Кой е собственик на македонските медии?

Мери Йордановска - BIRN, Македония 01 юни 2015 в 19:01 7937 4

Мери Йордановска

Два напълно различни прочита на актуалната ситуация в Македония - страна, която е въвлечена в една от най-големите политически кризи през последното десетилетие, можем да видим в македонските медиите днес.

Палатков лагер бе организиран пред сградата на македонското правителство на 17 май с искане за оставката на сегашния министър-председател Никола Груевски. Пред централата на правителството са както членове на опозицията, така и представители на неправителствени организации и активисти за човешки права.

Само ден по-късно, на 18 май, членове на управляващата партия направиха ход, копиращ тактиката на противниците на премиера Груевски – разпънаха свой собствен лагер "за защита на Македония", на около 800 метра встрани от Парламента.

Хората в тези два лагера са разединени. Така, както са разединени и медиите.

Напълно различни тълкувания на събитията предлагат различните медии, в зависимост от това кой ги финансира - дали правителството или международни донори.

На 24 май, порталът "Курир" публикува заглавие: "СДСМ [опозиционната партия] има традиция винаги да бъде против Македония, парите са по-важни за тях". Това беше цитат от изявление на Тони Михайловски, актьор, който силно подкрепя правителството.

Друго заглавие от същата медия е: "СОРОС разполага с бюджет от 5 милиона евро за тази година, неофициалната сума е още по-голяма"."Директор на СОРОС Македония е Владе Милчин, лицето, което говори на партийния митинг на СДСМ пред правителствената сграда. Тези 5 милиона ще бъдат похарчени за медийно финансиране, журналисти и неправителствени организации, чиято единствена цел е да критикуват македонското правителство", продължава текстът.

Предишният собственик на "Курир", според официалните документи на Централния регистър е Ацо Мисайловски, брат на сегашния министър на вътрешните работи Владо Мисайловски. В деня, в който бившият министър на вътрешните работи Гордана Янкуловска подаде оставка (12 май 2015 г.), вследствие на скандал с подслушвания и в който Мисайловски бе избран, брат му се оттегли като официален собственик на Курир, но медията продължи открито да демонстрира симпатията си към правителствените политики.

Докато про-правителствени медиите се занимават с опозицията и нейната "анти-държавна" пропаганда, интернет портали, финансирани от други източници и международни донори, дават съвсем различна картина на ситуацията в страната.

Например, критичният уеб портал "Plusinfo" изчисли, че протестиращите срещу правителството на 17 май са били около 100,000 души.

За същия протест, про-правителственият портал "Netpress", публикува информация за 15,000 души.

Каква е реалната картина, това трябва да решат гражданите

Кристина Озимец, журналист на свободна практика от Скопие, казва че професионалните и обективни медии в Македония са много малко в сравнение с про-правителствените такива.

"Професионалните медии и журналисти помогнаха много в тази нестабилна политическа ситуация в страната, като осигуриха проверена и обективна информация и истории. Най-големият проблем е, че тези медии са доста малко, в сравнение с про-правителствените такива, които са повече на брой и имат по-голяма чуваемост ", казва Озимец и добавя, че "Македония все още е страна, в която хората разчитат да получат информация от телевизията, не от интернет, а повечето от телевизионните станции имат про-правителствена редакционна политика."

Тамара Чаусидис, председател на Синдиката на журналистите и работещите в медиите, твърди че медиите не са извън, а точно в центъра на настоящата политическа криза в Македония.

"Страната е в трудна политическа криза, която покрива всички сегменти на обществото. Предвид задачата на журналистиката да бъде коректор на властта, всеки опит за професионална журналистическа практика се разглежда като "предубеден и опозиционен", казва Чаусидис.

От другата страна, според нея, са апологетите на правителството, които практикуват силно пристрастна журналистика.

"Това се вижда най-добре точно през отразяването на протестите. Структурата на собствеността играе абсолютна роля, защото собствениците на практика "продават" редакционната политика на тези, които плащат най-много. Това, разбира се, е правителството ", добавя Чаусидис.

КОЙ е собственик на македонските медии?

Защо някои македонски медии имат нуждата да крият своята собственост в далечни карибски страни? Защо някои журналисти се страхуват да подпишат статиите си? Защо имената на редактори и журналисти не са разкрити в публикациите? Дали даването на пари за правителствена реклама означава подкуп и контрол на медиите?

Това са основните въпроси, на които независимият проект Media PEDIA отговаря. Целта на проекта бе да разкрие собствениците на медиите, така че гражданите да могат да решат на кои от тях могат да се доверят.

Media PEDIA разкри сенчеста и корумпирана структура на собственост при медиите, обвързана с влиятелни хора, имащи близки или директни връзки с правителството. Едногодишното разследване разкри не само кои са собствениците на медиите, но и как пропагандата се финансира от държавата", казва журналистката Сашка Цветковска, един от създателите на Media PEDIA.

