Пандемията и други врагове на човешките права

Божидар Ангелов, Factcheck.bg Последна промяна на 30 септември 2021 в 15:54 2850 2

Снимка Европейски парламент

В контекста на пандемията от Ковид-19 все по-често чуваме аргумента, че противоепидемичните мерки, в това число ограничаването на движението и носенето на маски, нарушават човешките права. Внушава се, че се прави опит за налагане на задължителна и насилствена ваксинация, което също се интерпретира като нарушаване на права. Мнозина смятат, че платформите на социалните медии нарушават правото им на свободно изразяване, докато в същото време други обвиняват същите платформи, че не се справят с бума на дезинформация и реч на омразата.

Всеки претендира, че има „право“ на нещо, като често тези претенции са конфликтни и дори взаимоизключващи се. Този феномен, известен като „конфликт между правата“, не е нов и има различни проявления. Отнася се до сблъсъци, които могат да възникнат между различни права на човека или между едни и същи човешки права, притежавани от различни лица. Понятието "дискриминация" също се използва произволно, без да се познава правния му смисъл и без да се разбира, че не всяко различно третиране е проява на дискриминация.

Често обвиненията в нарушаване на права са отправяни както към националните власти, така и към европейските институции (за държавите от ЕС). Темата е дискусионна и както по много други аспекти на пандемията, по тази също няма готови и еднозначни отговори. Затова Factcheck.bg потърси фактите, върху които може да стъпим, за да водим аргументирани дискусии.

Кои са основните човешки права

Те са систематизирани във Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Организацията на обединените нации (ООН) през 1948 г. Впоследствие са записани в редица споразумения и конвенции със задължителен характер.

Правата на човека са:

Универсални: важат за всички хора по света, независимо от расата, етноса, пола, цвета на кожата, сексуалната ориентация, уврежданията, езика, религията, политическите или други убеждения, националния и социален произход и др. В същото време различните държави и общества имат свободата да определят специфични стандарти по отношение на правата, съобразно собствените си културни и обществени особености, като съблюдават правата на човека като минимални стандарти.

Неотменими: не могат да бъдат отнети или изгубени. Но при определени обстоятелства някои права могат да бъдат преустановени или ограничени. Например по време на извънредно положение правителството може да ограничи свободата на движение – нещо, на което бяхме свидетели по време на пандемията на Ковид-19 в редица страни, в това число и България.

Неделими, взаимозависими и взаимосвързани: не могат да бъдат разглеждани независимо едно от друго и никое право не е по-значимо от останалите.

Правата на човека в развитие

През 1953 г. влиза в сила Европейската конвенция за правата на човека, с която се създава Европейският съд по правата на човек (ЕСПЧ) съм Съвета на Европа.

Темата за правата на човека непрекъснато се дискутира, а Конвенцията се развива, тъй като нашите общества се променят и това налага промяна и в юридическите документи. Към Конвенцията до днес са приети 16 протокола. Конвенцията се развива и чрез тълкуване на разпоредбите й от страна на ЕСПЧ - съдът разширява правата, предвидени в Конвенцията, и ги прилага към ситуации, които не са били актуални при приемането на документа.

Конвенцията е приложима на национално равнище документ - тя е включена в законодателството на държавите, които са страни по нея, и националните съдилища трябва да я прилагат. Физическите лица обаче могат да се обръщат и директно към Европейския съд по правата на човека, който се произнася по нарушения на гражданските и политическите права, установени с Конвенцията.

През 2009 г. с ревизията от Лисабон на Договора за ЕС влезе в сила Хартата на основните права на ЕС. Хартата съдържа граждански, политически, социални и икономически права. Разделена е на дялове с красноречиви заглавия: „Достойнство“, „Свободи“, „Равенство“, „Солидарност“, „Гражданство“ и „Правосъдие“. По този начин Хартата кореспондира пряко с член 2 на Договора за ЕС, където е записано:

“Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.”

През 2007 г. беше създадена и европейската Агенцията за основните права (FRA), която събира информация и прави оценка на спазването на основните права в Европейския съюз.

България като член на ООН, Съвета на Европа и ЕС, е ангажирана със спазването на тези основни документи. В базата данни на Агенцията можете да видите какво е състоянието на човешките права у нас през 2020 г. в различни области, включително насилието, сигурността, престъпленията против собствеността, защитата на личните данни, функционирането на демокрацията и други. Състоянието на човешките права е проследено и в доклада на Българския хелзински комитет за правата на човека в България през 2020 г., в който наред с различните нарушения на права се проследява и нивото на сътрудничество на страната с международните и местните организации за защита на правата на човека.

Правата на човека в условията на пандемия

Пандемията ни изправи пред различни казуси, свързани с нарушения на човешките права, конфликти между права или сблъсък на интерпретации. Темата се усложнява допълнително от липсата на абсолютни, вечни и общовалидни отговори и необходимостта решенията да се взимат за всеки казус поотделно, като се търси справедлив баланс.
Има основни права, които не могат да бъдат ограничавани. Това са правото на живот, забраната за изтезания и унизително отношение, забраната за робство и принудителен труд, както и забраната за налагане на наказание без закон.

