Милена Дамянова: Ще отписваме от училище при 2 месеца отсъствия

Последна промяна на 19 февруари 2012 в 19:26 8497 2

Милена Дамянова Снимка: БГНЕС
Милена Дамянова Снимка: БГНЕС

- Г-жо Дамянова, как екипът на Министерството на образованието реши държавата да започне да финансира частното образование? В новия проектозакон сте записали право на субсидия за децата частните детски градини и училища - нещо, което някои изтълкуваха като приватизация на образованието.

- Много дискутирахме въпроса с финансирането на частните образователни институции. В други държави, например в Чехия, това е прието много отдавна. Когато говорим за финансиране на частното образование, ми се иска да говорим за финансиране на образованието на децата, които учат в тези училища, а не на институцията частно училище. Защото частните училища ще получават само парите, насочени към образованието на тези деца - средствата за получаване на компетентностите, заложени в държавните образователни изисквания и учебния план. Тоест тези средства ще бъдат вложени в самото обучение.

Така частните училища ще имат право да събират само средства за услуги, които не са финансирани от държавата. Например за автобус, който взема децата сутрин от вкъщи и след това да ги връща.

В никакъв случай не можем да говорим за приватизация. Да не би в общинските училища да не се събират такси? Един от начините е през настоятелствата. Събират се такси, включително за следобедни занимални. Да не би да нямаме събиране на такси при частните уроци? Те се водят от учители, които преподават в общинските училища.

Има аргументи и в едната и в другата посока. Мисля, че когато говорим за финансиране, трябва да погледнем към децата и да си зададем въпроса дали сме им осигурили равнопоставен достъп до образование, както това се изисква по конституция, дали сме им осигурили правото на избор на детска градина и училище. Когато казваме на един ученик, че той има право да избере училището си, как му гарантираме правото на този избор?

- Принципът е „парите следват ученика“, но и към посолствата в България също има училища. Там учат български деца, но финансиране от държавата няма.

- Реално погледнато те са чужди училища и ние не ги финансираме. Но сме поели финансирането на децата на други държави членки на ЕС. Гарантирали сме безплатно образование на деца на граждани на трети страни.

- С отложено изпълнение (от 2016/2017 година) въвеждате задължителен прием в детските градини в годината, в която децата навършват 4 години. Как ще решите проблема с липсата на капацитет в детските градини в големите градове?

- Проблемът с материалната база съществува в по-големите градове, които работят за преодоляването му. Отлагателният период е именно с цел те да могат да създадат условия за приемането на всички деца, навършили съответната възраст.

Критики, че въвеждаме нещо, за изпълнението на което няма условия навсякъде имаше и когато въвеждахме задължителната детска градина за 5-годишните. Както виждате, общините се справят. Около 66% от общините вече изпълняват задължителната мярка. Само за 1 година има 20% ръст на децата в детските градини.

- Но не се предвижда целево финансиране за осигуряване на необходимата допълнителна материална база.

- Вижте, всяка година Министерството на образованието финансира допълнителните групи в детските градини, така че сме показали изключително добро отношение към общините, които създават условия. Ще продължим да ги подкрепяме.

- До V клас включително няма да се повтаря учебната година заради слаб успех. Вместо това е предвидено допълнително обучение за тези деца през лятната ваканция и следващата учебна година. Петокласниците ще учат индивидуално в VI клас по предмета, по който са завършили с двойка. Как ще бъде организирано допълнителното обучение за децата до IV клас и индивидуалното за завършилите V?

- От една страна сме заложили допълнително обучение в рамките на учебната година чрез целодневната организация. Това ще помогне да бъдат открити силните страни на един ученик, а слабите да бъдат компенсирани и да не стигаме до най-лошия случай, при който той има годишна оценка двойка.

По отношение на лятната работа тя и в момента се изпълнява. И в момента учениците с двойки са длъжни да посещават летни занимания. Друг е въпросът доколко се прилага. По закон сега родителите не са длъжни да осигурят присъствието на децата си на летните занимания. В новия закон сме заложили такъв ангажимент.

Предвидили сме и екипна работа, в която се включват и родителите, заложили сме и обучение на родителите. По този начин трябва да се работи с тях. Да ги накараме да бъдат отговорни.

