Какво ще се случи с Крим в Русия

Е.Д. Евгениевич 26 март 2014 в 12:11 21513 22

Какво ще се случи с Крим в Русия

Крим се стяга за връщане у дома. Това връщане най-вероятно с десетилетия няма да го признават по света. Впрочем САЩ и влизането на балтийските страни в СССР така и не го признаха навремето. Това пише в свой текст за gazeta.ru руският политолог Георгий Бовт. Препечатваме текста на Бовт със съкращения.

Играта за придърпването на Украйна започна по средата на миналата година. Играта по начало изглеждаше безобидна. Интересно, дали сега участниците и от двете страни не биха искали да изиграят всичко по друг начин? Днес, когато се достигна до пълномащабна криза в отношенията между Русия и Запада, която не е ясно как ще свърши за всички. Струва ми се, че такъв развой на събитията никой не е прогнозирал, никой не е планирал, никой не е искал.

А ако системата на международните отношения се оказва толкова "крива", е, тогава „ний наш нов свят ще построим. Който бе нищо, той...”

Относно тези, които „бяха нищо”. Международният интернационал на маргиналите — то си е велика неопозната сила. Защо е добре да станеш маргинал и всемирен хулиган? За теб съдят по други стандарти, различни от тези, прилагани към уважаваните членове на „голямата осморка” или „двайстка”.

Как администрацията на Обама улавя неуловимото — призаци на „затопляне” от страна на Иран? Ах, президентът им се здрависа с Обама в кулоарите на ООН. Ах, той ни се усмихна. Ами калпазанинът Ким? Не пусна балистична ракета кой знае накъде, не нахрани кучетата с нелоялен роднина — вече признак на „тектонична трансформация”. Позволи страната да бъде нахранена с вносно зърно, намеквайки че засега няма да взривява ядрена бомба. В сравнение с това Москва е агънце, просто никой не го осъзнава.

Как, примерно, я кара Нагорний Карабах? Там вече имаше референдум за влизане в състава на Армения. Всички които са останали там (стотиците хиляди азербайджански бежанци не гласуваха, както и жителите на петте окупирани азербайджански района, естествено) — са „за”. Може би да се намекне на Ереван, който досега Москва уговаряше да не бърза с тези работи, че времето настъпи? Това веднага ще пусне „любимия” конгрес и всички маккейни накуп в когнитивен дисонанс: да приемаш „акта на Магнитски” — това не ти е да воюваш с арменско лоби.

На завършилият МГИМО Илхам Алиев, който се отнася внимателно към Русия, пък може да му се обещае подкрепа в интригите с Иран, където има в пъти повече азербайджанци отколкото в самия Азербайджан. Е, и „намаления” на всякакви пазарни оферти за двата милиона азербайджанци които са вече в Русия.

А на Иран — като компенсация да се продаде най-накрая С-400 или нещо още по-яко. Хрущев нали навремето за малко да подари на Мао ядрена бомба? С какво сме по-зле от Хрущев? Действията в Крим показват, че с нищо.

Президентът на Чечня, Кадиров, да го пратим да намери общ език с афганистанските талибани. Той това го може.

Да не забравим да звъннем на Обама и да напомним, че ако иска сухопътни операции в Сирия, то ние сме „за”—welcome to hell, както се казва. Когато там властта след Асад вземе Ал Кайда, нека ни се обади, може и други ценни хрумвания да има.

Преди всичко това, естествено, да не забравим да подарим на Иран нещо балистично: това ще стане сериозен аргумент в споровете между персите и евреите имало ли е холокост или той все още е в бъдещето.

Гагаузия искала да се семоопределя? Нека. Това ще облажи турците и силно ще „зарадва” румънците. На турците ще им признаем и Северен Кипър. Съвсем да „сплотим” натовските редици.

Да намекнем на Япония, че ще вземем да им дадем два острова — ако те със своите пари (имали били много излишни стагфлационни йени) разкъсат санкциите на Запада и се посъстезават с Китай за правото да инвестират във вечните ни ледове.

На севернокорейския Ким, който горещо ни подкрепи по Кримския въпрос, да посъветваме да започва да се съединява с Юга. Ние ще помогнем: имаме опит.

Общо взето, отваря се пълен простор за полета на освободената от всякакви дипломатически условности фантазия. Някой каза, че в Крим имало руско беззаконие? Вие, както се казва, все още не сте го видели това беззаконие.

