Андрей Бунджулов: Без дата за нови избори ситуацията става неуправляема

Георги Савчев 25 юли 2013 в 17:58 19257 15

Андрей Бунджулов
Андрей Бунджулов

Доц. д-р Андрей Бунджулов е преподавател по социология в Университета за национално и световно стопанство. От 1986 г. до 1989 г. е първи секретар на ДКМС. След 10 ноември 1989 г. е в ръководството на Обединението за социална демокрация (ОСД) в БСП. Един от основателите на Евролевицата. От 2005 г. е секретар на президента Георги Първанов по връзки с гражданското общество.

Защо БСП - видимо реформирана в сравнение с 90-те, се докара до ситуацията на 97-а година?

Според мен има и съществени разлики в ситуациите. И обективни – като икономика, финансова система, банкова система, недоволство на хората. Сега ситуацията не е точно такава. Да правим пряко сравнение между 96-97-а и 2013 г. ми се струва малко насилено, макар че има и линии, по които може да се направи аналогия. И тази линия е точно в синдрома на ръководството на БСП да си крие главата в пясъка, да държи до последно някакъв рубеж и после да изгуби всичко. Защото през 1996 г. (както и през 2013 г.) имаше ходове. Есента имаше ходове, които можеха да бъдат предприети – тогава нямаше да се стигне нито до 10 януари, нито до 4 февруари. Тези ходове на бяха предприети и изядохме и хляба, и солта, и боя. Ето тази аналогия се натрапва между 1996 г. и 2013 г., този политически стил на поведение на ръководството на БСП. И действително е изненадващо защо след толкова промени в самата социалистическа партия и обновление, тя по някакъв начин не успя да излезе от този манталитет, от този синдром да се движи на опашката. Но той има обяснение: властта. Властта трябва да се държи. Това, което не се промени, са политико-икономическите симбиози.

БСП много неща промени: може би структурно, може би идейно донякъде. Но дълбокият проблем си остана – БСП се разпознава като част от едно статукво на политико-икономически симбиози, на непрозрачни връзки, на задкулисие и т.н. БСП не се утвърди като автентичен ляв субект, изразител на определени икономически, социални, политически настроения в обществото.

А как да си обясним това алогично поведение на БСП с назначението на Пеевски?

Аз мисля, че тук се преплитат няколко фактора. Те така си представяха, че могат да неутрализират ГЕРБ.

Чумата да прогони холерата.

Да, точно така. Това е дълбоко илюзорно. И неморално. В такива чувствителни полета, каквото е националната сигурност, не можеш с техните камъни по тяхната глава. Не можеш по този начин да се държиш. Трябва да тръгнеш на друго равнище да решаваш проблема. Не един кръг срещу друг кръг. Не една групировка срещу друга групировка. Целият проблем е, че групировките трябва да бъдат оттласнати от властта, да се сложи една разграничителна линия между бизнеса и политиката и тя да бъде прозрачна. Не че бизнесът не може да влияе. Той може да влияе, но това трябва да става ясно и прозрачно.

Когато говорим за зависимости, ние трябва да разбираме това не само като пари. А и като политическа зависимост, политически влияния, и медийни влияния. Тоест зависимостите не са само кой откраднал или кой какви пари е взел. Те са и политически, и медийни зависимости. Това са зависимости в рамките на управляващата коалиция в момента между БСП и ДПС. И аз мисля, че феноменът на това решение трябва да се търси в по-широк план: крехкия баланс в рамките на управляващата коалиция. Защото колкото и да изглежда монолитна, тук си има някакви вътрешни условия, има и елементи на рекет. Те може би казват: Вижте какво, ако вие не вземете това решение, работата се разваля.

А в момента единственият полезен ход на правителството е да обяви дата за предсрочни избори.

Да, това е разумният изход. Трябва да се обяви дата, трябва да се отпуши напрежението. Колкото повече се отлага това решение, толкова повече изборите приближават. Това е парадоксът на ситуацията. Трябва да се определи дата, да се посочат няколко конкретни мерки, действия, задачи, които да се изпълнят дотогава. Явно е, че това правителство няма потенциал да направи дълбоки реформи, но трябва да се направи минимално необходимото в икономически, социален и финансов план, което да закрепи положението. То няма да го разреши, но ще го закрепи. Трябва да се нанесат промени в правилата на изборите – тук имаме сериозен проблем с избирателните списъци.

Трябва да се намери и формат, в който всичко това да се обсъди. И този формат трябва да бъде максимално представителен. Аз разбирам, че протестиращите не са единен субект, но нещо трябва да се помисли – може би на различни плоскости трябва да се сондират някакви решения, да се види каква е реакцията и на протестиращите.

Твърде късно ли е да се насрочат предсрочни парламентарни избори за май догодина?

Все още има някакъв шанс, но сега трябва да се каже. Ако се остави въпросът така между другото – за есента, ситуацията може да стане неуправляема. Аз обаче се опасявам, че ако не определят дата в близка перспектива – а очевидно тактиката им е да отлагат това „съдбоносно“ решение – рисковете ще нараснат много.

В този ред на мисли вие подкрепяте ли протестите?

В някакъв смисъл да. Аз разбирам смисъла на тези протести и смятам, че протестите не са десни или леви. Има и неща, които не подкрепям в протестите.

Но подкрепям антиолигархичната им насоченост, подкрепям протестите за смяна на политическия модел – начина, по който функционират партиите, закона за политическите партии, за финансирането на партиите, изборния кодекс и т.н. Този сегмент, тези послания на протеста ги подкрепям. Подкрепям протеста като опит да се осмисли и да се затвори страницата на прехода.

25 юли 2013 г.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    За и против Гей парада