Народен театър - народни проблеми

Венци Мицов Последна промяна на 03 ноември 2022 в 18:58 4633 0

Народен театър

Снимка Сминка wikipedia

Народен театър "Иван Вазов"

В България разговорите за култура стават интересни за обществото само тогава, когато те са свързани с някой скандал.

Впрочем скандали в културата ни - с лопата да ги ринеш. Може на културен продукт да не го докарваме добре, но на скандали сме, айде, не в топ 10, но в топ 50 със сигурност.

В последните дни за един подобен скандал с марка Народен театър "Иван Вазов" съобщиха колегите от сайта "Площад Славейков".

По тъмни доби на 29 октомври на вратата на PR директора на Народния театър Велислава Кръстева някой изкъртил табелката и написал "ДПС" и "Връзки с обществеността на Ахмед Доган".

Та този някой, според това, което се появи в пресата, е бил запечатан от камерите в Народен театър и дори почти разбрахме кой е, без никой обаче да потвърди на 100 процента.

И с това настана поредната културна драма, защото медиите, в голямата си част, са готови винаги да пишат за култура, ако има някаква пикантност там. Примерно някой актьор да го хванат да шофира пиян или някой режисьор да шибне колега със сценарий по главата.

Но ние често забравяме събитията от най-новата си история, а те са прелюбопитни и всъщност могат да ни дадат ясна картина какви процеси се случват в културните ни институти. Защото културните ни институти са като огледало на обществото ни - с проблемите и с нелепостите си (дано да има такава дума "нелепости", че да не се изложа пред колегите-културтрегери).

А сега ви предлагам да се върнем най-напред на избирането на Васил Василев и респективно на Велислава Кръстева в Народния театър "Иван Вазов".

I. Конкурс за избор на директор

Ако сте забравили, доскоро министър на културата ни бе един младеж, който, по моя скромна преценка, попадна напълно случайно в Министерство на културата и там така се омота, че единственото, с което вероятно ще го запомним, е едно култово селфи от кабинета му, в което той с необяснимо добро настроение говореше бавно за живота, красотата, птичките и пчеличките...

Това обаче, за съжаление, бе и времето, в което всички културни институти у нас се оказаха с изтекъл мандат на директорите си. И се започна една вакханалия - да не ви е работа. Оказа се, че администрацията на Министерство на културата ще пише нови правила за избор на директорите. Обаче такива наредби не се пишат току-така - минават и на обществено обсъждане, има си процедура, а мандатите изтекоха (и някои директори караха почти година като ИД - та, което е пагубно за културните институти, които те ръководят).

Така на сайта на Министерство на културата се появи обявление, че следва конкурс за директор на Народен театър "Иван Вазов". Появиха се няколко кандидатури - Васил Василев, Бойко Богданов, Сава Драгунчев и досегашният директор Мариус Донкин. Това се случи на 01.11.2021 година. А в началото на 2022 г. отново от сайта на МК разбрахме, че до конкурса се допускат трима кандидати. И отпада Бойко Богданов. С мотив: "Представените копия на трудови книжки са непълни и не може да се удостовери изпълнението на изискването за минимален професионален опит 5 години в областта на културата, съгласно изискванията за длъжността, посочени в обявата".

Това, при положение, че Богданов бе 8 години директор на столичния театър "Сълза и смях", главен режисьор на Русенската опера, щатен режисьор в Театър "София". В назрелия скандал, който за пореден път илюстрира как точно работи администрацията на министерството, се стигна до комични маневри и Богданов бе върнат в конкурса.

Който се позабави, но все пак през март същата година се проведе и на него бе избран Васил Василев.

Момент...да не си помислите, че всичко се е решило тогава? Не, изведнъж министър Атанасов се появи в bTV (едно от вероятно трите му появявания по телевизия изобщо) и обясни, че няма да подпише заповедта за назначението на Василев, защото...един от кандидатите по време на конкурса се е явил в нетрезво състояние.

Все пак, след няколко дни Атанасов каза пред БНР, че след проведената проверка се е установило, че "не са налице някакви знакови и огромни нарушения. Има такива, но те не са предпоставка за анулиране на конкурса или за касация".

И така на 8 април 2022 г. Народен театър "Иван Вазов" вече си имаше директор. Васил Василев.

II. Кой е Васил Василев?

"Аз съм господин Никой. Вие сте представителите на нашия град. За вас са гласували. Нямам моралното право да ви съдя. Ще ви съди бъдещото поколение, което идва след нас".

Годината е 2020. Общинският съвет в Плевен решава да извърши едно пълно безумие, гласувайки да отнеме част от парите на Плевенския театър и да ги даде за поддръжка на улици и за селата. Директорът на театъра и всички актьори отиват и влизат по време на сесията на Общинския съвет в града. Директорът взима микрофона и произнася паметна реч, която води до обществено недоволство спрямо Общинския съвет и до медийно отразяване. И до решение на кмета Спартански да наложи вето на това решение на общинарите.

Директорът на Плевенския театър се казва Васил Василев. Директор на театъра в Ловеч от 2006 до 2013 г., директор на Плевенския театър до 2022 г., а междувременно - заместник-министър на културата в кабинета Орешарски през 2013 година.

Василев е и член на БСП, кандидат е за народен представител и общински съветник от същата партия в Ловеч.

Василев впрочем е част от екип, който се опитва да напише и нова методология за субсидиране на общинските културни институти в България. Това се случва по времето на служебните кабинети на Радев с министър Велислав Минеков.

III. Васил Василев и Велислава Кръстева

След като през април 2022 г. Василев стана директор на Народен театър "Иван Вазов", едно от първите му назначения бе на Велислава Кръстева - дългогодишен говорител на ДПС.

Малцина знаят, че Велислава Кръстева е виолончелистка. Тя учи в Плевенското музикално училище и дори за кратко свири във Врачанска филхармония (днес "Симфониета Враца").

След това обаче тя учи политология в НБУ, има и бакалавърска степен по икономика и управление на социо-културните дейности. Новината за нейното назначение дойде в началото на юни 2022.

Впрочем защо Василев е избрал Кръстева? Вероятно защото двамата вече бяха екип през 2013, когато бяха заместник-министри в кабинета на министър Стоянович.

А и Кръстева, подобно на Василев, никога не е криела политическата си принадлежност. Тя е част от ДПС, освен техен говорител, тя бе и депутат, избрана от родния ѝ Плевен.

IV. Вероятният автор на графитите на вратата на Кръстева

Вероятният извършител... Никой не е казал името му, но навсякъде се спряга името на режисьор, който точно в тази вечер е имал постановка с име "Хъшове".

Впрочем Кръстева споделя пред сайта Епицентър, че е омерзена. "Омерзена съм! Аз съм член, активист на ДПС, имам своята дълга биография, и не мога да допусна, че в 21 век, в центъра на София някой ще бъде преследван заради политическите си убеждения. Това ли е големият режисьор? Не може да оставим обществото да бъде облъчвано с такава омраза, агресия и нетърпимост!" - казва Кръстева пред сайта.

Кой е въпросният режисьор, вероятен извършител?

През 2013 той е част от протеста на културтрегерите, които се надигат срещу назначаването на Слави Бинев за шеф на комисията по култура. Тогава режисьорът заявява, че напуска Народния театър и че жестът му е морален.

Малко след това обаче той се завръща и става временно изпълняващ длъжността директор на Народен театър "Иван Вазов". Това се случва на 5 януари 2015 година.

V. Причинно - следствени връзки

Истината е, че режисьорът, който в момента е заподозрян за графитите, бе един от прокудените творци по време на мандата на директора Мариус Донкин. От 2019 на сцената на Народен театър "Иван Вазов" спряха да се играят постановки не само на въпросния режисьор, а и на други известни режисьори като Явор Гърдев, например.

Новият екип обаче преустанови тази практика. Към днешна дата е повече от очевидно, че управлението на театъра върви добре, поне откъм репертоарна политика.

В тази история обаче се появяват необяснимите противоречия, свързани вероятно с неизказани думи. И по този начин се стига до грозната сцена пред кабинета на шефа на Връзки с обществеността...

VI. Народен театър - народни проблеми

Дни след скандала ръководството се държи съвсем адекватно. Пред "Епицентър" директорът Василев заявява следното - "Това е акт на лице, което има нетърпимост към околните".

Но по никакъв начин не разкрива кое е лицето, за което медиите продължават да гадаят. А на въпрос дали би го уволнил, той допълва - "Всеки има шанс да се докаже или провали! В театъра няма място за политика".

Политическата рекапитулация в Народен театър "Иван Вазов" впрочем е пъстра. Велислава Кръстева е от ДПС. Василев е от БСП. Карабашлиев пък, който е щатен писател в театъра, бе от учредителите на "Да, България".

Донкин бе сочен като приближен на ГЕРБ, бил е обвиняван и за близки отношения с ДПС, но въпреки всичко картинката не излиза.

Ако предишният директор от ДПС гони драматург, а сегашният, който в екипа си има човек на ДПС, го връща, то нещата никак не са логични.

Или пък ако сегашният директор е от БСП, но кани режисьори, които по-скоро имат десни (по нашите стандарти) политически убеждения - то картинката отново не се получава.

Истината е, че от цялата история със скандалите поуката е една. И тя е, че - както казах и в началото - културните институти следват същата логика, каквато среща и цялата държава. Тя е абсурдна, често парадоксална, изпълнена с конфликти на едро и дребно и като цяло би трябвало изобщо да не работи. И изобщо да не бъде смятана за логика.

Но в културата е така. Там всеки е индивидуалист и силно люби и мрази.

Как ще завърши тази история? Ще поговорим още няколко дни за нея и ще я забравим. Ако това ще доведе до катарзис и диалог между всички от екипа на Народен театър "Иван Вазов" и респективно - до още по-високо качество на постановките, то аз съм съгласен да има скандали.

Но ако този скандал доведе до познатото в българската култура "На ти куклите, дай ми парцалите, щото ти си от тая, а аз от оная партия" - то това ще означава, че отиваме наникъде.

Както каза сутринта актьорът и общински съветник от ДБ Калановски - "Голата политика като пропаганда няма място на сцената. Но хората, които се занимават с политика, прокажени ли са?".

VII. Епилог

Тук някъде този дълъг анализ свършва. Ако на вас ви се ходи на театър. И ако на мен ми се ходи на театър. И ако на всички ни се ходи именно в Народен театър "Иван Вазов", защото той е най-добрият в София, честно казано, едва ли ще ни пука кой от каква партия е и дали симпатизира на Йоло Денев или на Янев специалната операция.

Имаме нужда не от акции, а от мениджъри. И не от циркове около културата, а от качество в културата.

Как ще го постигнем - ето това е големият въпрос. И тук отговорът ще дойде, когато в края на годината сметнем колко билета повече са продали културните институти и какво качество на репертоар са поддържали.

А относно това кой в коя партия е бил, можем много да говорим. Но по-добре е май да замълчим...

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови