Как Дания ваксинира почти 90%? Със стратегия за прозрачност и доверие

Георги А. Ангелов Последна промяна на 23 септември 2021 в 15:03 13503 2

Снимка Getty Images

Пристанищният район Нюхавн на Копенхаген е пълен със забавляващи се хора.

В началото на септември Дания обяви край на всички ограничителни мерки срещу коронавируса, тъй като 73% от населението е напълно ваксинирано. Към днешна дата, според данните на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, 89,8% от датчаните са една доза и 78,6% с две.

При обявяването на края на ограниченията стотици датчани задружно изпяха песен, посветена на края на пандемията, а кадрите бяха излъчени по телевизиите: “Няма да забравим, 11 март, когато всички си купихме по няколко ролки тоалетна хартия”, започва парчето, чийто текст е съчинен от една радиостанция и слушателите ѝ.

Как беше постигнато това?

Краткият отговор е: с комуникационна стратегия, базирана на прозрачност на вземане на решенията за пандемията и неутралност на информацията.

Зад разработването на стратегията стои огромен проект по поведенческа психология, наречен HOPE (надежда - бел. авт.), с пълно наименование How Democracies Cope With COVID-19 (как демокрациите се справят с COVID-19). Част от изследванията, на базата на изводите от които са давани съвети на правителството и институциите, са публикувани със свободен достъп в научни издания.

Проектът е воден Майкъл Банг Петерсен, който описва себе си в профила си в Туитър така: “Професор по политически науки и изследовател на еволюционната психология на всичко мрачно в политиката: пандемии, дезинформация, насилие и дискриминация.”

Мащабното изследване на нагласите и поведението, свързани с Covid, започва още през март 2020 г. За него са проведени над 400 000 интервюта в Дания и седем други държави. Данните от тях формират доказателствената база.

Доверие

Едно от изследванията проучва как обществото приема ваксините и факторите, на базата на които може да се прогнозират нивата на приемането им (предиктори). Резултатите показват, че скептицизмът по отношение на ваксините е налице в повечето от страните в извадката, дори и след одобряването на ваксините. Изследването стига до извода, че основните предиктори за приемането от хората на одобрената ваксина COVID-19 са:

1. Доверието в националните здравни органи и учените;
2. Личните опасения за здравето.

Учените стигат до извода, че важна комуникационна цел са последиците от коронавирусната инфекция за хората и близките им. Резултати подчертават, че всичко, което подкопава доверието в здравните власти и учените, е проблематично за усилията за ваксиниране. Затова от ключово значение е здравните и политическите власти да се стремят да поддържат доверието в себе си в максимална степен по време на пандемията. “Това е от решаващо значение не само за управлението на пандемията тук и сега, но и като подготовка за следващата извънредна ситуация в здравеопазването”, пише още в изследването.

Прозрачна комуникация и доверие към ваксините

"Скептицизмът по отношение на ваксините се предсказва най-добре от липсата на доверие. Доверието се изгражда най-добре чрез прозрачна комуникация", коментира Петерсен в Туитър.  

И така стигаме до друго изследване, публикувано в PNAS, научно списание на Академията на науките на САЩ. В него се прави извод, че прозрачната комуникация за отрицателните характеристики на ваксините срещу COVID-19 намалява приемането им от обществото, но увеличава доверието към тях, което в дългосрочен план е по-важно. За това изследване са проведени над 13 000 интервюта в САЩ и Дания.

Според резултатите неясната комуникация - такава, в която се избягва директният отговор на неудобен въпрос, има дългосрочни отрицателни последици, като намалява доверието в здравните органи и увеличава възприемането на конспиративни теории. “Въпреки че прозрачното разкриване на негативна информация за ваксините може да навреди в краткосрочен план, прозрачността има ключови дългосрочни ползи, като поддържа доверието, което е критичен ресурс за справяне както с бъдещи извънредни ситуации в здравеопазването, така и с продължаващата пандемия с потенциална необходимост от повторни ваксинации. Въпреки различията в политическите системи и нивата на поляризация, доказателствата за това заключение са забележително последователни в датските и американските извадки”, пише в статията.

За успешната комуникационна стратегия на правителство и обществената подкрепа за рестриктивните мерки Майкъл Банг Петерсен откроява като ключови три фактора:

1. Създаване на колективен проект;
2. Избягване на поляризацията;
3. Намаляване на тежестта на ограниченията.

В изследване, публикувано в списанието West European Politics, не се намира голямо влияние на традиционно значимите демографски и социално-икономически фактори върху подкрепата на тежките ограничения, налагани от правителствата. Има значение обаче за кого са гласували хората. “Резултатите ни показват значителна партийна пристрастност, така че гласуващите за правителството много повече подкрепят отговора на правителството срещу COVID-19 във всички държави”. За разлика от тях обаче, идеологията и популистката подкрепа за силни лидери не са свързани с общата подкрепа на хората за ограниченията.

Констатациите на тази статия, което е на база изследванията в седемте страни са, че силно инвазивните политики, предназначени да спрат разпространението на COVID-19 през 2020 г., са били успешни заради използването на мотивации, свързани с колективни действия. “При изграждането на подкрепа за своите политики, отвъд редовната им избирателна база, успехът на правителствата в решаваща степен зависеше от способността им ясно да формулират колективен проект, в който хората, първо, знаеха индивидуално какво да правят за защита и второ, се доверяваха, че и другите правят същото”, се казва в изводите. Прогнозата обаче е, че правителствата на западните демокрации може да се сблъскат с нарастваща поляризация и опозиция по отношение на справянето им с COVID-19 с напредването на пандемията.

Коронакризата води до бунтове

В друго изследване, публикувано в Psychological Science, се намира връзка между пандемията и демонстрациите и насилието, които белязаха 2020 г., особено Black Lives Matter бунтовете в САЩ. Резултатите показват, че “продължаващата пандемия поставя много държави в повишен риск от политически вълнения”. “Насилието, с което бяха белязани някои от демонстрациите през 2020 г., вероятно е проява на психологическите последици, които пандемията е нанесла на гражданите”, пише в заключенията. Изводът е, че успешното управление на пандемиите изисква от властите и политиците да отчитат този разрушителен потенциал както по време на пандемиите, така и след тях.” По време на пандемии мерките не трябва да са по-обременяващи от необходимото и трябва да се разработят програми за помощ, които да смекчат тежестта им. След пандемиите програмите за възстановяване не могат да се ограничават до сферите на общественото здраве и икономиката. От ключово значение е да се възстановят и отношенията между гражданите и политическата система”.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

-9816

2

vas_sashka

24.09 2021 в 09:07

Нямат си Грипен, Каца и банда некаърдни бандюди да ги управляват и мотивират

865

1

ваксиниран

23.09 2021 в 22:29

Евала на Датчаните! Даже от соц блока, ние пак сме дъното, с най-много наивни, заблудени и необразовани - Ганьо от всичко и всички най отбира!