Quantcast

Какво ще се случи с Крим в Русия

Е.Д. Евгениевич Последна промяна на 26 март 2014 в 12:11 20254 22

Какво ще се случи с Крим в Русия

Крим се стяга за връщане у дома. Това връщане най-вероятно с десетилетия няма да го признават по света. Впрочем САЩ и влизането на балтийските страни в СССР така и не го признаха навремето. Това пише в свой текст за gazeta.ru руският политолог Георгий Бовт. Препечатваме текста на Бовт със съкращения.

Играта за придърпването на Украйна започна по средата на миналата година. Играта по начало изглеждаше безобидна. Интересно, дали сега участниците и от двете страни не биха искали да изиграят всичко по друг начин? Днес, когато се достигна до пълномащабна криза в отношенията между Русия и Запада, която не е ясно как ще свърши за всички. Струва ми се, че такъв развой на събитията никой не е прогнозирал, никой не е планирал, никой не е искал.

А ако системата на международните отношения се оказва толкова "крива", е, тогава „ний наш нов свят ще построим. Който бе нищо, той...”

Относно тези, които „бяха нищо”. Международният интернационал на маргиналите — то си е велика неопозната сила. Защо е добре да станеш маргинал и всемирен хулиган? За теб съдят по други стандарти, различни от тези, прилагани към уважаваните членове на „голямата осморка” или „двайстка”.

Как администрацията на Обама улавя неуловимото — призаци на „затопляне” от страна на Иран? Ах, президентът им се здрависа с Обама в кулоарите на ООН. Ах, той ни се усмихна. Ами калпазанинът Ким? Не пусна балистична ракета кой знае накъде, не нахрани кучетата с нелоялен роднина — вече признак на „тектонична трансформация”. Позволи страната да бъде нахранена с вносно зърно, намеквайки че засега няма да взривява ядрена бомба. В сравнение с това Москва е агънце, просто никой не го осъзнава.

Как, примерно, я кара Нагорний Карабах? Там вече имаше референдум за влизане в състава на Армения. Всички които са останали там (стотиците хиляди азербайджански бежанци не гласуваха, както и жителите на петте окупирани азербайджански района, естествено) — са „за”. Може би да се намекне на Ереван, който досега Москва уговаряше да не бърза с тези работи, че времето настъпи? Това веднага ще пусне „любимия” конгрес и всички маккейни накуп в когнитивен дисонанс: да приемаш „акта на Магнитски” — това не ти е да воюваш с арменско лоби.

На завършилият МГИМО Илхам Алиев, който се отнася внимателно към Русия, пък може да му се обещае подкрепа в интригите с Иран, където има в пъти повече азербайджанци отколкото в самия Азербайджан. Е, и „намаления” на всякакви пазарни оферти за двата милиона азербайджанци които са вече в Русия.

А на Иран — като компенсация да се продаде най-накрая С-400 или нещо още по-яко. Хрущев нали навремето за малко да подари на Мао ядрена бомба? С какво сме по-зле от Хрущев? Действията в Крим показват, че с нищо.

Президентът на Чечня, Кадиров, да го пратим да намери общ език с афганистанските талибани. Той това го може.

Да не забравим да звъннем на Обама и да напомним, че ако иска сухопътни операции в Сирия, то ние сме „за”—welcome to hell, както се казва. Когато там властта след Асад вземе Ал Кайда, нека ни се обади, може и други ценни хрумвания да има.

Преди всичко това, естествено, да не забравим да подарим на Иран нещо балистично: това ще стане сериозен аргумент в споровете между персите и евреите имало ли е холокост или той все още е в бъдещето.

Гагаузия искала да се семоопределя? Нека. Това ще облажи турците и силно ще „зарадва” румънците. На турците ще им признаем и Северен Кипър. Съвсем да „сплотим” натовските редици.

Да намекнем на Япония, че ще вземем да им дадем два острова — ако те със своите пари (имали били много излишни стагфлационни йени) разкъсат санкциите на Запада и се посъстезават с Китай за правото да инвестират във вечните ни ледове.

На севернокорейския Ким, който горещо ни подкрепи по Кримския въпрос, да посъветваме да започва да се съединява с Юга. Ние ще помогнем: имаме опит.

Общо взето, отваря се пълен простор за полета на освободената от всякакви дипломатически условности фантазия. Някой каза, че в Крим имало руско беззаконие? Вие, както се казва, все още не сте го видели това беззаконие.

В рамките на присъединяването на Крим към Русия на кримчаните им предстои да се сблъскат с редица проблеми. Като се започне с промяна на правото на собственост, изваждане на нови документи и се завърши с вливането в реалността на руската икономика и политика.

Кримчанинът ще се сблъска със същата простащина, корумпираност и неадекватност на руската бюрокрация, подобно на останалото население на Русия? Ако ли не, то от напълно логичната идея от Крим да се направи бонбонче, напук на киевските „чифуто-нацисто-бандеровци”, може да се появи едно недоумение от страна на останалите руснаци: защо това, което е позволено на Крим, не е позволено на нас? И обратното — резкият сблъсък на отдавна свикналите с автономност кримчани с реалностите на руската власт във всичките й прояви може да породи разочарование в направения избор.

Имайки предвид наличието на потенциален антируски сепаратизъм (в лицето на кримски татари или украинци, които съвкупно са примерно 40% от населението), Москва трябва да действа с по-деликатни методи от тези, които е свикнала да използва с останалите жители на федерацията. Тоест да внедри на практика същите тези федеративни принципи на самоуправление, с които тя упорито се бори в продължение на десетилетие и половина навсякъде освен в Чечня, която отстоя широката автономия с оръжие в ръка.

Русия формално води борба за Крим — както го вижда мнозинството обикновени руснаци — под лозунга за справедливост, защита на националното достойнство, под лозунгите за свобода на самоопределението на един народ и защита — да, да! —на човешките права. Но нима тези лозунги не са актуални за самата Русия? Къдетовластите вече 20 години не позволяват да се провеждат никакви референдуми по каквито и да е въпроси.

Друг въпрос е икономическият живот на Русия в условия на санкции. Това е стрес-тест на руския режим.

При сегашното ниско качество на държавните институции това е предизвикателство не само за икономическата, но и за политическата стабилност. Страната ни, напъхала в задното рафтче всякакви опити за модернизация, не може да устои в такова противопоставяне. С корумпирани силови структури. Със съдиите, неспособни да защитят тези, от които най-много ще зависи икономическото оцеляване на страната — родните предприемачи, частните собственици. Със съдилищата, неспособни да защитят обикновените граждани (които по презумпция трябва да са опората на режима в трудни години) от корумпираната бюрокрация. С номенклатурата, задушаваща всяка предприемаческа активност в зародиш, както и всяка проява на гражданска активност и самоорганизация.

Понякога сравняват Русия с Иран: ето, персите от години живеят със санкции — и нищо им няма (макар последствията и за тяхната икономика са ужасни). Но казващите това забравят, че реалната отговорност на техния елит пред народа е по-голяма, отколкото в днешна Русия. Бившият президент Ахмадинежад, примерно, не може да се похвали с палати като този на Янукович и на нашите „слуги на народа”, а просто се върна на работа в университета, където ходи с автобус. 

Връщането на Крим на Русия и съпътстващите външни предизвикателства, изискват от днешна Русия реформи във всички сфери, подони на реформите, проведени след Кримската война от 1853-1856 г. от император Александър Втори.

Именно с неговите реформи — отмяната на крепостничеството, съдебната, земската реформи и пр.— започва подемът на Русия, поставящ я сред водещите световни сили в началото на 20-ти век. Към тези реформи императорът е тласнат от същите причини — неконкурентоспособност пред лицето на останалия свят. Тази неконкурентоспособност лежи в основата и на днешната „загуба на Украйна”, загубата на исторически близък народ, който не видя в Русия привлекателен образ на бъдещето, който би му позволил еднозначно да се обърне с лице към нас, а не към "загниващата" Европа. 

Самите жители на Крим, които до неотдавна не планираха като нещо практично и реално едно бягство от Украйна към Русия, и склониха към тази стъпка само под натиска на изключително острата криза в Украйна, може да бъдат неприятно изненадани от някои руски реалности.

Ако днешните управници на Русия могат да намерят в себе си силите да се възползват от този исторически шанс да превърнат страната — започвайки мащабна модернизация и реформи — в конкурентноспособна, процъфтяваща държава, служещо като пример за подражание на други страни, най-вече съседни такива, то историята ще им прости много грешки. Ако ли не, то много скоро страната ни ще е изправена пред катастрофа.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

27.03 2014 в 20:31

на тези които са писали по горе не забравяйте че е управлявана русия и от петър велики-който е от болярски род титлата боляр ако знаете е българска не руска техните са други династията на петър-велики е управлявала русия цели 300-години много повече от всички президенти досега също и ленин-който е родом от град казан е столицата на волжка българия на личната карта на бащата на ленин е пишело в графата националност -волжки болгар вижте го само че е с черни очи въобще не е славянин с сини очи и руса коса така че и българи сае управлявали русия така че и освобождението на русия за българия от турско робство не е случайно просто големия брат от север е освободил по-малкия брат от юг-дунавска българия ............

27.03 2014 в 10:41

"Бившият президент Ахмадинежад, примерно, не може да се похвали с палати като този на Янукович и на нашите „слуги на народа”, а просто се върна на работа в университета, където ходи с автобус."

