Продължава от стр. 2

Ще получат ли кюрдите в Ирак независимост?

Кюрдите съставляват приблизително 15% до 20% от населението на Ирак. Те исторически са се ползвали с повече национални права от кюрдите, живеещи в съседни държави, но и са били изправени пред брутални репресии.

През 1946 г. Мустафа Барзани сформира Кюрдската демократична партия, за да се бори за автономия в Ирак. Но едва през 1961 г. той започва пълна въоръжена борба.

В края на 70-те години правителството започва да заселва араби в районите с кюрдско население, особено около богатия на петрол град Киркук, и насилствено да преселва кюрди.

Тази политика се засилва през 80-те години по време на Иранско-иракската война, в която кюрдите подкрепят Ислямската република. През 1988 г. Саддам Хюсеин отключва кампания за отмъщение на кюрдите, която включва химическата атака срещу Халабджа.

Когато Ирак пада във войната в Персийския залив през 1991 година, синът на Барзани Масуд и Джалал Талабани от съперничещия Патриотичен съюз на Кюрдистан повеждат кюрдски бунт. Неговото насилствено потискане подтиква САЩ и техните съюзници да наложат зона за полети на север, което ще позволи на кюрдите да се насладят на самоуправление. Кюрдската демократическа партия и Патриотическият съюз на Кюрдистан се съгласяват да споделят властта, но напрежението се увеличава и между 1994 г. избухва четиригодишна война между тях.

Партиите, които си сътрудничат с ръководената от САЩ инвазия през 2003 г., свалят Саддам и управляват в коалиция в Регионалното правителство на Кюрдистан, създадено две години по-късно за администриране на провинциите Дохук, Ирбил и Сулеймания.

Масуд Барзани бива назначен за президент на региона, а Джалал Талабани става първият неарабски глава на Ирак.

През септември 2017 г. се провежда референдум за независимост както в района на Кюрдистан, така и в спорните области, иззети от Пешмерга през 2014 г., включително в Киркук. Гласуването е против иракското централно правителство, за което се настоява, че е незаконно.

Повече от 90% от 3,3 милиона гласували подкрепят отцепването. Представители на Регионалното правителство на Кюрдистан заявяват, че резултатът им дава мандат да започнат преговори с Багдад, но премиерът на Ирак Хайдер ал Абади поисква той да бъде отменен.

През следващия месец иракските проправителствени сили възстановяват спорната територия, държана от кюрдите. Загубата на Киркук и нейните приходи от петрол са основен удар върху кюрдските стремежи към собствената им държава.

Барзани отстъпва като президент на региона на Кюрдистан, но разногласията между основните партии водят дотам, че постът остава празен до юни 2019 г., когато бива наследен от племенника му Нечирван.