Адвокатите Анета Генова, Владимир Мирчев и Мария Кръствева обясняват за сайта "Маргиналия" кои права могат да бъдат ограничавани и при какви условия по време на криза като настоящата.

Например правото на свобода и сигурност може да бъде ограничено, ако се налага с цел да се предотврати разпространение на инфекциозна болест (чл. 5, ал. 1, б. „е“ от Конвенцията). Правото на справедлив съдебен процес също може да бъде ограничено в частта правораздаване в разумни срокове. В кръга на правата, които могат да се ограничат, попадат още правото на зачитане на личния и семейния живот (чл. 8 от Конвенцията), правото на свобода на мисълта, съвестта и религията (чл. 9), както и правото на изразяване на мнения (чл. 10).

В началото на април миналата година България официално уведоми Съвета на Европа относно обявеното на 13 март 2020 г. извънредно положение и приетите мерки във връзка с пандемията, които водят до временното ограничение на част от правата на гражданите и лицата, пребиваващи у нас. Българската държава уверява, че ограничаването ще трае единствено до приключване на извънредното положение и че ако допълнително се установи необходимост от дерогация на част от разпоредбите на Конвенцията на Съвета на Европа за защита на правата на човека и основните свободи, ще бъде уведомен Генералният секретариат на Съвета на Европа.

Задължителните ваксинации на здравните работници

През последните месеци властите в някои европейски страни като Италия, Гърция, Франция и др. въведоха задължителна ваксинация срещу Ковид-19 на определени категории служители, например лекари и социални работници. Според различните регулации отказът от ваксинация може да доведе до глоби, временно отстраняване от работа и дори уволнение, което направи актуален дебата дали задължителна ваксинация е нарушение на основни права.

Въпросът е отнесен до ЕСПЧ от медицински лица от Гърция, които поискаха от съда да наложи временни мерки за спирането на програмата за задължителна ваксинация в страната. В подобни случаи ЕСПЧ може да реши да спре временно мярката, докато случаят бъде разгледан цялостно, като условието е да бъде доказано, че решението на властите може да изправи хората пред необратими вреди. С решение от 7 септември обаче ЕСПЧ отхвърли искането на гръцките медици.

ЕСПЧ вече е разглеждал подобен казус (делото Вавричка и други срещу Чехия), който не се отнася до Ковид-19. Жалбата е от родители относно задължителната ваксинация на деца в Чехия срещу 9 болести, сред които хепатит Б, морбили, тетанус и др. При отказ от ваксинация, децата не са били допускани да посещават детска градина. През април тази година съдът реши, че задължителната ваксинация е намеса в правото на личен живот, но не го нарушава, като в случая е оправдана с цел защита на здравето на населението. Според съда “когато политиката за доброволно ваксиниране не се счита за достатъчна за постигане и поддържане на стадния имунитет или такъв имунитет не е от значение поради естеството на заболяването, може да се въведе разумна политика за задължителна ваксинация, за да се постигне подходящо ниво на защита срещу сериозни заболявания” (решението на съда в оригинал може да прочетете тук).

Според адв. Адела Качаунова от Българския хелзински комитет това решение на ЕСПЧ е много важно и показва, че ако задължителната ваксинация бъде въведена при правилни условия, тя няма да бъде дискриминационна и да нарушава други права. Задължителното ваксиниране е оправдано, ако то следва легитимна цел (защита на общественото здраве), когато е доказано, че ваксините са ефективни (както сочат и доказателствата за ваксините срещу Ковид-19) и когато средствата са пропорционални, обясни адвокат Качунова в рамките на уебинар на тема "Правни и регулаторни въпроси относно ваксинопрофилактиката на COVID-19", организиран от Българския хелзинкски комитет (пълен запис може да гледате тук).

Ваксинирането срещу Ковид-19 е обусловено от още по-належаща обществена нужда, тъй като става дума за инфекциозно заболяване, което протича в настоящето и вече е обхванало огромни групи хора по целия свят, тоест ние не говорим за едно хипотетично заболяване, което може да засегне ограничен кръг хора в неопределено бъдеще. И задължителното ваксиниране на определени групи от обществото би било оправдано и не би било нарушение на правото на личен живот, но само при условие, че средствата за неговото прилагане са пропорционални на преследваната цел в едно демократично общество”, посочи адв. Качунова.

Както показва решението на ЕСПЧ, средствата трябва да бъдат най-малко рестриктивни, да има ясна процедура за това как се процедира при отказ от ваксиниране, да са предвидени възможности за освобождаване от мярката, както и да има ефективно правно средство за защита от отказващите ваксинация (достъпен и бърз механизъм за разглеждане на жалбите). Качаунова допълни, че в чешкия случай ваксинацията не е била принудителна и наложена насила, а недопускането на децата до детски градини е сравнително мек подход, тъй като не им е бил отказан достъп до училище.

В рамките на уебинара адв. Мария Шаркова коментира, че в съдебната практика в България въпросът за задължителното ваксиниране също е разглеждан. Задължителното ваксиниране не противопоставя по какъвто и да било признак децата и е мярка в изпълнение на основните принципи в Закона за здравето. Принципите са свързани с политиката на държавата по опазване на здравето на гражданите, която е в съответствие с политиката на ЕС по отношение опазването на общественото здраве, обясни адв. Шаркова.

Ограничаване на придвижването

В случай на мащабна криза, каквато е пандемията на Ковид-19, държавата има правото да ограничи временно някои права по силата на чл. 15 от Европейската конвенция за правата на човека. Това може да стане при много ясни причини, срокове, както и условие за пропорционалност - ограничаването на правата да не надхвърля поставените конкретни цели. Според доклад на Българския хелзински комитет обаче противоепидемичните мерки са засегнали непропорционално уязвимите членове на българското общество. Като пример са дадени блокадите на ромските квартали в редица български градове.

Международни правозащитни организации също алармират, че малцинствата, коренното население и други маргинализирани групи са пострадали най-тежко от ковид-кризата. Те са били изложени на по-голям риск от заразяване и смърт от Ковид-19, поради ограничен достъп до здравна помощ, голямата концентрация на хора в домакинства и работни места с повишен риск и др. "Неравенството и дискриминацията, извадени наяве от пандемията, бяха налице много преди нейното начало", установява докладът за 2021 г. на правозащитната организация Minority Rights Group International.

Зачитането на правата като европейска ценност

Че правата на хората от различни малцинствени групи са по-уязвими дори и без да е налице пандемия, отдавна е акцент в темата за човешките права. Затова и в Договора за ЕС, където зачитането на правата на човека е изброено сред европейските ценности, изрично е добавено "включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства".

В дял "Равенство", чл. 21 "Недискриминация" на Хартата на основните права на ЕС е записано:

"Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация."

В българското публично пространство за европейските ценности се говори твърде абстрактно, твърде рядко и в много случаи – невярно. Не се поставя акцент върху правовата държава и равенството пред закона например, а европейските ценности (като нещо абстрактно) се противопоставят на българските традиционни ценности.

Това не е само български проблем. Емблематични са примерите с Полша и Унгария, срещу които по-рано тази година ЕК започна наказателна процедура за дискриминация срещу ЛГБТИК общностите и нарушаване на ценностите на ЕС. Повод за действията на ЕК в Унгария стана закон, който забранява на подрастващите да се информират за хомосексуалността. В Полша причината бяха действията на няколко общини, които се обявиха за „свободни от ЛГБТИК идеология зони“.

“Европа никога няма да позволи стигматизирането на определени групи от обществото ни - независимо от това кого обичат, каква е тяхната възраст, етническа принадлежност, политически възгледи или религиозни убеждения”, каза председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен във връзка с двата казуса.

На 14 септември Европейския парламент прие резолюция, с която поиска ЕС да премахне всички пречки, с които се сблъскват ЛГБТИК лицата при упражняването на основните им права, включително правото на свободно движение и еднополовите бракове.

Европейските ценности и европейските фондове

Европейските ценности обаче не са абстракция – освен че са ясно и конкретно дефинирани, важността им за функционирането на Съюза беше подчертана още веднъж с решението държавите членки да получават европейски средства само при условие, че спазват върховенството на закона. С регламент в сила от началото на 2021 г. Европейската комисия може да предложи спиране или замразяване на плащанията от бюджета на ЕС към дадена страна, ако установи, че същата нарушава този принцип. Посоченият горе пример с Унгария стана повод ЕП да поиска от Комисията незабавно да започне процедура срещу Унгария за замразяване или намаляване на плащанията от бюджета.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg

Божидар Ангелов, Factcheck.bg

ожидар Ангелов е докторант по медийна политика и право на ЕС в катедра „Европеистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Пътят му в журналистиката започва като стажант в телевизия BiT и регионалния център на БНТ в Благоевград. Редактор е в информационните сайтове News.bg и Money.bg, а по-късно става и водещ на новинарски блок на предаването Money.bg по телевизия Bulgaria ON AIR. Темата за борбата с дезинформацията и интересът му към проверката на фактите тръгват от президентските избори в САЩ през 2016 г. Година по-късно защитава магистърска теза на тема „Ролята на медиите за ограничаването на фалшивите новини (fact-checking)“ в магистърска програма „Е-Европа“.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

7352

2

kokoten

30.09 2021 в 18:19

Половината антиваксъри са умни хора и прекрасно разбират за какво иде реч,ама са на принципа,че са против,за да има демокрация.Отделен е въпроса,че нямат никаква представа какво е ваксина,какво е заболяване,как действат ваксините и серумите,в/у какво,за колко време и прочее....Това незнание поражда първичен страх и води до животинско отричане на всичко което ти се предлага...Страхът никога не е бил добър съветник....ваксинирайте се,ще спасите много хора около себе си,не се страхувайте,спасете живот(вашия собствен)....

872

1

ваксиниран

30.09 2021 в 18:03

Антиваксърите, които плямпат каквото са подочули от фейсбук за права и дискриминация нямат капацитета да прочетат, или разберат тази статия. Като им кажеш 2-3 по-сложни думи и започва да ги боли главата.