Андрей Райчев е философ и социолог. Автор на множество научни публикации, сред които сериозна популярност придобиват книгите „Привилегировани гледни точки“ и „Какво се случи“ (в съавторство с Кънчо Стойчев).

На последната дискусия за политическия април, организирана от Института „Иван Хаджийски”, казахте, че нацията трябва да породи млад елит. Кога ще се случи?

Имаме нужда от смяна на поколенията, но тя не настъпва. Следователно – или ще настъпи малко по-късно, или ще мине през катаклизъм. Но аз мисля, че имаме поколенческа смяна и имаме процес на изчистване на всички лидери, свързани с прехода. До две години няма да има нито един, свързан с прехода, който да участва в управлението на страната. Почти съм сигурен, че Иван Костов ще направи крачка назад след изборите, независимо от успеха или неуспеха. Но това трябва да се случи, това поколение трябва да напусне властта.

Но и Жан Виденов беше млад.

И той имаше огромна перспектива. Само че предложи политика, която българският народ аплодираше и заради която го избра, но беше абсолютно невъзможна. Политиката на Жан Виденов съдържаше две точки, на които до ден днешен народът ръкопляска: суверенитет на България и възкресяване на промишлеността. Той това правеше. Той се скара едновременно с Русия и САЩ да не му се бъркат в работата. Същевременно заложи цялата сила на България – да увеличи промишленото производство, което и направи с около 20%. Само че да увеличиш производство, което не се продава, е безнадеждно. И гръмнаха банките. България се оказа в геополитически колапс – правителство, което не е прието нито от Запада, нито от Изтока и банките са му гръмнали. Забележете, ако аз сега издигна лозунга „Ние трябва да сме суверенна държава и да увеличим производството“, българският народ отново ще ръкопляска. Тази политика звучи добре, но в онези условия беше фатална. България трябваше да губи суверенитет, а именно – да се присъединява към Запада, и в никакъв случай да не хвърля всички сили, за да възстанови държавното производство, а да се мъчи да прави приватизация, което да намали радикално производството. При избора си Виденов каза какво ще прави, направи го и българският народ с учудване установи, че това е отровна манджа.

Кога ще настъпи и краят на голямата утопия за българското ляво и българското дясно?

Под ляво-дясно в България се има предвид комунистическо – антикомунистическо. Това е съдържанието на думите: бивше комунистическо, което се е отказало от комунизма съзнателно и се променя; и антикомунистическо – което през цялото време твърди, че те всъщност не се променят, а само мимикрират. Това е съдържанието на думите ляво-дясно през последните 20 години. Ляво-дясно в същинското си съдържание, което те ще добият, означава защита на капитала и защита на труда. Повечето западни общества са построени върху ляво-десен баланс: обществото перманентно ту акцентира повече на защитата на труда, ту повече на защитата на капитала, в зависимост от ситуацията, и гребе. В този смисъл в България има остър дефицит на ляво, защото няма защита на труда. Нашият трудещ се човек няма профсъюз, няма кооперация, няма потребителска кооперация. Под ляво в България се има предвид благотворителност – не да се защитава правото на трудещия се човек, а да се дават на бедните пари. Това не е същинско ляво.

А вторият кит, на който се крепи лявото в България, не е ли носталгията?

Вижте, БСП изживява комунизма като умрял дядо. Той беше добър човек. И никой няма никога да ги убеди, че този дядо не е бил добър човек. Но никаква идея, че дядото не е умрял няма. Този дядо е починал. Те просто ужасно се обиждат, когато се казва този дядо съсипа всичко. Защото смятат, че са възстановили България, че са водени от идеалистични мотиви, че България не е загубила от социализма, че СССР не е бил враг на България, а напротив – помагал й е. Това са хиляди съображения, които няма да обсъждам в момента дали са верни или не, но те са абсолютно убедени в това. Но това изобщо не значи, че щом покойният ми дядо е бил добър човек, аз се надявам той да възкръсне. По никакъв начин.

Битката БСП-СДС е битка за миналото, тя не е битка за бъдещето. БСП и СДС имаха абсолютно идентични проекти за бъдещето: пазарна икономика, демокрация, Европа. Войната се пренесе изцяло в миналото – имало ли е комунизъм, добър ли е бил; имало ли е фашизъм, добър ли е бил; партизаните терористи ли са или освободители и т.н. Битката за миналото е една от най-лесните битки в света, тъй като тя не може да свърши. Минало колкото щеш, говори каквото искаш. Ние живяхме в символично насилие, символична революция. Тъй като и двете партии бяха приели мирния преход, начинът да ми кажат ти си комунист не беше да ме вкарат в затвора, а беше да ми разкажат колко аз съм лош, и баща ми е лош, и дядо ми е лош, и цялото ми движение е лошо, ние сме оставили кочина. И обратното – начинът да насилваш противника беше да им кажеш: вие съсипахте държавата, ние построихме, вие нищо не направихте, вие сте американски подлоги, цялата тази лява риторика. Но, забележете, и двете касаят миналото. За бъдещето нямаше никакво различие: всички правителства към Европа, никой не е против пазарната икономика.

В съседна Сърбия тамошните комунисти не влязоха в битка за миналото, а за бъдещето. Те много дълго не допускаха приватизация. Те се мъчеха да съхранят социализма, там имаше различни проекти. До ден днешен техният проект е националистически. В България понеже перестройчиците взеха властта радикално, тоест Луканов, нямаше никаква идея за удържане на социализма. Европейският път на България е предопределен от категоричната победа на перестройчиците над Тодор Живков. Съответно реваншът на номенклатурата срещу перестройчиците настъпи именно поради това: тъй като видяхте докъде ни докараха – вие предадохте страната на СДС. Оттук и абсурдната ситуация: Луканов и неговият кръг са най-мразените хора и от двете страни. От сините – като техни противници, и от червените – като предалите властта.

А идва ли и краят на политическата биография на Борисов?

На този етап още не. Защото той е единственият човек, който лично разполага с един милион гласа. В момента той е най-силният български политик. Но ние сме виждали Борисов в ролята на всенароден любимец. Може ли той да усвои ролята на любимец на част от народа аз не съм сигурен. И не съм сигурен дали той ще иска тази роля.

23 април 2013 г.

Още по темата

29/03/2013

Интервю

Андрей Райчев: Българите не искат капитализъм

26/02/2013

България

Февруарската революция може да прерасне в Октомврийска