- Кои страдат повече - малките или едрите инвеститори?

 - Всеки от нас страда по линията на банките, и от намаления инвестиционен поток към България, както обясних по-горе. Що се касае до самите инвеститори, малките страдат повече, защото нямат достъп до проектно финансиране. Тоест, теглeйки заем, малкият инвеститор залага не само активите на проекта пред банката, но и други активи, в най-често срещaния случай - семейни имоти. При фалит на един проект, губят всичко заложено. Още повече, един дребен инвеститор има много слаба позиция спрямо банките при преговори за преструктуриране на заема. Големите инвеститори пък залагат само активите на съответния проект, а имат и повече лостове да пробутат загуби към банките и, съответно, да обременят с тях останалите  кредитополучатели.

 - Колко са новоприсъединените мощности и какви са според вашите изчисления разходите по включването им в енергийната система на страната? 

 - Новоприсъединените (след м. юни 2011 г.) мощности са 470 мегавата соларни и почти никакви вятърни, водни или топлоцентрали на биомаса. Разходите за присъединяване на тези мощности се плащат авансово като такса за присъединяване от всеки присъединяващ се производител, колкото и да са. Ако приемем цифрата 25 хил. евро/мегават присъединена мощност, заложена в Закона за ВЕИ като приблизително точна средна стойност, това означава, че мрежовите компании са прибрали авансово 11.75 млн. евро за 470 мегавата новоприсъединени мощности.

Проблемният разход в случая не е за присъединяване. По-скоро ДКЕВР не е одобрила достатъчно голяма зелена добавка, за да покрива цялото производство от новоприсъединените мощности. Финансовите проблеми на НЕК са отделен проблем, но той произлиза от същата причина: управляващите от една страна задържат цената на ток изкуствено ниско, в разрез на Закона за енергетиката и последните европейски директиви (Третия енергиен либерализационен пакет на ЕС), от друга страна - големите мощности за присъединяване се разпределят с политическо решение, доколкото съм информиран лично от премиера. Управляващите са забъркали страшна каша с грешни преценки и решения, и сега опитват да забутат проблема на инвеститори, което е допълнителен автогол за България.

 - Подготвяте и втори протест на "зелените" инвеститори срещу таксата. Колко хора искате да мобилизирате и какво ще искате?

 - БГВЕА по-скоро разчита на съдебния процес и законовия ред на Република България и ЕС, отколкото на протести. Нашият протест се състои от повече от 160 подписа на инвеститори по нашето обжалване на решението на ДКЕВР.

 - Вярвате ли, че шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев абсолютно не се притеснява за сигнала в Еврокомисията заради неправомерно въведената такса? Не ли е редно някой да поеме разходите за това присъединяване ?

 - Не мисля, че има сигнал от ЕК толкова бързо заради таксата. Поредната дисциплинарна мярка на ЕК касае непълно и неправилно транспонирани директиви за пазара на електроенергия. Иначе наистина не е проблем на Ангел Семерджиев – всички ние като граждани ще потърпим санкциите на ЕК.

ДКЕВР, със силната политическа намеса в нейна работа от най-високо ниво, води популистка политика за субсидиране на цената на ток чрез непълно признаване на разходите за негово производство, включително от ВЕИ и електроразпределение. Според третия либерализационен пакет на ЕС за енергийния пазар потребителите трябва да платят пазарни цени за ток. Държавното дирижиране на цената на ток е незаконно – то противоречи на приложимите европейски директиви. Според директивата, ако ще има субсидии, те трябва да бъдат директни субсидии на бедни домакинства, не субсидии на средна класа и електората чрез цената на ток.

 - Донякъде и бизнесът смята, че има нужда от по-сериозен контрол над "зеления" балон в българската икономика, имате ли своя визия за евентуална саморегулация или конкретни предложения за неутрализиране на спекуланти и мафията в бранша?

 - Не, по-скоро виждането на бизнеса е, че трябва да има истински пазар на електроенергия, а не сегашната свърхрегулирана система. Спекулата, балоните и мафията са последици на твърде много държавна регулация, а не обратното. А за какъв балон говорим, когато има само около 1 200 мегавата инсталирани ВЕИ - мощности? Държавата можеше много лесно да приложи вече приети закони, за да избегне сегашните проблеми, а не е направила това. Тук имат полза фирми, близки до властта. 

Що се касае до саморегулацията - както обясних по-горе, ние го практикуваме със стриктни критерии за принципите на устойчивото развитие.

- Дайте няколко примера от БФА на инвеститори, засегнати от неуредиците в Закона за ВЕИ и въведената такса. 

Стоят повече от 160 подписа под нашата жалба към Върховния административен съд (ВАС).

- Смятате ли, че НЕК, ЕСО и ЕРП–тата си изпълняват задачите (в това число и индикативната цел на ЕС до 2020)  по развиване на електроенергийната мрежа и специално относно присъединяването на ВЕИ-обекти?

 - НЕК не прави нищо. И това бездействие е източник на почти всички проблеми в сектора. Иначе ЕСО и ЕРП-тата, общо взето, изпълняват задачите си.

 - Дайте примери за конкретни нарушения от страна на държавните институции, общините, държавните компании специално по отношение на ВЕИ-сектора? 

 - Никаква прозрачност по въпроса на предварителни и окончателни договори за присъединяване. Грубо дискриминиране срещу ВЕИ спрямо конвенционалните източници при определяне на такси за присъединяване, в разрез с директивите. Многобройни нарушения в договорите за присъединяване (имаме досие в офиса на БГВЕА, доколкото знам). Субсидиране на крайните потребители чрез цената на ток, вместо чрез директни помощи. 

 Николай Марченко