И липсата на свобода на словото доведе до протестите в Турция

Последна промяна на 06 юни 2013 в 06:49 4257 1

Нина Огнянова. Снимка: truejustice.org
Нина Огнянова. Снимка: truejustice.org

Константин Павлов - Комитата

Събитията в Истанбул от последните дни ни върнаха към спомените от „арабската пролет“ и зимните протести в Москва преди година.

Каква е връзката на протестите в големите турски градове с проблемите в свободата на словото?

„Интернет е оръжие на тези младежи. Много от исканията са свързани с липсата на свобода на изразяване и потискане на журналисти“, разяснява Руслан Трад, блогър.

За пореден път наблюдавахме бързо и ефикасно събиране на протестиращи чрез социалните мрежи, и за пореден път те бяха заклеймени от управляващите като зло.

„Има една чума, която се нарича twitter“, заяви премиерът Реджеп Тайип Ердоган пред телевизия „Хабер тюрк“, „Там се разпространяват лъжи от най-висока класа. Социалните медии са заплаха.“

Нина Огнянова  работи в Комитета за защита на журналистите в Ню Йорк. Регионът, който ѝ е поверен е Източна Европа и бившето съветско пространство. Авторът разговаря с нея като част от програмата на Foreign Press Centre във връзка със Световния ден на свободната преса.

„Ние наблюдаваме и докладваме за атаки срещу свободната преса, а нашата дефиниция за атаки срещу свободната преса е много широка – ние не включваме само физическите атаки срещу журналисти, но и прокурорски проверки, правни проблеми, чрез които се осъществява натиск върху журналисти или медии.“, разказва тя.

Комитетът за защита на журналистите е неправителствена организация, занимаваща се със защитата на журналистическата професия, т.е. за правата на журналистите да работят без да бъдат нападани, затваряни, убивани, отвличани, цензурирани или пък притеснявани.

През 2012 година организацията излезе с обширен доклад по ситуацията за свободата на журналистическата професия в Турция и Турция е посочена като една от рисковите страни за упражняване на професията.

„Правителството на Реджеб Тайип Ердоган стартира един от най-големите погроми върху свободата на словото в съвременната история. Властите масово вкарват в затвора журналисти по обвинения в тероризъм или за антидържавна дейност“, се казва в доклада, „започват и разследвания по хиляди други обвинения, като унизяване на турскостта, или влияят върху решенията на съда, както и използват натиск, за да предизвикат авто-цензура.“, пише в доклада.

Комитетът е идентифицирал 76 журналиста в турските затвори*, като много от тях са затваряни преди присъдата и дори преди процеса.

„Може да разглеждаме протестите като някакъв коректив на властта“, обяснява протестите и чрез слабостта на медиите Димитър Бечев, директор на българското представителство на Европейския съвет за външна политика, „През 2009 г. на Айдън Доган, собственик на групата „Доган“, му се случи данъчно разследване, от което той си взе поука. “

„По-големият брой журналисти са в арест или осъдени дори, във връзка с кюрдския проблем“, пояснява Димитър Бечев, „Прокуратурата е отправила такива обвинения във връзка с антитерористичното законодателство“. „Тоест това не са убедени противници на режима от Западна Турция, с турска идентичност, а са по-скоро свързани с кюрдския проблем, което не значи че това е по-малък проблем, но с тази уговорка.“

В доклада на CPJ, около 70% от задържаните са кюрдски журналисти, обвинени в помагачество на терористи чрез отразяване на гледните точки и дейността на забранените Кюрдска работническа партия (ПКК) и Съюза на общностите в Кюрдистан (КСК). Персоналът на новинарската агенция Dicle News и на турскоезичния вестник Özgür Gündem също са на прицел, както и журналисти от Azadiya Welat, единствения всекидневник на кюрдски език. Трима бивши главни редактори на този вестник са в затвора.

„Тонът, с който премиерът разговаря, също е важен фактор. Той ни каза какви вестници не би искал да четем. Той заяви, че собствениците на медии трябва да уволняват репортери и коментатори, с които не е съгласен и много собственици го направиха “, твърди Хакан Алтънай, председател на Отворено общество - Турция.

Събитията в Турция са ни близки не само заради познатия назидателен тон на премиера.

Защо трябва да ни вълнува всичко това?

Турция е страна с мощна и много бързо развиваща се икономика и с все по-нарастващо влияние в ЕС, а и в България. Българо-турската граница от известно време е външна граница за ЕС и случващото се в Турция директно влияе на ситуацията в България. Да не забравяме, че и много българи имат директни семейни и бизнес контакти с турски граждани. Според някои от сведенията за последно, двама от задържаните блогъри в Измир (потребители на twitter?) са български граждани, съответно и граждани на ЕС, което прави случилото се и български, и европейски проблем и изисква най-малкото много сериозно отношение.

Обратна връзка за това, което става в авторитарните страни няма и затова изригването на народното недоволство винаги е неочаквано. А и „стабилността“, която обикновено авторитарните режими изтъкват като свое предимство, в сравнение с демокрациите, е илюзорна.

Стабилност, като затишие пред буря.

Sakarya_Adapazari Протестите не са само в Истанбул. На снимката гр. Адапазар, Сакария

 

––––––––––––––

* Данните от доклада са към 1-ви август 2012 г.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови