Катарзисът - начини на употреба (eзикова справка)

Д-р Димитър Илиев,

Катедра по класическа филология към СУ „Св. Климент Охридски“

В настъпилите смутни времена на управленска криза покрай всичко останало за нов живот бе събудена и една старогръцка дума. В обращение я пусна виден потомствен апаратчик, който никога през живота си не е работил друго освен демагогия и кадруване и виртуозно владее изкуството да говори нелепици, без да му мигне окото. Катарзисът, който Сергей Станишев приписа на колегата си Делян Пеевски, предизвика вълна от употреби, преупотреби, реплики и тълкования на тази дума. Специалистите по старогръцки език рядко се появяваме в публичното пространство с коментар по наболели злободневни въпроси, поне през последните две хилядолетия. Но сега имаме удобен случай да изясним произхода и значението на понятието „катарзис“, което е с дълга история и е изиграло съществена роля в европейската култура през вековете.

На старогръцки съществителното catharsis (κάθαρσις, приблизително произнасяно „кàтарсис“ с ударение върху „а“) произлиза от глагола cathairo (καθαίρω), „чистя, почиствам“. То означава буквално „очистване, изчистване“. От същия корен е и прилагателното catharos (καθαρός), „чист“ - с него през Средните векове са се самоназовавали еретиците катари, тоест „чистите“.

През Античността катарзисът може да означава много неща. Той може да е съвсем буквален, медицински и физически - например взимане на очистително (пургатив). По-общо Хипократовото учение е основано на специфичната идея за очистване на тялото от определени елементи. Подобно на традиционната китайска и аюрведическата, гръцката медицина приема съществуването на няколко основни телесни течности, чийто баланс е жизненоважен за човешкото здраве. Запазването на този баланс понякога изисква изхвърляне на даден елемент, който е започнал да се натрупва в повече и да предизвиква разболяване. Същата представа, между другото, е в основата и на четирите класически психологически типа - сангвиник, холерик, флегматик, меланхолик. От нея тръгва и продължилата чак до Новото време практика на лечението чрез кръвопускане.

Catharsis може да е не само медицинско, но и ритуално и религиозно очистване. Най-често то се осъществява чрез умиване с вода, кадене на сяра или благовония в зависимост от случая и кръвно жертвоприножение. В някои случаи, като при посвещаването в мистерии, очистването включва и сексуално въздържание и отказ от определени храни.

Най-важната употреба на тази дума обаче е свързана с един пасаж от съчинението на Аристотел „За поетическото изкуство“, по-известно като „Поетика“. Главна тема на „Поетиката“ е как да се съчиняват добри трагедии. Преди да започне със съветите, Аристотел се заема да дефинира какво е трагедията. Ето прочутото му определение в българския превод на Александър Ничев: „И тъй, трагедията е подражание на действие сериозно и завършено, с определен обем, с украсена реч, различна в отделните части, което подражание с действие, не с разказ, чрез състрадание и страх извършва очистване (catharsis)от тези чувства.“ Тоест, според Аристотел основната цел на ужасяващите трагически събития е да предизвикат у зрителя интензивни емоции на страх и състрадание и така да го пречистят и освободят. Тези думи звучат странно за съвременния театрален зрител, чиито нагласа и отношение към ставащото на сцената са доста различни. Особено проблематичен е моментът с освобождаването от състрадание: на нас днес, когато европейската цивилизация вече от две хилядолетия е християнска и състраданието към ближния е основополагща ценност, това ни се струва неприемливо. По тази причина Аристотеловата дефиниция на трагедията и мястото на катарзиса в нея продължават да раждат нови и нови интерпретации.

Във всеки случай, както и да разбираме думите на големия философ, в тях едно остава недвусмислено. Катарзисът е пречистване чрез преживяване на силни негативни емоции. В античния театър, разбира се, такова пречистване е колективно. От края на 19. в. насам психоанализата и психотерапията го пренасят в сферата на индивидуалното. И Фройд, и другите психолози от онази епоха са били по класически образовани и Аристотеловото понятие „катарзис“ е здраво залегнало в културата им. В повечето психоаналитични школи се развива идеята за повторно „разиграване“ на травматични изживявания и пречистващ нов поглед върху тях. Тази идея за катарзиса намира място и в повечето популярни през последните десетилетия психотерапевтични техники: от регресивната хипноза през т.нар. „първичен писък“ до холотропното дишане.

Така че лидерът на БСП и ПЕС описа медийния магнат Пеевски като съзнателно подложил се на публично унижение и вътрешно прероден в следствие от негативното преживяване. Ние изпитваме сериозното подозрение, че Пеевски всъщност отдавна е преживял катарзис в Аристотеловия смисъл и е напълно освободен и пречистен от състрадание към другите. От страх обаче - едва ли. Страхът е една от основните движещи сили за подобни политически и икономически субекти. А за думите на Сергей Станишев в нашето културно пространство има един по-точен технически термин и той е „гьонсуратлък“.

Още по темата

18/06/2013

България

Станишев: Пеевски премина през личностен катарзис (видео)

Следете новините ни в GoogleNews