Българите остават поляризирани по ключовата тема кои формации да участват в бъдещата управленска коалиция след парламентарните избори на 2 април. По една трета одобряват участието на ГЕРБ-СДС в следващото редовно правителство (34.5%) и на коалицията ПП-ДБ (33.5%). 

Едва 9% от избирателите на ГЕРБ-СДС одобряват участието на ПП-ДБ в следващото редовно правителство, срещу 87%, които не го одобряват. Малко по-толерантни са избирателите на ПП-ДБ – 16% от тях одобряват участието на опонента им ГЕРБ-СДС в следващ редовен кабинет, срещу 82%, които не го одобряват. 

Това показват данните от национално проучване, финансирано и реализирано съвместно от „Булевард България“ и социологическа агенция Насока, което е проведено в периода 7 – 14 март 2023 г., сред 1200 пълнолетни български граждани от цялата страна чрез пряко стандартизирано face-to-face интервю (PAPI) по домовете на интервюираните лица. 

Коалициите на "Продължаваме промяната - Демократична България" и ГЕРБ-СДС продължават да с изравнени сили в борбата за първото място на парламентарните избори на 2 април. Сред избирателите, които със сигурност ще гласуват на вота, ГЕРБ-СДС води с 0,7% пред ПП-ДБ, резултатът е 0,6% повече за ПП-ДБ на директен електорален въпрос "За кого ще гласувате", преизчислен на база на посочилите кандидатска листа. 

За коалицията ПП-ДБ посочват, че ще дадат гласа си 27% от посочилите име на партия/коалиция, за която ще гласуват, а за ГЕРБ-СДС – 26,4%. Сред твърдо решилите да гласуват коалицията ГЕРБ-СДС получава 24,8% от гласовете, а ПП-ДБ с 24,1%. Очертава се интрига и за третото място, за което спорят ДПС и "Възраждане", коментират социолозите. Двете формации са с близки електорални дялове – ДПС е с 13,2%, а "Възраждане" – с 12,2%. На пета позиция, според данните, е БСП с 6,2% от твърдо решилите да гласуват. "Български възход" са с 4,3%. Останалите политически сили, към момента, са с ниски шансове за представителство в 49-ото Народно събрание. Най-близо до 4-процентовата бариера са "Левицата!" с 3,1% и "Има такъв народ" с 3%. Останалите политически формации, които участват в изборите, събират общо 4,4%.

"Не подкрепям никого" ще посочат 3,6% от решилите да гласуват на 2 април, според изследването. 

Очакванията са до изборните секции да отидат около 2 млн. 700 хил. избиратели, което е малко повече в сравнение с последните предсрочни парламентарни избори през октомври 2022 г. Резултатите показват, че до момента, кампанията не повишава нито желанието за участие в изборите, нито подпомага съществено избора на българите за кого да гласуват.

Едва 4% от интервюираните са променили решението си за кого да гласуват от началото на кампанията досега. Близо една пета (17.4%) от решилите да гласуват все още се колебаят между две или повече партии.

46.4% от интервюираните заявяват, че със сигурност ще гласуват на предсрочните парламентарни избори на 2 април 2023 г. 33.7% декларират, че със сигурност няма да гласуват, 9.8% посочват, че се колебаят за кого да гласуват, а 10.1% – че се колебаят дали да гласуват. 

Социално-демографският профил на избирателите на ГЕРБ-СДС показва, че предпочитанията към тази формация са по-характерни за жените, за хората на възраст между 30 и 39 години, за заможните респонденти, както и за жителите на областните центрове и на по-малките градове в страната.

Намеренията за гласуване в полза на коалицията Продължаваме промяната – Демократична България са по-изявени сред хората на възраст до 40 години, сред високообразованите респонденти, както и сред жителите на столицата.

ДПС получава подкрепа по-често от хора на възраст над 50 години, от респонденти с основно и по-ниско образование, от бедни хора (живеещи с големи материални лишения) и от жители на селата. Електоралното влияние на ДПС в селата е стабилно и отчетливо.

Възраждане получава два пъти по-голяма подкрепа от мъже, отколкото от жени. За тях по-често заявяват, че ще гласуват хора на възраст между 18 и 29 години, както и жители на малките градове.

Като избиратели на БСП по-често се определят жени, хора на възраст над 60 години, с жизнен стандарт под средния, както и жители на по-малките градове и на селата.

Български възход има повече избиратели сред мъжете, сред възрастовата група 40-49 и сред хората над 60 години, както и сред градското население на страната.

Сред хората, които все още се колебаят за коя партия/коалиция да гласуват, по-често се срещат жени и хора на възраст между 50 и 59 години. 

41% от интервюираните одобряват връщането на смесеното гласуване, а 39% - не го одобряват. Най-много поддръжници на връщането на смесеното гласуване (и респективно на хартиената бюлетина) има сред избирателите на ГЕРБ-СДС (65%), на ДПС (64%), на ИТН (58%), както и на БСП и Левицата (по 53%).

На обратния полюс са избирателите на ПП-ДБ, при които неодобрението към връщането на смесеното гласуване възлиза на 63%.

Конкретните намерения на хората, за това как ще гласуват на предстоящите избори обаче, са по-красноречив показател на начина, по който се приема от обществото тази поредна промяна в изборните правила. Запитани „Как ще гласувате на изборите на 2 април – машинно или с хартиена бюлетина?“, почти две трети (64%) от възнамеряващите да гласуват посочват, че ще гласуват машинно, докато хартиена бюлетина ще пуснат едва една четвърт от избирателите, които ще отидат до секциите на 2 април. Останалите 11% все още не са решили как ще гласуват. 

Гласуването на машина е по-предпочитано от избирателите на ПП-ДБ (88%), на Възраждане (73%), на Български възход (70%), както и на ГЕРБ-СДС (59%), докато половената от гласоподавателите на ДПС и на БСП посочват, че възнамеряват да гласуват с хартиена бюлетина.

Кампанията до момента е повлияла на 4.3% от респондентите. 

53% от сънародниците ни се интересуват от кандидатите за народни представители в листите на партиите и коалициите. Медийните дебати между кандидатите за народни представители предизвикват интереса на 48.4% от пълнолетното население на страната. Приблизително равни са дяловете на избирателите, които проявяват интерес към програмите на политическите сили и към техните послания към избирателите (съответно 45.4% и 46.4%).

----------------------------------------------------------------

Настоящото национално проучване е финансирано и реализирано съвместно от „Булевард България“ и социологическа агенция Насока. Изследването е проведено в периода 7 – 14 март 2023 г., сред 1200 пълнолетни български граждани от цялата страна.

Използвана е квотна извадка, реализирана на няколко стъпки. Квотите са изчислени въз основа на данните от преброяването 2021 г. Респондентите са разпределени пропорционално на размера на населените места, в гнезда с приблизително равен обем. Населените места са типологизирани в три категории: областни центрове, други градове и села. Определени са населените места и броя на гнездата в тях, пропорционално на броя на избирателите (на възраст +18). В извадката най-напред са фиксирани областните центове, а след това по случаен начин са избрани малките градове и селата в съответната област. Вътре, във всяко гнездо, се балансира полово-възрастовото разпределение, съгласно данните на НСИ от последното преброяване. Така конструираната извадка възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.

Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано face-to-face интервю (PAPI) по домовете на интервюираните лица.

Насока провежда своите национални проучвания на територията на България. Данните не включват вота извън страната.

Съгласно чл. 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.