Илиян Василев: "Турски поток" не може да замести газа през Украйна

Каква е причината за задълбочаващите се партньорски връзки между Русия и Турция? Какви са перспективите пред проекта „Турски поток“ и пред руско-турските връзки в сферата на енергетиката? Тези въпроси бяха засегнати по време на дискусия на тема „Какъв трябва да е европейският отговор на задълбочаващите се партньорски връзки между Русия и Турция?“.

Ето какво е мнението по темата на енергийния експерт и бивш посланик в Русия Илиян Василев: 

Това, което се случва в момента между Русия и Турция има своите аналози в историята и не бива да се изненадваме. Онова, което синхронизира нещата е, че и двете държави имат имперски практики. Когато две имперски държави започнат да си сътрудничат, те имат големи граници на своята близост, т.е. имат съвпадения на интереси – краткосрочни и дългосрочни. В крайна сметка трудно може да се установи някакъв дългосрочен алианс.

Всъщност големият проблем за нас в този случай е доколко отношенията между Русия и Турция имат отражение върху НАТО, т.е. върху колективната система за сигурност.

От гледна точка на Русия Турция е стратегически важна държава не само по отношение на ЕС. Това, което става, сега не е ново. "Син поток" колкото и да беше използван в словесни битки за това, че едва ли не ние сме го спрели. Нито логиката на "Синия поток", нито на всички други потоци се свежда до това как реагира България. Има друга битка. Синият поток имаше основната идея да спре алтернативни доставки през Турция като я наводни с руски газ до степен турците да нямат нужда да използват какъвто и да е друг газ. Всъщност сега това, което става в момента и това са границите на тази близост, е, че всичко зависи от това доколко Путин ще може да продаде енергийната карта. Той има много слаби козове. 

Първо, цялата му идея и конструкция е надградения "Син поток", че отново ще спре с газов хъб в Турция алтернативни доставки като ги насити до степен да маргинализира азерските доставки. Защо? Защото виртуално говорим за 63 милиарда. Азерските колкото и да са големи, в добрата перспектива са 20 милиарда, просто ще потънат.

Големият проблем на Русия е също в това, че Путин набляга на геополитическите дивиденти. Винаги има една здрава икономическа и финансова логика. Вие нямате идея как съм се чувствал с моя турски колега в Ташкент, защото ходиха с едни прогнози за потреблението на природния газ в Турция, което към 2010-2012 трябваше да бъде 85 милиарда, то, разбира се, не е и скоро няма да бъде, но това идеално се вписваше в онова, което „Газпром“ очаква, за да може да реализира голям проект.

Въз основа на тези големи очаквания те реализираха „Син поток“, сега реализират и „Турски поток“ и така нататък. Не трябва да подценяваме значимостта на турците в тези трудни отношения в Кавказ, защото това е мекото място в Русия. Колкото и да са успели с категоризацията на този регион, нещата там са си много силни и в много гореща фаза.

Неслучайно шефът на ФСБ само преди няколко дни каза, че има 1500 души руски граждани в Турция. Тоест не е толкова трудно да се прецени, че всичко минава през Турция. Всъщност това е едно отношение на взаимна подозрителност, в същото време от икономическата сфера - то не бяха олимпийски игри, не бяха блокове в Русия, крупна инфраструктура.

Изобщо не само присъствието на турски компании с хипермаркети, с вериги за пласиране на турски продукти, с банки, това е нещо, за което ние никога не можем да мечтаем. Колкото и да си мислим, че ние тук имаме привилегировани отношения с Русия - нямаме. Нито можем да отворим банка, нито имаме някакъв достъп до сделки или бизнес. В това отношение имате перманентното отношение на изгодата, от друга, имате неясна потенциална бъдеща изгода.

При тази непредсказуемост на Путин - той постоянно изменя нещата, газовият хъб играе върху настроенията в Турция, че Турция иска да бъде център на всички потоци. Проблемът на Турция е, че никой не може да бъде газов хъб повече, отколкото е транзитния му капацитет. Тоест способността на газови потоци да преминават през страната и да напускат през гръцко-турската или гръцко-българската граница. Всичко друго, което се консумира вътре, не е газов хъб. Това е местно потребление, което е съвсем друга история.

Второ, колкото и привилегировани да са те в много отношения, те са и много трудни. Те са дали политическо обещание, но ние като прагматици гледаме да видим дали го има в договора и дали се изпълнява, иначе политиците винаги могат да кажат нещо, което е много силно, такова нещо няма.

И най-вече ако сравните именно тази изолация на Турция чрез отношенията с Русия от европейския газов пазар води до един огромен дисбаланс на ценовите равнища. Докато Западна и Централна Европа, включително чрез количество реверсивен газ, вече започва дори при нас да има възможност за търговия, при което цените са значително по-ниски.

Тук вече, това е моята прогноза, няма как Турция да приеме в дългосрочен аспект, че ще има привилегировани отношения привидно, но ще получава по-висока цена. Много е сложно. Ако направите една екскурзия през историята ще видите колко пъти Москва е натискала или султана, или турско правителство да реализират едни или други цели на Балканите.

Това не е нищо ново. Това е класическата политика на баланс на силите. Всъщност и Русия и Турция се придържат към тази теория на баланс на силите, докато ЕС е друга парадигма. Той е парадигма, при която всяка една нация се отказва от суверенитета си, а този суверенитет отива на ниво личност, която има право да пътува, тоест това, което на държавите е забранено - да нахлуват в съседи, да завземат територии, е позволено на индивида - всъщност това е логиката на ЕС.

Нито Русия се придържа към тази теория, нито Турция се придържа, но в дадения случай големият тип агресивност, реална агресивност на Русия, особено от гледна точка на дестабилизацията и това, което се случва по веригата като се започне от отношенията с Азербайджан, с Грузия, ще видим, че дестабилизацията е в пълоен ход. В Азербайджан има много ярки усилия не само да се дестабилизира - от една страна, се помага на опозицията, от друга страна, се плаши Алиев с конфликта с Армения и с всякакви възможни, с които може да му се влияе.

В Грузия никой не забелязва, че де факто Южна Осетия и Абхазия са анексирани, само няма формален акт, защото има договор за съвместна защита на границите - това какво е. Икономически, финансово и военно те са усвоени.

Не бих казал, че в тези условия ще бъде и за България много леко. Първо, защото ние дълго време се носехме на вълната, че е достатъчно, че има ЕС и НАТО и нещата ще се решат от самосебе си. Както се казва, играта на шах стана по-сложна. Тези ходове, които ние си мислехме, че можем да изиграем, не са достатъчни и има огромна опасност да свръхреагираме. Ние нямаме свръхпотенциал за реакция, ние имаме липса на реакция, която някои среди определят като политика на снишаване или като политика на оптимално позициониране за избягване на най-лошия сценарии.

За мен това е най-лошият вариант, защото едно е да имаш проактивна политика, която да избягва остра конфронтация, друго е да се носиш по течението, което най-накрая те насажда на най-лошите сценарии без твое участие.

Нещата са в доста неприятна динамика и то не в посока на хъбове и че трябва купуваме природен газ от Турция. Вие ще видите, че Европейският енергиен съюз много скоро ще реагира с много по-логичното решение да купува газа на руско-украинската граница, да използва газохранилищата на Украйна. Защото най-накрая, каквото и политиците да решават, газа тече там, където има потребление.

Досега сдържаната реакция и дори играта против нас на Турция за това, че не се съгласяваха на интерконектор с Турция, че реверса все още се бави - предпочитат да заиграват повече с Русия, отколкото с България или Турция. Това не е новина. За нас не би трябвало да бъде притеснение. Има по-високи сили, по-голяма гравитация, която ще доведе до неизменното, че транзита през Украйна е незаменим.

Затова казвам, че е крайно време да говорим умерено за руско-турските отношения, за заплахите и рисковете, които предпоставят те за България. Но трябва да говорим, защото В България не се говори на тая тема. 

Някои го представят като висша дипломация. Напротив – това не е висша дипломация, това е липса на дипломация.
Знаете ли, когато говорим за тези процеси Турция - Русия, всичко това изпитва огромната гравитация на украинския конфликт, защото там има стратегическо противопоставяне между Запада и Русия.

Голяма част от оценките, които ние правим, трябва да бъдат насочени от това как ще се развият нещата там. Защо? Защото, естествено, всички страни там - и Русия и Турция, включително и ние, трябва да напаснем, тоест ние да се съобразяваме с най-високата планка за тези отношения. Без съобразяване с тези реалии, забравете за каквото и да е.

Всъщност украинската криза е катализатор за много процеси. Само ще ви дам един факт и то по начин, по който е абсолютно немислим само преди 2 години. През миналата година благодарение на тези реверсии, които направи от Полша, Унгария, Словакия, през януари Украйна е получила повече газ от запад, отколкото Русия. Сега, кой както щете да го интерпретира, количествата не са големи - някъде около 1,6 млрд., но в този регион се появи реверсен газ.

В Европейския съюз, пак казвам в Европейския съюз, в общата енергийна група и в общия енергиен съюз няма нужда да прави гранд неща, за да бъде успешен. Достатъчно е да прави малки неща. Например, започнаха един абсолютно измислен въпрос единно да отговарят – всичко в момента се търгува на спот – достатъчно е всичко да върви на спот. Когато всичко върви на спот, ти де факто си постигнал целта си или голяма част от нея. 

ЕК постанови, че всеки газ, който се намира на територията на ЕС е собственост на купувача и той може да прави каквото си иска. Включително и в договора с Орбан отпаднаха всякакви ограничения, защото те са просто неприложими.

Това по отношение на въпроса защо с Турция всички грандпроекти нещата стават все по-тъжни, т.е. трудни. Оставете, че в румънската акватория откриха още 20-30 млрд., които трябва да се добавят към предишните 40-80 млрд. на Дон. Оставете и това, че в района се появиха и търовци, които работят активно за реверсии. Проблемът на Турция и на всеки един проект, който е инфраструктурен, е, че той е високостойностен, той изисква по дефиниция дългосрочна прогнозируемост на приходната част. Единствено тогава, като отидеш, банките ти дават пари.

Това нещо изчезна и тези проекти стават възможни, както стана възможен строежът на централа в Турция – с държавни гаранции – и олимпиадата в Сочи. Русия обаче има все по-малка възможност да го реализира, а Турция не е страната, която точно ще хвърли огромни пари, без да види икономиката.

Защото потреблението на пазара и алтернативите в Южна Европа, в Югоизточна Европа, в Централна Европа, когато се замислеше "Шах Дениз" 1 и 2 и когато се мислеше за това като единствено спасение, са много различни от сега, да не говорим за следващата и по-следващата година.

Затова ще видите, че все повече от големите играчи ще започнат незнайно защо да се изсулват, както има една дума, от Трансадриатическия проект. От Tarap се измъкнаха, защото икономиката е трудна и ако няма държавни гаранции, нещата хич не са добре.

Освен това остава проблемът с транзита. Никой не е по-транзитен, отколкото може да прекара през границата си. Тези неща за Турция не са решени и няма как тя да се ангажира с многомилиардни инвестиции, макар и по-голяма част от тези инвестиции да се реализират от SOCAR, пак най-накрая има запълняемост, трябва да има реални пари. Реални обеми се виждат до Турция, а нататък не се виждат. Ако направите един анализ на пазара, се виждат направления за всички тези измишльотини – газопроводът щял да ни задмине – да тръгне към Гърция, а след това към Македония, към Сърбия – вече толкова няма същина в тези записки, да не говорим за Италия като пазар.

ЕС е в по-силна позиция не заради друго, а защото той няма нужда и никога няма да направи грандпроект. Той се занимава с неща, от които има смисъл. Какъв е смисълът да се забравя и да се загърбва транзитната система на Украйна? Каквито и инвестиции да се правят в Турция, тя не може и на йота да се приближи към сигурността на доставката на украинската система. Посланик Балтажи беше казал, че трябва едновременно на седем места да взривят или да има авария на украинската система, за да спре газопродаването.

Силовата политика е до едно време. Това, което Путин направи, не го е правил в края на Студената война и Съветският съюз. Това е най-голямата трагедия. Тогава си насочваха ракети, но няма нито един случай на игра с газовите оръжия. Да, имало е аварии – те се комуникират и въобще не е имало каквото и да е отражение. 

От гледна точка на прогнозите за осъществяването на големите проекти - абсолютно съм съгласен, че всичко зависи от това как мерим нещата. Ако мерим нещата от икономическа гледна точка, много малко от тези неща ще се случат. Защото проектите нямат приходи, които да покрият разходите. С финансовите инструменти на капиталовите пазари със сигурност - ако е с държавна гаранция обаче може.

Това, което приближава Русия и Турция е авторитарната степен на управление, което прави възможно на шефа да нареди на голяма част от компаниите да реализират проекти по друг път – не през държавни поръчки, а по друга схема – по линия на стратегическото партньорство. Това в Европа е много трудно да стане, защото може да настъпите мотиката с държавната помощ и с неспазване на конкуренцията.