27.03 2014 в 10:31

Ала-бала дрънканици на тъпанара - някакъв еврейски мелез отнейде си заработва и офнюз му осигурява известност
простотия до шия - къде са интересите на Анджей Паруби, кой му е плащал, за кого е заработвал Андей та стигна то шеф на Съвета по безопасност в Киев, който реално управлява преврата

27.03 2014 в 09:03

Какво ще влезе в историята на света. Всеки би казал, че историята се пише от победителите. Но глобализацията пропада. ЕС не може да държи държавите си заедно, защото за голяма изненада, един и същ икономически модел не работи, когато е приложен върху различна държава с различни икономически условия. И така имаме много държави и дори в учебниците по история на САЩ да пише Русия като агресор, а в Русия - обратното, в останалите държави истината излиза наяве.
И ако погледнем тази история сега, какво имаме? Съвсем официално имаме един САЩ обявил война на Афганистан, Ирак и планирал война в Сирия. По време на тези войни освен военните жертви имаше хиляди цивилни жертви, които не са виновни с нищо. Тогава международната общоност реагира ли срещу САЩ? Единствения, който реагира при Сирия беше Русия, а номинация за нобелова награда за мир не е малко. А Русия ни припомни и Косово, където си е съвсем близо до нас и където (макар и неясно) САЩ имаха намеса и отново имаше цивилни жертви.
Но Украйна е друго, Украйна имаше цивилни жертви на един държавен преврат. Минало свършено, но интересна е бързината, с която ЕС прие държавния преврат. Самия термин "държавен преврат" в историята винаги е познат с дестабилизиране на една държава и никоя държава не би гледала с добро око на това. Никога не знаеш кой ще се качи на коня на властта. Но Крим - мястото с толкова многобройно проруско население с право не призна този преврат. Тук не си говорим да се отцепи територия от държава без съгласието и, а да се отцепи територия непризнаваща недемократични начини за яхване на властта. И те усляха, колкото и световната общоност да не ги признава - успяха. И докато Украйна върви към криза, защото купува по-скъп газ и полицията и работи на политически принципи (а това със сигурност ще убие доверието на бизнеса там), то Крим получава помощ от Русия.
А Русия - най-големия агресор на Европа, успя да предотврати тази криза в Крим, без да убие нито един човек (е имаше една военна жертва). Нещо повече, използва се демократично право - референдумът. И тъй като резултатите могат да се фалшифицират, предполага се, че наблюдателите на ООН са помогнали за това или пък, че наистина, ако не 97%, то над половината искаха присъединяване.
Балансът на света се запазва засега и война няма да има, освен за Украйна, която се очаква да изпадне в гражданска война.

26.03 2014 в 20:37

@plamen4o
от всички селЕндури, предпочитам Распутин.
Поне е имал стайл.
Хахахахахахахаххахахаха

26.03 2014 в 20:28

Кире ,кой ги изби тия свещеници бре?Албанците?Я кажи колко е пострадала Русия!Но да ти кажа аз две слова! Руснаците,заради манталитета си,са управлявани от точно такива люде,като Висарионович,Льонята сифилистика,свинаря Хручов,алкохолика Елцин и фашиста Путлер!Да,не са само руснаци управлявали Русия,но са комунисти!Именно и руснаците са тия дето убиват и унищожават!Сега вие комуноидите се кръстите с двете ръце ,иначе плачете за свещениците,които сте избивали..не само в Русия!!

26.03 2014 в 20:06

тъпокримчани, скоро ще гризнат дръвцето заедно с останалите индианци от раша федерейшън........

26.03 2014 в 19:12

plamen4o, защо като казваш СССР имаш предвид Русия? Най-пострадали от СССР са самите руснаци. Знаеш ли че само избитите православни свещеници са около 300 000? Сталин не е бил руснак и много други също

26.03 2014 в 18:38

Гьобелсова пропаганда от ниско ниво.

26.03 2014 в 18:07

@Достоевски,
бях вече. 10 години. Не бях дюнерджия, но не бях и директор на банка. Научих се как, работих, направих пари и се върнах. Там е точно като тука, с една единствена разлика - червеногъзляците не са толкова много, не са толкова тъпи, а и всички се подчиняват на едни и същи закони.
Не харесвам демократите(впрочем Буш е републиканец). Идеята като цяло е, че държавата понякога, когато е жизнено важно, принуждава дори най-големите си компании да правят жертви, дори милиарди, в името на по-късни ползи. Тамошните милиарди се правят по малко по-различен начин, отколкото в Раша. Нещо като разликата между роби и крепостни.
Май по-добре да минеме на китайски, щото усещам, че не разбираш нищо.
Хахахахахахахахаха