В рамките на присъединяването на Крим към Русия на кримчаните им предстои да се сблъскат с редица проблеми. Като се започне с промяна на правото на собственост, изваждане на нови документи и се завърши с вливането в реалността на руската икономика и политика.

Кримчанинът ще се сблъска със същата простащина, корумпираност и неадекватност на руската бюрокрация, подобно на останалото население на Русия? Ако ли не, то от напълно логичната идея от Крим да се направи бонбонче, напук на киевските „чифуто-нацисто-бандеровци”, може да се появи едно недоумение от страна на останалите руснаци: защо това, което е позволено на Крим, не е позволено на нас? И обратното — резкият сблъсък на отдавна свикналите с автономност кримчани с реалностите на руската власт във всичките й прояви може да породи разочарование в направения избор.

Имайки предвид наличието на потенциален антируски сепаратизъм (в лицето на кримски татари или украинци, които съвкупно са примерно 40% от населението), Москва трябва да действа с по-деликатни методи от тези, които е свикнала да използва с останалите жители на федерацията. Тоест да внедри на практика същите тези федеративни принципи на самоуправление, с които тя упорито се бори в продължение на десетилетие и половина навсякъде освен в Чечня, която отстоя широката автономия с оръжие в ръка.

Русия формално води борба за Крим — както го вижда мнозинството обикновени руснаци — под лозунга за справедливост, защита на националното достойнство, под лозунгите за свобода на самоопределението на един народ и защита — да, да! —на човешките права. Но нима тези лозунги не са актуални за самата Русия? Къдетовластите вече 20 години не позволяват да се провеждат никакви референдуми по каквито и да е въпроси.

Друг въпрос е икономическият живот на Русия в условия на санкции. Това е стрес-тест на руския режим.

При сегашното ниско качество на държавните институции това е предизвикателство не само за икономическата, но и за политическата стабилност. Страната ни, напъхала в задното рафтче всякакви опити за модернизация, не може да устои в такова противопоставяне. С корумпирани силови структури. Със съдиите, неспособни да защитят тези, от които най-много ще зависи икономическото оцеляване на страната — родните предприемачи, частните собственици. Със съдилищата, неспособни да защитят обикновените граждани (които по презумпция трябва да са опората на режима в трудни години) от корумпираната бюрокрация. С номенклатурата, задушаваща всяка предприемаческа активност в зародиш, както и всяка проява на гражданска активност и самоорганизация.

Понякога сравняват Русия с Иран: ето, персите от години живеят със санкции — и нищо им няма (макар последствията и за тяхната икономика са ужасни). Но казващите това забравят, че реалната отговорност на техния елит пред народа е по-голяма, отколкото в днешна Русия. Бившият президент Ахмадинежад, примерно, не може да се похвали с палати като този на Янукович и на нашите „слуги на народа”, а просто се върна на работа в университета, където ходи с автобус. 

Връщането на Крим на Русия и съпътстващите външни предизвикателства, изискват от днешна Русия реформи във всички сфери, подони на реформите, проведени след Кримската война от 1853-1856 г. от император Александър Втори.

Именно с неговите реформи — отмяната на крепостничеството, съдебната, земската реформи и пр.— започва подемът на Русия, поставящ я сред водещите световни сили в началото на 20-ти век. Към тези реформи императорът е тласнат от същите причини — неконкурентоспособност пред лицето на останалия свят. Тази неконкурентоспособност лежи в основата и на днешната „загуба на Украйна”, загубата на исторически близък народ, който не видя в Русия привлекателен образ на бъдещето, който би му позволил еднозначно да се обърне с лице към нас, а не към "загниващата" Европа. 

Самите жители на Крим, които до неотдавна не планираха като нещо практично и реално едно бягство от Украйна към Русия, и склониха към тази стъпка само под натиска на изключително острата криза в Украйна, може да бъдат неприятно изненадани от някои руски реалности.

Ако днешните управници на Русия могат да намерят в себе си силите да се възползват от този исторически шанс да превърнат страната — започвайки мащабна модернизация и реформи — в конкурентноспособна, процъфтяваща държава, служещо като пример за подражание на други страни, най-вече съседни такива, то историята ще им прости много грешки. Ако ли не, то много скоро страната ни ще е изправена пред катастрофа.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови

Още от Анализи

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!