- Какъв е делът на учениците в началния и прогимназиалния етап, които завършват годината с двойка по един и повече предмети?

- Учениците, които завършват с двойка в начален етап, са много малко.

По отношение на пети клас за тези ученици ще има индивидуално обучение, т.е. ученикът ще продължи да работи с учител. Това от гледна точка на ресурс ще е много по-евтино, отколкото да повтори класа.

Има два положителни ефекта от тази мярка: този ученик да не губи мотивация, защото когато той има по всички предмети 5, 6, а само да речем по музика или физическо има двойка, какво би го накарало по другите предмети да бъде толкова прилежен колкото е бил, ако го накараме да повтори класа?

От друга страна защо държавата да трябва да дава отново единния разходен стандарт за издръжка на ученик при положение, че той се справя и само по един предмет не се е справил? При положение, че с един ученик е работено целогодишно и не е постигнат добър резултат, може би вината не е само негова и трябва да потърсим причината другаде. Какво е било качеството на работа с този ученик?

- Готови ли са училищата за въвеждането на целодневното обучение в III клас? В проектозакона е заложено това да стане от есента на 2012 година.

- Иска ми се да говорим за занимални и за целодневна организация, а не за обучение. Това не е грешка – напротив. Проверките ни показаха, че за съжаление следобедните занимания се изпълват повече с подготовка, отколкото със занимания по интереси. Това не е правилно. Съвсем друга е идеята на целодневната организация. Сега се отпускат средства по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" за тези занимания по интереси. Молбата ми е да изпълняват това, което е записано по закон и да дадат повече възможности на децата за спорт например. За да решим проблемите със затлъстяването и нездравословния начин на живот. Развитие на хобитата на децата означава да откриеш таланта на едно дете и да работиш върху него. Това е и философията на новия закон. Да създадем условия за развитие на талантите на децата.

- А имат ли готовност училищата за въвеждане целодневна организация при желание на родителите не само в I и II клас, както е сега, но и в III клас?

- Данните ни показват, че училищата имат готовност. Имат сграден фонд, въпросът е на по-правилно разпределение и организация и от страна на директорите, и от страна на общините. Заложени са финансовите средства за това. В София по-голямата част от училища с обучение в начален етап имат организирани занимални, но те са платени, организирани от настоятелствата. След като имат възможност сега, ще имат и в бъдеще. Промяната е, че държавата ще плаща тези занимални, а не родителите.

В проектозакона е заложено такава целодневна организация да се въвежда поетапно до VII клас. Разбира се организацията ú ще бъде много по-различна, отново ще има самоподготовка, но очакваме броят на желаещите ученици да е доста по-малък.

Това е изключително важно дори по отношение на уплътняване на свободното време на учениците.

- Какъв е мотивът ви за закриването на болничните и помощните училища, предвидено в проектозакона?

- Не бих искала да говорим за закриване на помощните училища, а за преобразуването им. Това всъщност е промяната по отношение на болничните училища. Дали сме доста голям отлагателен период (б. ред. 5 години от влизането на закона в сила). Той е обвързан с един проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за включващо обучение. По него се предвижда анализ и оценка на всички деца, които в момента са в помощните училища. Оценка на образователните потребности и намиране на най-доброто решение за тях.

Истината е, че в момента има и деца с умерена умствена изостаналост, което не е заболяване, а по-скоро слабо развитие и слаби страни в развитието на тези деца по различни причини, които могат да са и социални. Тоест с тях трябва да се работи, но вкарвайки ги в помощно училище не работим по тяхното развитие – напротив, работим по-скоро в обратна посока.

Това, което сме предвидили за помощните училища, е в рамките на 3 години да бъде направена оценка. В следващите две години ще се прави оценка училище по училище.

Междувременно ще бъде разработен моделът на центъра за подкрепа на личностното развитие.

На база на оценката на училищата ще се реши които от тях да се преобразуват в център, в друг вид училище, предложен по новия закон, или кои да се закрият. Сега има училища с по 7-8 деца. Всички разбираме, че така не може да се достави ефективна грижа и образование на тези деца.

