Алфа рисърч: Бюджет 2022 ни води към гръцки сценарий, според мнозинството българи

Избирателите на БСП също са критични, финансовият министър да контролира изразходването на парите искат 25% от анкетираните

OFFNews Последна промяна на 16 февруари 2022 в 13:13 3094 1

Почти 60% от хората у нас очакват "гръцки сценарий" за страната ни заради бюджет 2022. Всеки трети българин вярва, че той ще сложи „Край на политиката бедни завинаги“. 

Това показва изследване на Алфа рисърч, проведено на 14 февруари специално за предаването „Референдум“ на БНТ. Реализирано е сред панелна извадка от 401 пълнолетни граждани от цялата страна. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по телефона.

Необходимостта от поемане на нов дълг за компенсиране на заложения бюджетен дефицит поляризира оценките, но и икономическите намерения на домакинствата – дали да са по-активни, или по-предпазливи в потреблението си. Въпреки противоречивите оценки по редица показатели, финансовият министър очевидно е успял да си извоюва достатъчен авторитет, че най-голяма част от хората са склонни да му възложат контрола върху правилното изразходване на бюджетните средства. 

От сблъскалите се политически и експертни мнения за Бюджет 2022, по-силен обществен отзвук получават аргументите за риск от разклащане на финансовата стабилност, инфлация и обедняване – 59% срещу 33%, които очакват, че заложената в бюджета философия ще доведе до икономически ръст и забогатяване. Критични са не само привържениците на опозицията и негласуващите, но също и избирателите на един от коалиционните партньори – БСП. 

От една страна, усилията на правителството за увеличаване на доходите се одобряват, но от друга – заложеният дефицит и нов дълг притесняват хората. Дълги години в планирането на държавния бюджет водещо беше разбирането, че разходите не бива да надвишават приходите. Сега, промяната на тази философия разделя българското общество на две - 49% остават привърженици на досегашната политика, а 43% - на заявения нов подход.

Поляризираното отношение към бюджета логично води и до неувереност в намеренията на домакинствата за личното потребление – 54% възнамеряват при възможност да спестяват, очаквайки песимистичен икономически сценарий за страната, а 43% напротив - да харчат и инвестират, защото са оптимисти.

Липсва обществен консенсус кой е най-добре да осъществява контрола върху изразходването на бюджетните средства. Най-висока отговорност се делегира на финансовия министър (25%). Относително високи са очакванията и за активна роля от страна на парламента (19%), на взаимния контрол между коалиционните партньори в управлението (17%), а самостоятелно опозицията остава на известна дистанция (9%). Значителен е делът и на онези, които нямат доверие на никого (23%). 

Към момента управляващите се ползват с одобрение, което отчасти компенсира притесненията от новия подход във фискалната политика. То обаче е крехко, а изпълнението на бюджета и постигнатите резултати ще са важният тест, дали ще успеят да го задържат, или икономическите притеснения на хората ще се задълбочат, коментират социолозите от Абфа рисърч. 



Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови