Кунева: След Бисер следващото бедствие ще е българската администрация

02 юни 2012 в 06:00 3085 3

Снимка: БГНЕС
Снимка: БГНЕС

България е сред първите в Европа по неграмотност, бедност и дългосрочна безработица. Това послание получихме през седмицата от Брюксел след разбиващия доклад на Европейската комисия по изпълнението на Националната програма за реформи. Как да четем между редовете на доклада и какъв ще е вътрешнополитическият ефект от него? Потърсихме за разговор председателят на “България на гражданите” и първи европейски комисар от България Меглена Кунева.

Три години премиерът Борисов говори за трагичното наследство, оставено от тройната коалиция. Но докладът на Европейската комисия по изпълнението на Националната програма за реформи като че ли рисува същата критична картина, само че за неговото правителство?

Докладът на Европейската комисия е много важен сигнал за нас. Не бих могла да намеря достатъчно силни думи, за да кажа колко е сериозен. А той е сериозен по две причини. Първо – защото трябва да се вземат веднага мерки, а не се вижда никакво желание на хоризонта за очертаване на такива стъпки. И второ – защото политиката, която очевидно е избрало правителството, е да отрича. Да отрича, че има проблем и да не чете доклада. Докладът е кратък – 7 страници, има 21 точки и 7 препоръки. Всяка една от тях би могла да послужи за план за действие, какъвто българското правителство нито има, нито се очертава да може само да произведе.

Всъщност присъединяването ни към ЕС носи точно тази добавена стойност. С най-добрите експерти, с най-добрите икономисти, с европейски анализатори може да се види къде е България и от какво има нужда. Нека да се спра на няколко факта от тези кратички 7 страници. Преди всичко има стряскащи квалификации. Като например „публичните политики са заложник на частни интереси“. Особено в областта на енергетиката. Това означава, че има пряка препратка към корупция. Когато очакваме и доклад по правосъдие и вътрешен ред, уверявам ви, че основата никак не е добра за нас и за България.

Думите „непрозрачност“, „неефективност“ и „лошо управление“ се срещат във всеки от разглежданите сектори. Притеснително е също така, че оценките на правителството за растеж се считат за преувеличени и твърде оптимистични. Както и за приходите за бюджета. Директно е казано, че ние не успяваме да съберем приходите си в бюджета. Две са възможностите – или да не знаем как, тоест да е въпрос на липсващи умения и липсващ професионализъм, или да има много голям сектор на сива и дори черна икономика. Всъщност в един от цитатите се казва точно това – че има голям сектор на сива икономика в България.

Трябва да се подобри на ефективността на социалните плащания, да се намали бедността. Бедността е тема навсякъде в икономическата криза, навсякъде по света. Особено за Европа, която поставя социалната пазарна икономика като основа на развитието си, това е директно лоша оценка за България. Казано е също, че България трябва да е готова за мерки, в случай, че рискът да не се изпълни бюджетът се оправдае. И да се подобри събирането на данъци, както и да се намали сенчестата икономика. Би трябвало за всички нас, не само за правителството, този доклад да ни отвори очите: на правителството - да вземе конкретни мерки, това е отговорният политически субект, а на всички нас – да не преставаме да питаме и да притискаме правителството, защото в последна сметка сме в една лодка. И тя ако тръгне да потъва, потъваме всички.

Но след доклада Борисов фокусира вниманието предимно към предложението на ЕК да бъде прекратена процедурата по свръхдефицит за страната ни...

Това беше едно от най-нелогичните изявления от страна на министър-председателя и на правителството. Нека да си припомним за какво става дума – това правителство започна с един много голям бюджетен излишък, с няколко милиарда по този бюджетен излишък и нямаше никакъв намек, че ще се развият нещата така, че България да изпадне в ситуация, близка до бюджетен дефицит и да се открие наказателна процедура. Значи имало е нещо, което е заварено в отлично състояние. Запалили са пожар и след това гасят пожара и казват колко е хубаво, че са изгасили пожара. Ами той просто не трябваше да се случва. Така че връщането към нормалното, към нещо, което още от 97 година е цел на българските правителства, да се третира като голям успех, ми се струва безсмислено.

Колкото до т.нар. пакетиране с Германия – първо в тази ситуация беше и Унгария. И на Унгария също беше прекратена бюджетната процедура, макар и при доста тежки икономически условия в страната. Много е подвеждащо по отношение на икономиката България и Германия да се смята, че имат пресечни точки. Германия има растеж на заплатите, растеж на експорта, растеж на икономиката, а в България нищо от тези неща не се случва. Как така в една държава преборването с бюджетния дефицит, който ние сами сме си създали, това е правителство е създало, води до такива лоши икономически резултати, а пък в Германия, при същата заплаха за процедура за прекомерен бюджетен дефицит, те успяват да се справят в пъти по-добре от нас? Дори и от PR гледна точка, мисля, че чувството на министър-председателя му е изневерило. Не беше правилен ход.

Как може бъде разчетено в Брюксел подобно медийно поведение на Борисов – обявяване на поредната „положителна оценка за България“ и „заравяне на главата в пясъка“ ?

В крайна сметка Брюксел даде диагнозата. Даде и посоката, в която трябва да се търсят лекарствата. Работата им е свършена. Следващият доклад ще покаже какво България е направила. Наша работа е тук, вътре в страната, да отделим кадърното от некадърното, моженето от неможенето, фалшивото от истинското. Аз съм сигурна, че всяко правителство започва с много добри намерения, но дали на третата година от мандата тези намерения са по някакъв начин изпълнени? Това е последната пълна година на това правителство. И погледнете какви са резултатите. Впрочем министър-председателят сам каза преди няколко месеца, когато смени икономическия си министър, че нищо не е направено в областта на икономиката. На третата година обаче си сложи такава диагноза. Пак ще цитирам министър-председателя: „налучкваме пътя в здравеопазването“. Това не е сериозно. Няма такъв език от страна на европейски министър-председател.

След толкова критичен доклад да очакваме ли съществен вътрешнополитически ефект от него в България или документът на ЕК ще бъде преглътнат като „поредния чиновнически доклад от Брюксел“?

Ние ще го усещаме по джоба си. Ще го усещаме по това какво се случва с конкурентноспособността на българската икономика. Не може да се твърди, че ние ще усвояваме еврофондовете при положение, че в този доклад е казано, че състоянието на българската администрация е толкова лошо. Всъщност аз такива изрази съм виждала преди започването на преговорите. От 1999 година имахме такава констатация за състоянието на българската администрация. Всъщност там сривът е най-голям. Аз казах по повод на наводненията в Бисер, че следващото голямо наводнение, следващата голяма авария ще бъде по отношение на административния капацитет на страната. И това се потвърждава. Къде са мерките за растеж? Мисля, че правителството демонстрира много повърхностно управление. И естествено, че няма да има и резултати. Всъщност то изпълнява това, което предишни правителства са решили. Бюджетният дефицит е решение от 1997 година. Проектите, свързани с пътища, са решения на едно-две правителства назад. Какъв е капацитетът на правителството да измисли и да приложи национална политика – това е въпросът, на който трябва да си отговорим. И повечето хора, когато си задаваме този въпрос и в срещите ни с тях, стигат до очевидния отговор: капацитетът е нула.

Юлиуш Висожински

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови

    Още от Анализи

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
     
    X

    Спас Малинов, който оцеля от лавината, която погуби 11 души