По отношение на болничните училища да, там сме предвидили закриване. Те са 4 в станата. Едното е в София. Това са администрации, а не училища в истинския смисъл на думата. Учителите в тях провеждат някакъв процес на обучение, когато едно дете е болно. В никакъв случай няма да оставим тези ученици без грижа. Предвидили сме началникът на РИО да преценява кое училище да се грижи за обучението на това болно дете.

Сега училището получава средства от държавата за обучението на ученика. Когато се разболее и влезе в болница, го обучават на място учители от болничното училище, което получава финансиране за същия ученик. Същевременно първото училище продължава да получава субсидия от държавата. Така се получава двойно финансиране. Съмнявам се какъв е ефектът по отношение на образованието.

- Не всички ученици в помощните училища се поддават на социализация и обучение в общите училища. Какво ще се случи с тях?

-Училищата, при наличие на необходимата материална база, могат да организират специализирани групи и паралелки за такива деца. По някои предмети те могат да се обучават с останалите деца, ако състоянието им позволява. Регионалният екип за подкрепа за личностното развитие ще направи програмата и плана за обучение на тези деца.

Те могат да учат както в изнесени паралелки в училището, така и в паралелки в центъра. Те ще бъдат записани в даденото училище, но обучението ще е в центъра. То ще се организира от училището.

Сега, вкарвайки тези деца в помощни училища, им казваме: „Вие не можете да завършите нормално средно образование“. Дали това е така?

Тази схема ще се прилага само в крайните случаи, в които целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин.

- В проектозакона сред училищата, за които се разрешава прием след IV клас, липсват математическите. Защо?

- Всъщност те не липсват. Направили сме по-добро разграничение на видовете училища. Училищата, които искат да правят прием в V клас, просто ще трябва да си изберат съответния вид училище, в който искат да се преобразуват. Тоест ако искат да предлагат само обучение от осми до 12 клас, ще се наричат гимназии. Ако искат да обучават от пети, от първи глас, ще се наричат средно училище. Може да е средно математическо, може да е средно езиково училище. Тоест дори напротив, даваме им по-голяма свобода ако искат да си правят прием от първи клас.

- Ще се прави допълнителен прием след X клас. Как един ученик ще може да отиде в профилирана от обща гимназия, ако до X клас не е учил предметите от дадения профил - например даден чужд език?

- Няма как - ще трябва да положи приравнителни изпити.

- Това не затруднява ли хоризонталната проходимост на системата?

- Не бих казала, че ще има сътресение или че ще има много голямо разместване между X и XI клас. Почти не предвиждаме случай, в който ученик да иска да учи примерно предуниверситетска профилирана подготовка по немски, без да е учил немски. Това е невъзможно.

- Тази система напомня немската, в която е много трудно да смениш вида на първоначално избраното средно образование...

- Така е, но в крайна сметка общообразователната подготовка на всички от VIII до X клас е една и съща. Разликата ще дойде при разширената подготовка, при която например една езикова гимназия ще може да си сложи малко повече часове по език. Няма да му е трудно на един ученик да държи приравнителен изпит в XI клас, ако е учил в езиково училище примерно с два часа по-малко немски език.

- Предвиждате да отписвате ученик при два месеца отсъствие и след това да бъдат уведомявани съответните институции. Какво се случва, ако той е под 16 години - възраст, до която образованието е задължително по конституция?

- Ето затова въвеждаме отписване и записване, което до момента не съществува. В момента никой не се интересува какво става с ученик, който не посещава примерно два месеца училище. Не се полагат никакви грижи, никой не се уведомява. В същото време училището продължава да получава средства за обучението на този ученик от държавата.

Чак в края на учебния срок, когато МОМН да изиска данните, виждаме, че този ученик липсва. Ето затова въвеждаме отписването. Искаме да накараме училищата и териториалните структури, които имат отношение към децата, да вземат мерки предварително. Да се поинтересуват къде е този ученик, защо отсъства и да започнат да работят.

Когато един директор знае, че този ученик ще бъде отписан след два месеца и той повече няма да получава пари за него, ще приложи превантивни мерки и уведомяване на съответните агенции много преди това. По този начин по административен път ще накараме системата да работи в полза на децата. Защото тя самата няма да получи средствата за този ученик, ако той не е в училището.

- Все пак с отпадналите деца какво ще се случи?

- Смятам, че случаите ще бъдат сведени до минимум. Ако има такъв случай, училището вече не може да направи нищо. Но трябва да се потърсят причините - ученикът може да е напуснал страната примерно.

- В досегашния правилник към сега действащия Закон за народната просвета е разписана забрана за употреба на мобилни телефони в час без разрешение на учителя. В проекта ви за нов закон, към който не се предвижда да има правилник, подобни конкретни забрани липсват. Как ще бъдат уредени тези въпроси?

- Много дебатирахме дали това да е в закон или не и в крайна сметка решихме да доразпишем някои неща в стандарта за приобщаващо образование. В закона сме дали основните права. Всяко едно училище ще може да разпише в правилника си допълнителни правила и задължения. Етичният кодекс на училищната общност ще съдържа точно това. Дали сме такава възможност и на всяка паралелка.

- За пръв път в проекта са разписани функциите на библиотеките в училищата...

- Да, за първи път училищната библиотека влиза в закона, включително и виртуалната.

- Обезпечено ли е това?

- Имаме проект по оперативна програма, който е спрян, надявам се да стартира. Ако това стане, ще го обезпечим финансово.

Преди във всяко училище имаше библиотека. Къде отидоха тези книги и библиотеки? Не може ли да се обособи един кът, който да се направи на библиотека? Знам, че ще има отпор от страна на училищата: "Ама къде ще я направим?". Това зависи от училището.

- Вече ще лишавате и ученици, наказани с предупреждение за преместване в друго училище, с отнемане на стипендията. Досега това беше разписано само за учениците, спрямо които е приложена най-тежката мярка - преместване.

- Това решение е в правилна посока. Трябва да има санкция в тази посока.

- Защо премахвате длъжността младши учител?

- Даваме възможност за по-бързо кариерно израстване. Когато завършиш университета, завършваш в професионална квалификация учител. Защо когато те назначат, трябва да си младши учител? Започваш от учител и така се постига по-бързо израстване.

- Как ще се извършва атестацията на директори и учители?

- От атестационна комисия, в която ще се включват членове на педагогическия съвет, представители на Обществения съвет - по отношение на областите, в които членовете му са компетентни, и работодателя.

Атестацията ще се обвързва с оценката от инспектирането на училището. Имаме заложена вътрешна система за управление на качеството, която също ще има отношение към тази атестация.

Атестацията ще се извършва на 4 години.

- Как родителите ще оценяват образователната среда и какво ще зависи от тази оценка?

- Родителите са включени в Обществения съвет - това е пряката оценка. В процеса на инспектиране има разработени анкетни карти, с които се иска мнението на родителите и учителите. Това е начинът, по който ще участват - пряко чрез Обществения съвет и чрез анкетните карти при външното инспектиране.

Оценката от инспектирането ще оказва влияние върху атестацията на директора и учителите. Училищата с добра оценка ще получават допълнителни средства, които ще могат да харчат, както преценят. Училищата с лоша оценка ще получават целеви средства, които ще могат да харчат само в подобряване на резултатите в съответните области.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

20.04 2012 в 13:50

Министър Дамянова не е запозната и с факта,че Болничните училища в страната не са три,а са четири на брой.Как е възможно човек,който стои на върха на една институция и взема важни решения,да не знае как е структурирана тази същата институция и как действа тя.

24.02 2012 в 13:05

Болничните училища не са администрации, а училища в истинския смисъл на думата, г-жо Дамянова. Има и ученици, и правоспособни учители и образователен процес по общообразованелния учебен план и програми на МОМН. Придобиват се знания и се издават съответните държавни документи. Фактът, че администрацията на болничните училища се намира в отделна сграда, а учебният процес се извършва в болници, не превръща тези училища в администрации, а в мобилни училища, чиито учители отиват при детето, когато то не може да отиде в училището, в което се обучава. Така се осигурява непрекъснатост на образованието, а не някакво администриране. Вярвам, че мислим по еднакъв начин за разликата между административна структура и училище, поради което за мен беше странно да прочета това ваше твърдение. Освен това като заместник- министър е добре не да "се съмнявате", а да сте удостоверили нивото на качеството на образование в този вид училища. Като гражданин ще се чувствам крайно некомфортно, ако държавата взима решения и пише закони на базата на съмнения , а не на реални впечатления, на проверени и добре обмислени факти