Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна. В момента е редовен докторант в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски". Работи от две години като политолог в Институтa за социални ценности и структури "Иван Хаджийски".

Според последния експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл” 72% от българите искат предсрочни избори. Колко дълго Орешарски може да отлага оставката си?

Правителството разполага със стабилно парламентарно мнозинство, което прави трудна задачата точно този кабинет да падне под натиска на точно тази улица. Нито една от партиите, съставляващи управляващото мнозинство, няма интерес от предсрочни избори веднага. Въпреки това почти не виждам вариант, в който това правителство да изкара целия си мандат. В този смисъл, ако не станем свидетели на ескалация на протестите, управляващите ще предизвикат предсрочен вот, когато преценят, че политическият момент е най-удобен за тях. Изкарването на мандата на всяка цена може да даде същия ефект, който наблюдавахме на изборите през юли 2009 г. след 4-годишното управление на тройната коалиция. Предполагам, че БСП и ДПС са си взели урок.

Ще наблюдаваме ли ескалация на протестите?

През август месец ще наблюдаваме закономерно затишие на протестите. Протестът ще изпадне в летен сън. Най-вероятно в началото на септември обаче ще има своеобразен рестарт. Дали ще има ескалация спрямо нивата на протест от юни и юли е трудно да се прогнозира. За подобен сценарий ще е нужен нов протестен импулс, предизвикан от нов скандален ход от страна на управляващите. Не изключвам нещо подобно, защото както видяхме дори и след назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, спорните назначения не спряха. Това от една страна. От друга страна, не трябва да изключваме с влизането в по-студените месеци към този протест да се добавят и социални протести. Браншови също. Заявката на синдикатите ни дават повод да мислим в тази посока. Подобно стечение на обстоятелствата би поставил под много по-силен натиск властта. Натиск, на който трудно биха издържали.

Спекулация ли са твърденията, че предсрочни избори ще запазят политическото статукво?

И да, и не. ГЕРБ и БСП на практика в момента са с изравнени позиции. ДПС ще успее да мобилизира традиционния си електорат. Но относителните прилики със съотношението в 42 Народно събрание спират дотук. „Атака” отбеляза сериозен спад след изборите през май, което поставя под въпрос парламентарното й участие в следващото НС. Освен това не трябва да забравяме, че на националистическото поле тя има сериозен конкурент в лицето на НФСБ, който остана само на няколко хиляди гласа от преминаването на 4-процентовата бариера. Едно дори минимално покачване на резултата на НФСБ ще му позволи да замени „Атака” като националистическия субект в 43 Народно събрание. В новия парламент има всички шансове да попадне и Реформаторският блок, което би променило доста парламентарната картина.

Защо протестът не успя досега да създаде нови разпознаваеми политически субекти?

Протестите от последните два месеца като че ли не искат да създават нови политически субекти. Протестът не произвежда лица. Няма протестен форум подобен на този в Сливен и София през март. Нещо към което февруарските протести се стремяха. Ако си спомняте само в рамките на месец март се създадоха пет формации, които дадоха заявка да са легитимен представител на протестиращите. Всички завършиха с неуспех. Това не означава, че летните протести няма да припознаят политически субект на следващите избори. Негласна заявка за представител на протестите дава Реформаторският блок. Дали ще успеят, или и тези протести ще останат без политическо представителство е още твърде рано да кажем.

2 август 2013 г.

Още по темата

25/07/2013

Анализи

Андрей Бунджулов: Без дата за нови избори ситуацията става неуправляема

27/04/2013

Интервю

Андрей Райчев: Лидерите на прехода ще напуснат властта

29/03/2013

Интервю

Андрей Райчев: Българите не искат капитализъм