Проучването показа, че няколко души, близки до правителство, стоят зад най-влиятелните медии.

Така например, собственикът на уеб портала Netpress (www.netpress.com.mk), чиито истории се цитират от всеки национален телевизионен канал, а също и от държавните служби, е компания, наречена Finzy DOOEL. Собственикът на тази компания е Finzy LLC - регистрирана в Албъни, САЩ. На адреса, където се намира Finzy LLC (41 State Street, Suite 106, Albany NY 12207), е регистрирана и фирма, предлагаща помощ при отваряне на офшорни филиали.

Според официалните документи от Централния регистър на македонските дружества, първият директор на Finzy LLC е Владислав Стайкович.

"Този човек ни доведе до една много важна компания в Македония - NVSP. Стайкович притежава компанията. NVSP, от своя страна, е собственик на про-правителствената радиостанция Свободна Македония, а също и на други две регионални телевизионни станции, а също така е и първият собственик на SGS - агенция за сигурност, свързана с бившия шеф на тайната полиция, Сашо Миялков (първи братовчед на премиера Груевски), който подаде оставка на 12 май, след като опозоцията разкри скандала с подслушванията", Цветковска обяснява.

Ако собственикът на Netpress се крие в Албъни, САЩ, собственикът на Република (седмичен вестник и уеб - портал) е избрал офшорния рай Белиз. Република има около 6 страници с реклами на правителството във всяко свое издание. Разследването на Media PEDIA показа близките връзки на изданието с македонски бизнесмен, свързан с правителството.

"Това само показва, че истинските собственици на медии в Македония не искат да бъдат намерени, защото зад всяка медия, финансирана с държавни реклами, стои високопоставен служител", обяснява Цветковска

Правителството - най-големият рекламодател след Proctеr & Gamble

Според официалните данни година македонското правителство е един от най-големите рекламодатели в страната, като се нарежда под номер 2 през 2013 г. с 4,99% (17 639 излъчени телевизионни клипа) от пазарния дял сред рекламодателите на национални телевизии - след Proctеr & Gamble (5.4%), но преди Coca Cola Company (4,89%). Управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ е на пето място.

В продължение на много години информацията за това колко харчи правителството за реклама и пропаганда бе една от най-добре пазените държавни тайни. През август 2014 г., в резултат на международен и вътрешен натиск по отношение на тежкото състояние на свободата на медиите в Македония и изправен пред предстоящия редовен доклад за напредъка на ЕС за 2014 г., премиерът Груевски реши да публикува някои цифри. Според правителствените сметки, през 2012 г., 2013 г. и първите шест месеца на 2014 г. правителството е изразходвало около 18 милиона евро за 27 различни медийни кампании.

Медийният анализатор и журналист (част от Медийна обсерватория за Югоизточна Европа SEEMO ) Сашо Орданоски дава много ясен пример за това как държавните пари могат да "вдъхновят" про-правителствената редакционна политика, чрез битието на националната телевизия Алфа.

Основана през 2008 г. като независима сателитна телевизия, наземно разпространяваща своя сигнал чрез някои от кабелните и интернет оператори в Македония, редакционната политика на Алфа години наред беше по-близо до политическата опозиция в страната.

През 2012/ 2013 г. собствеността ѝ се промени чрез няколко изненадващи придобивания на дялове собственост от офшорна компания, базирана в Холандските Антили - собственост на сръбски бизнесмен, близък до македонското правителство.

"Не дотам изненадващо, това "salto-mortale" на собствеността и редакционната политика на тази медия бе последвано от внезапен пазарен успех", пише Орданоски.

След пълната промяна в собствеността през 2013 г., телевизията приключи с почти 85% повече финансови приходи в сравнение с предходната 2012 година, въпреки че общата годишна бройка на зрителите ѝ през 2013 г. не се промени и йота в сравнение с 2012 година.

В периода януари-септември 2014 г. македонското правителство рекламира 2-3 пъти повече в телевизия Алфа сравнено с рекламното присъствие на властта в който и да е от конкурентите й сред националните телевизионни разпространители.

"Как може някоя медия да остане независима и обективна, ако правителството директно я подкрепя финансово?! Следващото правителство трябва да забрани държавно спонсорираните реклами в медиите, защото те се използват само за корупционни цели", казва още Озимец.

Последният индекс за свободата на медиите на Репортери без граници за 2014 г. постави Македония на дъното, в сравнение с други Балкански страни - на 117-та позиция от общо 180 страни.

"Ситуацията на медиите в Македония продължава да бъде лоша през 2014 г. - една година белязана от неправилната употреба на законодателството за клевета и политически мотивирано разпределение на държавната реклама," се казва в доклада.

Статията е предоставена от Асоциацията на европейските журналисти-България

Заглавието е на OFFNews.bg

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Поетесата Мария Донева за живота такъв, какъвто бихме искали да бъде