Или пък ще прескочите някакъв задължителен филтър в началото за здравословния скепсис – по-добре е да кажеш, че един проект няма да се случи и после да намериш доказателства, че ще се случи, отколкото да кажеш, че ще стане и после да се чудиш как да го осъществиш, както беше при нашия Голям шлем, защото ние си смъкнахме здравословния скепсис, не друго. Ние предпоставихме, че той ще се случи, без да изведем тази необходимост от икономическата целесъобразност.

По тази причина съм скептик за големите проекти. Идеята, че президент или премиер ще отидат и ще нахвърлят няколко големи неща, които ще станат, е много трудна. Те не стават там, където би трябвало да станат логично – в износа на електроенергия – цената е добра, всичко е добро и пак не става.

Трябваше ли да стане интерконекторът, трябваше да стане. Защо не стана? Не заради България, бъдете сигурни. Не става по причина на турската страна, защото Турция предпочита да играе картата на своя отказ да сътрудничи с България в преговорите с "Газпром", за да намали цената. Това не може да се промени.

След като България дълги години има такъв тип партньорство, тя се преориентира към партньори, които могат да бъдат предсказуеми. Това не е защото нямаме избор, просто такава ни е хипотезата.

Бъдете сигурни, че сега се активираха всички проекти през Гърция, включително Кавала, включително този, който е с "Газпром" през Александруполис, защото макар че логиката е да направим нещата с Турция, Гърция е европейска държава, член на ЕС. Там големите инвеститори могат да управляват политически СИРИЗА, в Турция не могат. И поради тази причина не мога да гадая дали ще се случат проектите, но по-скоро ще се случат интерконекторите, но тези големи проекти в обеми от 63 млрд., с тези големи хъбове – това няма да стане пожизнено.

Когато има борси и либерализация, би трябвало нещата да се случат. Времето върви в посока, различна от това, което беше досега, включително на газовите пазари. Появиха се нови играчи, които обират луфтовете между спот пазарите и големите дългосрочни проекти. Ако в Турция има някой, който може да търгува с електроенергия, може да я вземе от България, тогава защо не я взема. Не е заради транзитните такси.

И от двете страни има такива паразити по веригата на добавената стойност, т.е. неща, които пречат. Тези неща се изчистват именно от либерализацията, защото тази година ще пречат, следващата ще пречат, по-следващата няма да могат. Плащаш си транзитната такса, доставящ си и толкова. Унгарците сега са нон стоп в България и искат да купуват активи, дори и дългосрочни.

По отношение на Гърция и Азербайджан могат да се следят няколко неща. Всъщност това беше старата история, че пазарите през Гърция – Албания, Италия, могат да поемат по-малко газ, отколкото през България. Самата диверсификация на количествата, които са в Централна и Източна Европа, ако достигнат средно 50% от руски газ, само това освобождава 15-20 млрд., което е реално, което може да бъде.

И проблемът на Айзербайджан става все по-голям, защото Азербайджан до този момент няма обвързващи договори за доставка, които някой да е предплатил. Всичко е рамков договор, който само диктува. Освен това натискът на Русия върху Азербайджан е изключително силен.

Да не говоря, че в случай на открит въоръжен конфликт в Украйна, правилата ще се променят. Нещата не са никак розови. Имайте предвид, че при военното планиране се използват същите методи, които се използват и при планирането на енергийни доставки. Трябва да калкулираш вътре най-малко вероятните и най-лошите сценарии. Разбира се, няма да им дадеш основна тежест, но ще ги калкулираш.

Азербайджан нямат големи опции, по които да тръгнат през Русия, която и сега предлага да купува газ. Тя не работи, не работи и за Туркменистан и ако Русия успее да прекъсне доставките през Грузия в условията на горещ конфликт, нещата въобще няма да бъдат толкова добре. Можем ли да изключим въоръжен конфликт в Украйна, не можем – другото е следствие. 

Транзитният капацитет е огромен. Каквото и да говорим, либерализацията, съотнесена с капацитета, инвестиция е 5-6 пъти по-добра, отколкото през Турция – това само от гледна точка на дължина, километри, обеми и т.н. По отношение на сигурност на доставката – в момента основните тръби минават над зоната на конфликта, т.е. с изключение на варианта Харков да е заплашен. Неслучайно всички очакват там да атакуват.

