Николай Кръстев, журналист от БНР *   В средата на лятото на 2011 г. сърбите от Северно Косово издигнаха барикади и спряха предвижването на конвоите на международните военни от мисията на КФОР. Последвалите сблъсъци между местните сърби и КФОР очертаха за пореден път сериозността на проблема „Косово”. За сериозните познавачи на политическите събития свързани с разпада на бивша Югославия,  непослушанието на сърбите от Северно Косово напомня много на  действията на сърбите от областта Крайна  в Хърватия от началото на 90-те. Там местните сърби не приеха мирното предложение за прекратяване на военните действия в Хърватия. В замяна те можеха да имат автономна област с всички елементи на регионална власт. След отказа им Загреб организира мащабна военна операция, вследствие на която близо 220 000 сърби от Хърватия бяха принудени да напуснат родните си места и да се преселят в Сърбия. Отношението към това събитие днес е различно в Хърватия и в Сърбия. В Загреб то се отбелязва като много важна победа срещу режима на Слободан Милошевич. В Белград събитията от късното лято на 1995 година се възприемат като геноцид и нарушение на основните човешки права. Ставащото днес  в Западните Балкани показва на всички местни народи и техните политици, че уроците от близкото минало или не са били сериозно научени  или че просто не са били в този час по история. В началото на 2012 г. пред Белград стои същият въпрос, както в началото на 2011 г. – дали Сърбия ще получи зелена светлина за кандидатурата си за членство в ЕС и евентуално дата за започване на преговори за присъединяване. Сякаш времето е спряло и балканската страна се опитва да реши „Гордиевия възел”, наречен  Косово, в полза на „историческата правда”, както често може да се чуе в Белград. Германското и австрийското „не” образуват сериозна пречка по пътя на европейските аспирации на Сърбия към ЕС.  И едва ли може да се очаква в скоро време Берлин и Виена да се откажат и да осигурят на Белград безпроблемно предвижване на западната ни съседка към подстъпите на ЕС. Преди няколко месеца германският канцлер Ангела Меркел по време на посещението си в Сърбия много ясно заяви, че Берлин иска да види Белград в ЕС, но важно условие за това е отказът на Сърбия  от т.нар. „паралелни институции” на сърбите от Северно Косово. Едва след като реши този въпрос Сърбия може да се надява на одобрение на кандидатурата си за членство в ЕС, заяви Меркел. Тази позиция бе потвърдена отново преди две седмици, когато германският канцлер посети Косово. Сръбската кандидатура, която бе отложена на Съвета на европейските лидери на 9 декември м.г , сега чака евентуално да бъде решена позитивно на следващия висш форум в Брюксел в края на февруари или началото на март. Но още отсега може да се прогнозира, че „сръбската кандидатура” за членство в ЕС няма да може да премине през „Иглените уши” на Брюксел, ако Белград не се откаже от Северно Косово. А последното много трудно може да се случи, защото за Белград доминираното от сърби Северно Косово е последната „червена линия”, която западната ни съседка ще премине и то особено в годината на предстоящи сложни парламентарни и президентски избори. Сърбите от Северно Косово решиха да демонстрират политически мускули и обявиха  организирането на  референдум на 14 и 15 февруари в четирите общини в Северно Косово. Въпросът, който местните сръбски косовски лидери решиха да подложат на гласуване, бе дали сънародниците им признават правото на институциите на Прищина да влязат в този район на Косово. Този референдум, освен че ще постави под съмнение пътя на Белград към ЕС, ще осигури още по-категорични аргументи на противниците на сръбската кандидатура, че страната не е готова за толкова сериозна външнополитическа  стъпка. Белград определи предстоящия референдум в Северно Косово като „лошо решение”, но независимо от това сръбските косовски лидери накърниха сериозно авторитета на страната си пред международната общност. Така Белград постепенно се превръща в заложник на собствената си „косовска политика”, която е на път сериозно да го отдалечи от ЕС. Заиграването на Белград със „сръбската карта” в постюгославското пространство, може да излезе извън контрол в политически план и да се обърне против него. Отказът на Белград да прояви усет и да не използва някои методи от близкото минало могат да се обърнат като бумеранг срещу управляващата прозападна коалиция в Сърбия, която тази година ще е в сложен изборен процес, резултатът от който остава неизвестен. (Не)волното обвързване на пътя на Сърбия към ЕС с въпроса за Северно Косово вече започва да дава първите негативни ефекти.  Доверието на сърбите към Брюксел спадна драстично и за първи път е под 50 процента, което означава, че хората не виждат страната си на всяка цена в ЕС. Политиката ”и Косово, и ЕС” изглежда не отговори на очакванията в Белград, че с постепенното приближаване на западната ни съседка към Брюксел „косовския въпрос”, ще бъде решен. А задънената улица, в която се намира Белград, много трудно може да бъде преодоляна през 2012 година. Парламентарните избори в Сърбия ще покажат една нова тенденция, а именно едно сериозно залагане на национализма, но от нов тип, какъвто го предлага Томислав Николич. Лидерът на СНС допреди 3 години бе най-близкия съратник на ултранационалиста Войслав Шешел, намиращ в затвора на Трибунала в Хага. Но сега предлага европейска консервативна ориентация и вече дава заявки, че ще търси нови решения за Косово. Какви, сигурно скоро ще видим. Недоволството от корупционните афери, от растящата безработица, от действията на прозападната коалиция в Белград, не е изключено да доведат на власт нова управляваща гарнитура в Сърбия, за която пътят към ЕС няма да е толкова безалтернативен. Вече има социологически проучвания, които показват, че разликата между управляващата прозападната формация ДС и основната опозиционна партия СНС е близо 10 процента, и то в полза на Томислав Николич. Ако Николич стане премиер на Сърбия, ще бъдем свидели на интересни политически процеси в западната ни съседка, защото това би могло да повлияе и на крехките отношения с останалите нововъзникнали държави от постюгославското пространство. Засега в началото на 2012 г. въпросите са повече от възможните отговори, които политическата реалност в Сърбия може да ни поднесе, затова не ни остава нищо друго да видим тяхното развитие през следващите месеци и седмици. * Авторът е дългогодишен кореспондент на БНР за Западните Балкани и политически наблюдател за процесите в региона. Заглавието е на редакцията.