябва да се изплаща съществуващ заем към държавната Българската банка за развитие, стана ясно наскоро от информацията на БАКБ до Българската фондова борса (БФБ). 

Проектът на топ-банкерката у нас обаче също не е единствен. Наскоро фирмата на нейния бизнес-партньор, финансиста и банкер Светослав Божилов отнесе глоба от 10 хил. лв. заради мини-ВЕЦ в Родопите. Санкцията е наложена на "Хидроенергетика Родопи" ЕООД от "Басейнова дирекция" – Пловдив. Едноличното дружество е собственост на "Венчър Екуити България" ЕАД, което принадлежи на Светослав Божилов, който имаше дял в СИБанк по времето, когато бившата приятелка на премиера Бойко Борисов бе основен акционер в трезора. Според местните власти, фирмите като тази нарочно "пропускат" ваденето на разрешителни, за да заобиколят контрола на "Басейнова дирекция" по време на строежа на централите. 

„Зеленият“ балон ядосва индустрията не само у нас 

Проблемите с ВЕИ не са само в България – Дания и Германия също вече ги усещат, а по-младите страни членки като Испания и Чехия вече преживяха раздуването на зелени балони. След като обяви, че ще се откаже от ядрената енергетика, германското правителство попадна под натиск от страна на бизнеса да представи мерки за преход към възобновяемите енергийни източници. Предизвикателството е как да се замени евтиното електричество с възобновяема енергия, която сама по себе си е непредсказуема. Според министъра на икономиката Филип Рьослер преходът щял да бъде споделена задача между правителството и индустрията. "Когато има план, не е работа на правителството да започне да изгражда, а на свободната икономика", каза той наскоро. 

Според германските топ мениджъри обаче трябва да има повече стимули за инвестиции в гъвкави електроцентрали, захранвани с газ, когато метеорологичните условия не могат да осигурят вятър или слънчева енергия или когато потреблението на ток стане много високо. "Промяната е политическо решение без техническа концепция зад себе си. Много съм притеснен, че времето изтича", твърди Щефан Раймелт, изпълнителен директор на GE Energy Germany.

Според изпълнителния директор на енергийния гигант RWE Юрген Гросман са необходими повече средства за високоволтови електропреносни мрежи в региони, където този процес е в застой заради неясното законодателство или противопоставяне от страна на обществото. Аналогична е ситуацията в България, където НЕК и дъщерната ЕСО се оплакват от липса на средства за връзка между нарастващите ветропаркове и слънчеви централи с енергийната система на страната. В Германия, както и в България, бизнесът знае какво иска. Клаус Заутер, изпълнителен директор на германската компания за биогорива Verbio, смята, че държавната банка KfW трябва да осигури част от инвестициите. "Държавата трябва да поеме известен риск тук", казва Заутер. В България обаче решиха рискът да бъде поеман от самите инвеститори и банковите институции.

Риск от новите санкции на ЕК

За петте години в Европейския съюз България се сблъска с доста санкции и десетки предупреждения за наказания и глоби поради нарушаване на правата на инвеститорите в енергетиката и транспорта. Както съобщиха организаторите на протестите на ВЕИ-инвеститори у нас, вече има писмо до ЕК заради наложената санкция и намалените рязко цени на електроенергията от „зелените“ централи. Председателят на Българската фотоволтаична асоциация (БФА) Никола Газдов вече се срещна в Лондон с еврокомисаря по промените в климата Кони Хедегаард.

А България е в неблагоприятна ситуация, защото вече има стартирала процедура за неприлагане на т.нар. „газова“ евродиректива на ЕС, която е в основата на Третия енергиен либерализационен пакет. България и държавните й компании „Булгаргаз“ и „Булгатрансгаз“ в момента се разследват заради неприлагане на същите принципи за достъп до транзитната и националната газопреносна мрежа, които отказва да спазва руският монополист „Газпром“ по оношение на частните руски и западни компании.

Освен това, на същия принцип е и процедурата на ЕК срещу държавния оператор Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) – компанията дава преференциални такси на „Холдинг БДЖ“, без да се съобразява с нуждите на доста по-ефективните частни превозвачи с чужд капитал като Българската железопътна компания (БЖК на румънската GFR), австрийската RailCargo или немската Schenker.

Ако се стигне до санкции от Брюксел, това ще е поредният провал на правителството пред западните инвеститори и целия Европейски съюз. А започналото по време на кризата изтегляне на инвестиции извън страната е в пълен ход. Ако финансовата криза може да се приеме за някакъв вид оправдание, то какво можем да кажем за насилственото отблъскване на чужди инвестиции. За малка и силно зависима от чужди капитали държава като България това със сигурност не е пътят.

Още по темата

23/10/2012 Какви са правата ни като потребители

Съдът призна за незаконни общите условия на Е.ОН

Следете новините ни в GoogleNews