„Аз лично не знам в Европа държавна администрация, която да работи с отворен код“, заяви главният секретар на Министерски съвет Росен Желязков по повод софтуера на „Майкрософт“, за който държавата ще даде над 60 млн. лева. За да не се спори по субективни теми като това дали конкурсът е предварително нагласен с цел да спечели конкретна фирма, можем да погледнем фактите, с които очевидно г-н Желязков не се е запознал преди пресконференцията, посветена именно на тази тема. В Европа, а и в целия свят, не просто има правителства, които ползват софтуер с отворен код, а дори се гордеят с това, защото не дават никакви пари за софтуер. Или по-точно казано – не вземат никакви пари от джоба на народа си за купуване на софтуер. За просветлението на Желязков, който очевидно е твърде зает с пресмятането на отстъпки, сме извадили някои от изключително лесните за намиране в интернет правителства, ползващи Linux, известен с това, че е безплатен. Като за начало – европейските администрации, за които Желязков „не знае“: Френският парламент е изцяло на Ubuntu Linux, офис пакетите му пък са на OpenOffice, вместо платените продукти на „Майкрософт“. Жандармерията във Франция ползва над 90 000 компютъра с безплатната операционна система, а с това далеч не се изчерпват административните клонове, в които са спестени милиони от поставянето на Linux вместо Windows. Аграрното им министерство също е заложило на безплатната система, само че на нейната разновидност Mandriva. Германският град Мюнхен е поредната администрация с изцяло безплатен софтуер – операционната система е Debian, като тя е поставена на 14 000 административни компютъра. Управата на Мюнхен е избрала Debian заради огромните й възможности за персонализация. Германците са заложили на Linux и в друга своя административна част – университетите. От 2007 г. насам над 560 000 студенти и техните преподаватели използват SuSe Linux Enterprise Desktop на държавните компютри, като огромен плюс на тази операционна система според тях е „огъваемата“ й IT архитектура. Бюрото по труда е поредният административен клон на Германия, който се оповава на Linux – 13 000 компютъра са с инсталиран OpenSuse вместо Windows. Чешките пощенски служби също са от страната на безплатния софтуер – те са оборудвали  4000 сървъра из 3400 пощенски клона със SuSe, както и 12 000 компютъра в станциите (отново със SuSe), на които с клиенти работят над 20 000 служители. Ако пък дръпнем погледа си от Европа, за да отдадем заслуженото и на други правителства, веднага ще забележим решенията на САЩ и Русия. В случая на САЩ: Министерството на отбраната, Федералният съд, Пощенските служби, Подводният флот и Федералната авиационна администрация функционират на Linux и негови (все така безплатни) разновидности. Сайтът на Белия дом също е с изцяло отворен код (Drupal). Нюйоркската фондова борса, известна и като Уолстрийт, е доверена на Red Hat Enterprise Linux, въпреки че е най-голямата стокова борса в света. Русия пък започва „миграцията“ към Linux през втората четвърт на тази година – Путин е подписал всички необходими документи и до няколко месеца правителството ще премине на отворен код. Останалата част от света не остава по-назад в спестяването на пари от софтуер. Цялата администрация на мексиканската столица Мексико работи на Linux. Китайската държавна и комерсиална банка е заложила на отворен код във всичките си 20 000 клона. Бразилия е задължена със закон да използва на административните си компютри само отворен код от 2004 г. насам. Дори Центърът за ядрени изследвания ЦЕРН е с Linux, като на безплатната операционна система е поверена и работата на Големия адронен ускорител, с който лабораторията е най-известна. И сега остават няколко въпроса за ситуацията в България: Възможно ли е да действаме по добре познатия и доста селски (като манталитет) принцип, че няма значение колко малко пари имаме, важното е по нас да лъщят ланци (в случая – Windows)? А колко вероятно е да става дума за друга добре позната българска черта – да дърпаш колкото се може повече от всичко, без значение колко безочливо го правиш: все пак от тази обществена поръчка не един служител ще вземе комисионна с доста апетитен размер. Дали пък гигантите от „Майкрософт“ не са ни погъделичкали със специално отношение, давайки ни щедрата отстъпка от 15 милиона лева? Минали ли са се, защото сме им симпатични и те самите са много готини и щедри? Ние пък да не би да сме се полакомили, пак типично по български, защото сме видели промоцийка, колкото и да не ни трябва нещото (в случая – неизлязла още на пазара операционна система)? Още един интересен аспект на случващото се е това, което пътните полицаи обичат да изтъкват при спирането на всеки случаен шофьор – незнанието не е извинение. Е, не е ли изключително удобно незнанието на Росен Желязков, когато той изтъква, че не знае да има други правителства с отворен код и затова и ние да не останем по-назад, та да се мъчим да тичаме наравно с големите? А големите... все би трябвало Франция и Германия да са някъде в списъка с големите... А ето ги и в списъка с администрациите с безплатен софтуер. Ситуацията е за пореден път по модела „Кокошката или яйцето?“ – дали тези държави си позволяват да се „лигавят“ с Linux, защото са големи и могат да правят каквото си искат, или са големи, именно защото знаят от какво да пестят и не се блазнят от УНИКАЛНИТЕ отстъпки на най-големите фирми в света? Вероятно на тези въпроси би трябвало да отговори някой от Министерски съвет, но както се видя, там се вихри удобно невежество, заради което отговорите отново остават у обикновения данъкоплатец. Този, за когото 15, 60 и 87 милиона лева са нещо толкова далечно, че може само да ги обобщи с думите „страшно много пари“.