Това е големият мискалкюлейшън на господин Путин – той си въобразява, че ще спре със сила доставките. Щетите, които той ще понесе политически от това нещо, няма да му позволят да реализира Турски или какъвто ще да е поток. Защото най-накрая всичко ще зависи от този, който ще иска да изгражда инфраструктура, за да го вземе.

Такава случка не може да стане, защото противопоставянето на ЕС и на Русия ще бъде вече на съвсем други нива. От гледна точка на газохранилища да не говорим – 31 млрд. - това е точно сърцето на системата – къде ще ги намерите в Турция. Хубаво, ще направите лупинг в системата, както в България. Между другото тук малко хора обясниха защо изведнъж цифрите за „Южен поток“ набъбна от 1,7 на 3,1 – от лупинг системата, защото се чудеха откъде да намерят газосъхранение, което да позволи по 200 млн. кубика да изтласква, защото няма сърце. Такова чудо и то не едно, а 18 хранилища, разположени удобно, свързани в система – изключено. Тутакси трябва да тръгнете и да строите инфраструктура към Турция, която да ви позволи да вземете 63 млрд. - от какъв зор.

При въоръжен конфликт нещата ще бъдат съвършено други. Има не само план B, но и план C.

Хубавото е, че страни като нашата с 2,5 млрд. потребление са толкова лесни за диверсификация, че просто не си струва. И ще видите, че България до две години ще бъде диверсифицирана.

А проблемът на диверсификацията в България не е от липсата на обективни възможности. Гърция в момента ни предлага газ, но ние отказваме да го приемем, защото те пък искат да го продават. В същото време питаш – защо отказваме, а "Булгаргаз" отказва да отиде и да направи сделка и тогава става много интересно.

В момента има възможност една трета от тези, които България получава, да бъдат диверсифицирани без никакъв проблем, стига "Булгартрансгаз" да реши да не играе за "Газпром".

Ако се тръгне към Харков, защото Русия в момента прави всичко възможно да съхрани симпатиите на традиционните бизнес кръгове, които търгуват с нея - Германия, Франция и т.н., за да подаде на тях основанието да не реагират на нейна агресия в Украйна, ще бъде – ето, вие имате "Северен поток", аз сега правя с Турция "Турски поток". И го правя така, че тъй като ЕС ми пречи в България, аз го правя там, аз действам. Дали най-накрая ще стане, пак е друг въпрос. 

Между другото компанията Saipem, която поставяше морските ръби, си получи 91 млн. евро неустойки. Не ги е получила по сметката, но е получила уверението, че ще ги получи. Това нещо си виси.

Акционерите бяха изкупени, така че всичко зависи от Украйна, защото ако се разиграят твърдите сценарии, там ще играе борба, не потоци. А Русия ще играе сценария завладяване на Харков и там държим кранчето, но и там не е силна позицията, защото колкото и да завладяват от Украйна, винаги ще има една граница от завладените от нея територии и другите, които са украински. Колкото и да ги местим. И най-накрая пак там ще бъде по-изгодно да се взема газа, отколкото през Турция.

В момента ако някой следи какво се случва с резервите на Русия, нещата хич не са добри. И затова едно от нещата, които задържат развитието сред другите неща, е, че в Русия има хора, които се опитват да направят по-добра сделка.

Ако погледнете как е планиран „Росатом“, неговите структури - колко проекти има, всички тези проекти зависят от държавно финансиране. И това са над 100 млрд. Банките също имат нужда от рефинансиране – поне 70 млрд. Като сложите всички неща, колкото и да искате да правите "Турски потоци", най-накрая базовият лагер трябва да ви е в мир, защото иначе няма власт. А както добре се знае, няма нужда цялата територия на Русия да се вдигне, за да смени властта. Достатъчно е на ограничени места в Петербург и Москва да стане смяна.

А Путин е един изключително умен и премерен човек. Той никога няма да рискува до последно да дава пари наляво и надясно.

Още по темата

23/02/2015 Политика

"Турция използва България като коз за по-евтин газ от Русия" (видео)

27/01/2015 Интервю

Илиян Василев: В Гърция се случи не бъдещето, а миналото на Европа

02/12/2014 Икономика

Енергиен експерт: Целта на Путин е да провокира антиевропейски настроения

09/12/2013 Анализи

Илиян Василев: Путин почва битка за сърцата и умовете

Следете новините ни в GoogleNews